Преди пет години Мая откри „Чудесата на Христос“ в Пловдив и преобърна всичко! Историята е повече от феноменална
„ Чудесата на Христос “ е най-ценното изобретение на Мая Мартинова - една от емблематичните археолози в Пловдив, която от един месец управлява изследването на националния монумент на културата - Източна врата на Филипопол. От оня показателен за археоложката ден към този момент минаха пет години, само че тя и в този момент гледа с боязън неповторимия стенна живопис, оживял 1600 години под тонове пръст и експониран в Археологическия музей след реставрацията.
Мая Мартинова намира стенописа инцидентно. През 2012-а служащи, наети от EVN, стартират да вършат ров за парно на улица „ Г.М. Димитров” и се натъкват на остаряла стена. Археолозите идват стремително, тъй като за тях всяко парче от антична колона, капител, керамика или скулптура е история на античния и безконечен град, която би трябвало да се пази като реликва. А и се знае, че на това място се намира древен некропол.
Мая Мартинова е на седмото небе, когато на гробницата, изчистена с фина четчица от глина, се появяват рисунки на чудесата на Христос. На една от тях Исус възкресява Лазар, на друга изцелява болен. „ Христос е изписан като млад, хубав, къдрокос мъж, облечен в римски облекла. Това е най-ранното му изображение по българските земи от началото на IV век и е извънредно изобретение за българската просвета “, гордее се с находката Мая, която към този момент над 35 години работи в музея.
Досега е намерила стотици скъпи артефакти, само че като малко дете се радва, когато из пръстта на Източната врата „ изскача “ глава на Атина, изваяна от глина в далечната антична ера.
Не я плаши ни мраз, ни горещина. „ Докато не завали, ще работим “, твърдо споделя археоложката, щастлива, че Портата не Филипопол, строена през II век като главната пътна връзка с Византион, най-сетне има късмет от безличната дупка в подножието на Стария град да се трансформира в блестяща перла. Наскоро от община Пловдив дадоха картбланш да продължи изследването на археологическия комплекс, стартирано преди 40 години.
Точно тук, на разкопките на Източната врата, Мая Мартинова се е запалила по археологията, с цел да се привърже към нея за цялостен живот. Била на 20 години, когато я взели на работа в музея. Едновременно учила задочно история в университета във Велико Търново, където я приели от раз, защото имала отлична тапия от гимназията. По-късно, през 2000 година, приключила и археология в Нов български университет в София.
„ От дребна ме влечеше история, пък и съм родена в град с доста богато културно завещание. Навярно това е моята орис “, смее се Мая, израснала сред Сахат тепе и Бунарджика в квартал със остарялото турско име Гюлбахча. Допълва, че е огромен шанс да си археолог в Пловдив, запазил част от наследството на Филипопол - един от най-големите градове на Римската провинция в Тракия.
Първите й учители по археология били Елена Кесякова, Лилия Ботушарова, Здравко Каров, които в края на 70-те години са почнали разкопките на Източната врата. Разкрили са и най-широката антична улица - над 13 метра. „ Често при нас идваше тогавашният кмет на Пловдив Дирян Парикян. Имаше огромен интерес към археологията и искаше персонално да види какво сме разкрили “, спомня Мая Мартинова. Властите и тогава не са разрешили античната врата да бъде заличена, макар че на това място възнамерявали да строят стоматологична поликлиника.
Разкопките обаче били прекратени през 1980 година, тъй като и на бул. „ Княгиня Мария Луиза “ (по това време „ Лиляна Димитрова “) при градеж изникнали останките на античната синагога и Малката раннохристиянска базилика, чиито неповторими цветни мозайки бяха реставрирани и експонирани преди няколко години.
Самата Мая Мартинова е жива история. Разказва, че е имала шанса да изследва продължението на разкопките на Източната врата по ул. „ Митрополит Панарет “, когато тук почнали да строят жилищна кооперация и къща. На Античния спектакъл, открит през 1981 година за 1300 година България, взела участие в изследването на северния му вход откъм АМТИИ, който до този миг е бил засипан с пръст. Открили са слой от елинистка ера.
„ През предходната година по време на разкопките на Античния спектакъл намерихме надпис на Тит Флавий Котис, който потвърждава, че театърът е бил издигнат в края на първия век, или с 20-30 година по-рано, в сравнение с до момента се е смятало “, отбелязва Мая Мартинова. Признава, че най-вече се радва на писмени епиграфски монументи, тъй като те са най-точният и сигурен източник за датиране.
Тит Флавий бил първият кмет на Филипопол, с други думи - сътрудник на Иван Тотев, който беше също мощно впечатлен от историческото изобретение.
Голяма наслада за Мая Мартинова е и преобразеният с нейно присъединяване Римски стадион, който пловдивчани дълго време назоваха „ дупката на Дража “, тъй като беше в ужасяващ тип - с отпадъци и течове. Ала в този момент е един от диамантите в короната на Пловдив. Археоложката е проучвала и секторите на Римския стадион при градежа на комерсиалния център „ Екселсиор “, където през днешния ден има камерна зала с пет-шест реда седалки, при разкопките под някогашния „ Нармаг “ и под хранителен магазин на Главната.
Античният стадион, дълъг 180 метра, стигал до стълбите на Каменица. Римляните подравнявали скалите на Сахат и Таксим тепе и правили седалки. Стадионът, граден за 30 000 фенове, се смята за един от най-големите на Балканския полуостров и единственият в България, оживял от римската ера. Мая Мартинова не споделя концепцията, стартирана от професор Тодор Кръстев, за под земята музей под Главната, тъй като седалките попадат под постройките, а пистата - под улицата, на която са построени колектор и доста други подземни връзки. Всичко това не може да се унищожи.
Мая може дълго и увлекателно да споделя за десетките знакови археологически обекти, на които е работила, и най-много за разкопките на Римския конгрес северно от пощата Те са траяли от 1987 до 2012 година с спиране. В тази част на Форума в античните времена се провеждали съвещания на градския съвет, имало и съкровищница. Запазени са останките от антични здания, в това число и от библиотеката. Ценните артефакти са реставрирани и са изложени в музея. Съжалява, че поради правосъдни разногласия за благосъстоятелност до Форума изследването е спряно.
Мая Мартинова ни минимум не се усеща отговорна, когато се сипят упреци по адреса на археолозите, че бавят строителството. И не прави взаимни отстъпки, щом става дума за запазване на културното завещание, било то и да си остане още веднъж под пръстта, откакто се опише и се оформи документите.
Древен свят: Семейството обикаля Ефес и Троя
В фамилията на Мая Мартинова единствено тя е археолог. Съпругът й е инженер и се занимава с частен бизнес, щерка им Екатерина е правист, а синът Мартин следва компютърно инженерство. Заедно са обиколили Атина, Солун, Ефес, Троя, Пергамон и на всички места първата работа на Мая е да огледа с отворени очи всяко антично камъче.
Наследство: Ще опише находките в книга
Вечер, като остане малко свободно време, Мая Мартинова отново се отдава със сърце и душа на кармата си - археологията. Следи всички вести в света, чете профилирана литература и мечтае един ден най-сетне да опише всички разкрития, които е направила, с цел да останат в историята на Пловдив. Не знам дали ще ми стигне животът да ги опиша, смее се кротко археоложката.
Източник: www.marica.bg
Мая Мартинова намира стенописа инцидентно. През 2012-а служащи, наети от EVN, стартират да вършат ров за парно на улица „ Г.М. Димитров” и се натъкват на остаряла стена. Археолозите идват стремително, тъй като за тях всяко парче от антична колона, капител, керамика или скулптура е история на античния и безконечен град, която би трябвало да се пази като реликва. А и се знае, че на това място се намира древен некропол.
Мая Мартинова е на седмото небе, когато на гробницата, изчистена с фина четчица от глина, се появяват рисунки на чудесата на Христос. На една от тях Исус възкресява Лазар, на друга изцелява болен. „ Христос е изписан като млад, хубав, къдрокос мъж, облечен в римски облекла. Това е най-ранното му изображение по българските земи от началото на IV век и е извънредно изобретение за българската просвета “, гордее се с находката Мая, която към този момент над 35 години работи в музея.
Досега е намерила стотици скъпи артефакти, само че като малко дете се радва, когато из пръстта на Източната врата „ изскача “ глава на Атина, изваяна от глина в далечната антична ера.
Не я плаши ни мраз, ни горещина. „ Докато не завали, ще работим “, твърдо споделя археоложката, щастлива, че Портата не Филипопол, строена през II век като главната пътна връзка с Византион, най-сетне има късмет от безличната дупка в подножието на Стария град да се трансформира в блестяща перла. Наскоро от община Пловдив дадоха картбланш да продължи изследването на археологическия комплекс, стартирано преди 40 години.
Точно тук, на разкопките на Източната врата, Мая Мартинова се е запалила по археологията, с цел да се привърже към нея за цялостен живот. Била на 20 години, когато я взели на работа в музея. Едновременно учила задочно история в университета във Велико Търново, където я приели от раз, защото имала отлична тапия от гимназията. По-късно, през 2000 година, приключила и археология в Нов български университет в София.
„ От дребна ме влечеше история, пък и съм родена в град с доста богато културно завещание. Навярно това е моята орис “, смее се Мая, израснала сред Сахат тепе и Бунарджика в квартал със остарялото турско име Гюлбахча. Допълва, че е огромен шанс да си археолог в Пловдив, запазил част от наследството на Филипопол - един от най-големите градове на Римската провинция в Тракия.
Първите й учители по археология били Елена Кесякова, Лилия Ботушарова, Здравко Каров, които в края на 70-те години са почнали разкопките на Източната врата. Разкрили са и най-широката антична улица - над 13 метра. „ Често при нас идваше тогавашният кмет на Пловдив Дирян Парикян. Имаше огромен интерес към археологията и искаше персонално да види какво сме разкрили “, спомня Мая Мартинова. Властите и тогава не са разрешили античната врата да бъде заличена, макар че на това място възнамерявали да строят стоматологична поликлиника.
Разкопките обаче били прекратени през 1980 година, тъй като и на бул. „ Княгиня Мария Луиза “ (по това време „ Лиляна Димитрова “) при градеж изникнали останките на античната синагога и Малката раннохристиянска базилика, чиито неповторими цветни мозайки бяха реставрирани и експонирани преди няколко години.
Самата Мая Мартинова е жива история. Разказва, че е имала шанса да изследва продължението на разкопките на Източната врата по ул. „ Митрополит Панарет “, когато тук почнали да строят жилищна кооперация и къща. На Античния спектакъл, открит през 1981 година за 1300 година България, взела участие в изследването на северния му вход откъм АМТИИ, който до този миг е бил засипан с пръст. Открили са слой от елинистка ера.
„ През предходната година по време на разкопките на Античния спектакъл намерихме надпис на Тит Флавий Котис, който потвърждава, че театърът е бил издигнат в края на първия век, или с 20-30 година по-рано, в сравнение с до момента се е смятало “, отбелязва Мая Мартинова. Признава, че най-вече се радва на писмени епиграфски монументи, тъй като те са най-точният и сигурен източник за датиране.
Тит Флавий бил първият кмет на Филипопол, с други думи - сътрудник на Иван Тотев, който беше също мощно впечатлен от историческото изобретение.
Голяма наслада за Мая Мартинова е и преобразеният с нейно присъединяване Римски стадион, който пловдивчани дълго време назоваха „ дупката на Дража “, тъй като беше в ужасяващ тип - с отпадъци и течове. Ала в този момент е един от диамантите в короната на Пловдив. Археоложката е проучвала и секторите на Римския стадион при градежа на комерсиалния център „ Екселсиор “, където през днешния ден има камерна зала с пет-шест реда седалки, при разкопките под някогашния „ Нармаг “ и под хранителен магазин на Главната.
Античният стадион, дълъг 180 метра, стигал до стълбите на Каменица. Римляните подравнявали скалите на Сахат и Таксим тепе и правили седалки. Стадионът, граден за 30 000 фенове, се смята за един от най-големите на Балканския полуостров и единственият в България, оживял от римската ера. Мая Мартинова не споделя концепцията, стартирана от професор Тодор Кръстев, за под земята музей под Главната, тъй като седалките попадат под постройките, а пистата - под улицата, на която са построени колектор и доста други подземни връзки. Всичко това не може да се унищожи.
Мая може дълго и увлекателно да споделя за десетките знакови археологически обекти, на които е работила, и най-много за разкопките на Римския конгрес северно от пощата Те са траяли от 1987 до 2012 година с спиране. В тази част на Форума в античните времена се провеждали съвещания на градския съвет, имало и съкровищница. Запазени са останките от антични здания, в това число и от библиотеката. Ценните артефакти са реставрирани и са изложени в музея. Съжалява, че поради правосъдни разногласия за благосъстоятелност до Форума изследването е спряно.
Мая Мартинова ни минимум не се усеща отговорна, когато се сипят упреци по адреса на археолозите, че бавят строителството. И не прави взаимни отстъпки, щом става дума за запазване на културното завещание, било то и да си остане още веднъж под пръстта, откакто се опише и се оформи документите.
Древен свят: Семейството обикаля Ефес и Троя
В фамилията на Мая Мартинова единствено тя е археолог. Съпругът й е инженер и се занимава с частен бизнес, щерка им Екатерина е правист, а синът Мартин следва компютърно инженерство. Заедно са обиколили Атина, Солун, Ефес, Троя, Пергамон и на всички места първата работа на Мая е да огледа с отворени очи всяко антично камъче.
Наследство: Ще опише находките в книга
Вечер, като остане малко свободно време, Мая Мартинова отново се отдава със сърце и душа на кармата си - археологията. Следи всички вести в света, чете профилирана литература и мечтае един ден най-сетне да опише всички разкрития, които е направила, с цел да останат в историята на Пловдив. Не знам дали ще ми стигне животът да ги опиша, смее се кротко археоложката.
Източник: www.marica.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ