Меги от „Търси се“: Срещата ми с йога дойде в момента, когато исках да стана майка, но не се получаваше
„ Чудесата в нас “ е прекарване, което съчетава антични духовни практики от йога, медитации и най-обичаните български песни. Всички текстове за медитациите са написани от самата Меги Димчева. „ Чудесата в нас “ ще се случат на 6 юни, 19:00 ч., в „ Топлоцентрала “. Миглена Димчева Гаврилова, по-известна като Меги Димчева, е родена на 29 януари 1974 година Омъжена, с един наследник – Константин.
- Изправяте се пред ново предизвикателство: спектакъл-медитация. Не звучи ли това название прекомерно профилирано за необятната аудитория и какви фенове очаквате?
Реклама
- Все повече хора, изключително дами, застават на пътя на духовното, търсят себе си, желаят да са щастливи, да ги води сърцето, а не разсъдъкът. В Епохата на Водолея духовното е това, което от ден на ден ще господства. А медитацията е метод да се свържеш със себе си и да схванеш какво тъкмо искаш. Медитацията е процедура на тишината и спокойствието. Когато стоим неподвижни и в тишина, ние може да усетим какво се случва вътре в нас. Чрез нея давате опция на интуицията да ви води, вместо да се въртите в затворен кръг сред подозренията, страха и несигурността. Все повече хора усещат, че това е метод да бъдете по-щастливи, спокойни и леко да вървим там, накъдето ни води сърцето.
- Вие по какъв начин за първи път се обърнахте към медитацията? Дава ли тя отговори, които останалите, които не я практикуват, не могат да намерят?
Реклама
- Срещата ми с йога пристигна сега, когато желаех да стана майка, само че не се получаваше. Тогава също потърсих различен метод с изключение на стандартната медицина към фантазията ми да имам свое дете. Тогава това напрежение не ми разреши да се отпусна до дъно и да усетя йога като духовно прекарване. През последните 3 години също претърпях сложен интервал в живота си и се обърнах още веднъж по-задълбочено към йога и медитациите. И защото не откривах в интернет нещо, което да ме допре като тембър, като наличие, взех решение сама да стартира да пиша текстовете по отношение на моите чувства и потребности. Така се родиха и моите медитации, които обявявам в ютуб канала на „ Чудесата в нас “. Не приказвам обаче за дълбоките медитации, в които единствено хора, които практикуват с години, могат да навлязат, а по-скоро за релаксация, в която да успокоим мисълта си, тялото си и да чуем интуицията си.
- Залагате на безконечните български песни. Меломан ли сте от дребна? Кой ви откри хубостта на хубавата музика?
- Най-много одобрявам българската музика. Няма друго изкуство, което да ме допира толкоз надълбоко. Още от дребна знаех всички песни, реализатори и си представях по какъв начин един ден ще се срещна с тях. Открих, че някои от обичаните ми български песни влияят извънредно мощно на всичките ми сетива. Дори слушането на една ария, която те придвижва на друго място, е тип медитация. Вярвам, че тестванията и музиката са написали като позив от Вселената към техните създатели.
- Убедена сте, че идва време, в което човечество ще „ процъфтява в обич “. Как оцелява тази ваша религия при всичките войни, произшествия, принуждение, на които сме очевидци непрестанно?
- Прочетох неотдавна в една книга, че „ любовта е диалог сред душите “. Ние самите сме на този свят родени от обич! Затова усещам като своя задача да карам хората по-често да гледат през очите на любовта. Защото, когато вие гледате по този метод другия, той също ще ви отвърне с обич. Всеки човек изначално е добър, само че събитията в живота го карат да не помни за тази своя доброта. Всички тези войни и принуждение, за които казвате, са предизвикани от доста мощно его, от мозъка, който желае от ден на ден и повече от материалното. А истината е, че в материята сме доста повече нещастни. Разбира се, би трябвало да разполагаме със средства, с цел да пътуваме, с цел да живеем, само че не това би трябвало да е приоритет в мислите ни.
- Смятате 50-годишния си празник за повратен в живота си. Явно не сте от дамите, които крият възрастта си. Какво направи този празник толкоз жизненоопределящ?
- Това е едно изключително чувство, че аз съм на моя път, където се оценявам доста повече и се обичам, където съумявам да намеря време, с цел да се развъртвам и опознавам своите благоприятни условия. До този миг бях отдадена на работата, на детето ми (не че в този момент не съм), на околните ми, които имаха потребност от мен. Сега намирам време за себе си и в действителност виждам, че човек е най-голямото знамение във Вселената, стига да повярва в това.
- Изправяте се пред ново предизвикателство: спектакъл-медитация. Не звучи ли това название прекомерно профилирано за необятната аудитория и какви фенове очаквате?
Реклама
- Все повече хора, изключително дами, застават на пътя на духовното, търсят себе си, желаят да са щастливи, да ги води сърцето, а не разсъдъкът. В Епохата на Водолея духовното е това, което от ден на ден ще господства. А медитацията е метод да се свържеш със себе си и да схванеш какво тъкмо искаш. Медитацията е процедура на тишината и спокойствието. Когато стоим неподвижни и в тишина, ние може да усетим какво се случва вътре в нас. Чрез нея давате опция на интуицията да ви води, вместо да се въртите в затворен кръг сред подозренията, страха и несигурността. Все повече хора усещат, че това е метод да бъдете по-щастливи, спокойни и леко да вървим там, накъдето ни води сърцето.
- Вие по какъв начин за първи път се обърнахте към медитацията? Дава ли тя отговори, които останалите, които не я практикуват, не могат да намерят?
Реклама
- Срещата ми с йога пристигна сега, когато желаех да стана майка, само че не се получаваше. Тогава също потърсих различен метод с изключение на стандартната медицина към фантазията ми да имам свое дете. Тогава това напрежение не ми разреши да се отпусна до дъно и да усетя йога като духовно прекарване. През последните 3 години също претърпях сложен интервал в живота си и се обърнах още веднъж по-задълбочено към йога и медитациите. И защото не откривах в интернет нещо, което да ме допре като тембър, като наличие, взех решение сама да стартира да пиша текстовете по отношение на моите чувства и потребности. Така се родиха и моите медитации, които обявявам в ютуб канала на „ Чудесата в нас “. Не приказвам обаче за дълбоките медитации, в които единствено хора, които практикуват с години, могат да навлязат, а по-скоро за релаксация, в която да успокоим мисълта си, тялото си и да чуем интуицията си.
- Залагате на безконечните български песни. Меломан ли сте от дребна? Кой ви откри хубостта на хубавата музика?
- Най-много одобрявам българската музика. Няма друго изкуство, което да ме допира толкоз надълбоко. Още от дребна знаех всички песни, реализатори и си представях по какъв начин един ден ще се срещна с тях. Открих, че някои от обичаните ми български песни влияят извънредно мощно на всичките ми сетива. Дори слушането на една ария, която те придвижва на друго място, е тип медитация. Вярвам, че тестванията и музиката са написали като позив от Вселената към техните създатели.
- Убедена сте, че идва време, в което човечество ще „ процъфтява в обич “. Как оцелява тази ваша религия при всичките войни, произшествия, принуждение, на които сме очевидци непрестанно?
- Прочетох неотдавна в една книга, че „ любовта е диалог сред душите “. Ние самите сме на този свят родени от обич! Затова усещам като своя задача да карам хората по-често да гледат през очите на любовта. Защото, когато вие гледате по този метод другия, той също ще ви отвърне с обич. Всеки човек изначално е добър, само че събитията в живота го карат да не помни за тази своя доброта. Всички тези войни и принуждение, за които казвате, са предизвикани от доста мощно его, от мозъка, който желае от ден на ден и повече от материалното. А истината е, че в материята сме доста повече нещастни. Разбира се, би трябвало да разполагаме със средства, с цел да пътуваме, с цел да живеем, само че не това би трябвало да е приоритет в мислите ни.
- Смятате 50-годишния си празник за повратен в живота си. Явно не сте от дамите, които крият възрастта си. Какво направи този празник толкоз жизненоопределящ?
- Това е едно изключително чувство, че аз съм на моя път, където се оценявам доста повече и се обичам, където съумявам да намеря време, с цел да се развъртвам и опознавам своите благоприятни условия. До този миг бях отдадена на работата, на детето ми (не че в този момент не съм), на околните ми, които имаха потребност от мен. Сега намирам време за себе си и в действителност виждам, че човек е най-голямото знамение във Вселената, стига да повярва в това.
Източник: hotnews.bg
КОМЕНТАРИ