Чу се, че в долните села, далеч не повече от

„ Чу се, че в долните села, надалеч не повече от един ден път, пристигнала чумата (…) Спотаиха се всички (…) А и самото време беше нездраво, задушно. “ Така стартира разказът на Йордан Йовков „ През чумавото “, който въодушевява проф. Боян Биолчев да напише сюжет за филм. Завършеният сюжет значително се разграничава от оригинала, само че силата на Йовковата творба (подправена с нотка вълшебен реализъм) въпреки всичко до известна степен продължава да живее както в историята, по този начин и в героите. Тази сила участва и във кино лентата, родил се по този сюжет – „ Чума “ на режисьора Иван Владимиров („ Кецове “, дружно с Валери Йорданов; „ Сцени от живота на една актриса “), продуциран от „ Мирамар Филм “. Премиерата на кино лентата бе на тазгодишния фестивал „ Златна роза “ във Варна, а от 19 януари 2024 година филмът потегля в кината в цяла България.Снимките на „ Чума “ се случват през лятото на 2022 година – няколко дни в римския фон на киноцентъра „ Бояна “ и към 25 дни – в региона на село Каменица, Софийска област. Използвайки естествения фон на селото, двамата художници на продукцията Георги Димитров и Владимир Шишков възвръщат полуразрушени къщи, с цел да основат типични за Йовковото художествено време къщи, църкви или селски кръчми.В две от централните функции – на младата Елица и на нейния обичан Йоно – са младите артисти Евелина Бибова, която по време на фотосите на кино лентата е към момента ученичка, и Матей Мичев, сега третокурсник в НАТФИЗ. В основната роля – на чорбаджи Юрдан, бащата на Йоно – е  героят на нашето изявление, артистът Свежен Младенов. Познат от доста сериали („ Порталът “, „ Откраднат живот “, „ Лъжите в нас “, а в този момент и „ Алея на славата “) и театрални постановки (има две номинации и една премия „ Аскеер “ – за „ Великденско вино “ по Константин Илиев с режисьор Весела Василева), той пресъздава своя персонаж – зрял мъж, който би трябвало да откри позволение на сложна, даже трагична обстановка – с вътрешно хладнокръвие и особена прочувствена мощ. Според самия Свежен Младенов това са качествата, които същинският мъж по хипотеза би трябвало да въплъщава, без значение от историческата ера, в която живее.

Свежене, от кое място идва това ваше не напълно нормално име?  Има ли някаква история зад него? Не, просто майка ми, малко преди да ме роди, прочела в едно списание, че има такова българско село – Свежен – и името ѝ харесало. И тъй като тя не е такава, че да се ангажира с това на кого да кръсти детето си, ме е кръс-
тила на това село.   А вие ходили ли сте в това село? Минавал съм около него, само че единствено толкоз, не съм ходил в него. А може би би трябвало. Възможно е да имате кармична връзка. Шегувам се. Когато решихте да се занимавате с актьорство, получихте ли поддръжката на вашите родители? Да, макар че нямах потребност от тяхната поддръжка – бях на 24 години, когато аплайвах за първи път в НАТФИЗ, и на съвсем 26, когато ме одобриха, тъй че от дълго време се грижех самичък за себе си. Иначе реагираха обикновено. Аз в никакъв случай не съм имал взаимозависимост от родителите си, не съм чакал те да ми споделят какво да върша, в противен случай – даже ми е липсвало това като дребен. Защото в нашия случай, при мен, брат ми и сестра ми, свободата е била допълнително, а прекомерната независимост основава неустановеност в детето. Прекаленият надзор пък създава  взаимозависимост, тъй че е добре да има баланс. Вие самият в този момент като татко на две деца преценявате ли се с всички тези неща? Опитвам се, доколкото мога. Човек в никакъв случай не е задоволително умен като родител и в никакъв случай не знае кое в действителност е най-хубавото. Така че… в последна сметка ми остава единствено да се надявам, че давам най-хубавото, пък то ще стане, каквото стане. Мисля си, че в последна сметка, както и да ги възпитаваме, децата ни ще станат като нас. Разбира се, всяко дете си идва с неговия заряд, само че се учи от родителите си. Кое беше най-незабравимото прекарване за вас по време на фотосите на кино лентата „ Чума “? Срещата с конете – те са доста интелигентни същества, доста чувствителни, свързват се с индивида. Ако сте гледали първата част на „ Аватар “, несъмнено се сещате, че там, с цел да язди дракона, индивидът би трябвало да се свърже с него. Има нещо такова и при конете – те усещат доста индивида, който е с тях. Иначе целият снимачен интервал ми е вълнуващо прекарване, тъй като съвсем от самото начало бяхме в горите, по всякакви диви места, което на мен доста ми хареса. Обичате гората, по този начин ли? Защо? От напълно дребен съм по този начин. Тогава със фамилията ми живеехме в квартал „ Свобода “, тъкмо против Северния парк, който в тези години не беше парк, ами си бе напряко гора, може би най-голямата тук, в София. Там ние си играехме на храброст. И цялото ми детство в действителност е минало в гората. На храброст? Как се играе тази игра? Трябва да влезеш в гората и да излезеш от друго място. „ Ние, хората, елементарно се самозаблуждаваме за това какви сме. Когато човек е в рискова обстановка, доста неща излизат нескрито. Попадал съм в такива обстановки и постоянно съм разсъждавал и постъпвал много невъзмутимо, не съм се поддавал на суматоха.„