Днес - 24 октомври, Българската Православна Църква чества празника в чест на чудотворната икона Св. Богородица - "Всех скорбящих радость"
" Чрез тебе, Богородице, се дава наслада на тези, които зоват към теб: благословена си сред дамите, пренепорочна Владичице! " (Часове на Пасха).
Братя и сестри,
Днес - 24 октомври, тържествено означаваме празника на иконата на Божията майка " Всех скорбящих наслада " - " Радост за всички скърбящи ". Този празник поражда в края ХVІІ век, когато през 1688 година родната сестра на Московския патриарх Йоаким, Евфимия, била неизлечимо болна. Положението й се влошило доста, само че тя се укрепявала духом само с молитва към Божията майка и макар привидно безнадеждното си състояние, твърдо се надявала да получи облекчение. И фактически, тази религия избавила болната.
Веднъж, когато Евфимия рано сутринта дълго и старателно се молела с Иисусовата молитва, а по-късно благодарение на тези, които се грижели за нея, се повдигнала малко на постелята и със сълзи от дълбините на душата си се обърнала към Небесната Царица, тя дочула сладкия глас на Богородица: „ Евфимия, ти по този начин дълго страдаш. Защо не прибягваш към Целителката на всички. В храма на Преображението на моя Син в Ординка е моят облик, именуван " Радост на всички скърбящи ". Повикай свещеника на църквата дружно с този облик, и когато той отслужи молебен с водосвет, ти ще получиш излекуване от своята болест. А когато оздравееш, не забравяй моето състрадание към теб и разказвай за него на другите - за възхвала на моя Син Иисус Христос и на моето име! " По милостта на Божията майка и по вярата на тази християнка Бог направил знамение и тя се излекувала.
В памет на това чудотворно излекуване, станало на 24 октомври, е открит празникът в чест на иконата на Божията майка " Радост на всички скърбящи ". И от това време, както свидетелства съставителят на сказанието за първото знамение от светата икона, „ тези, които идват с религия, одобряват неоскъдняващо излекуване: слепите проглеждат, немите проговарят, глухите стартират да чуват, разслабените закрепват и онеправданите получават протекция, бесноватите одобряват здрав разсъдък, неплодните дами се освобождават от неплодството, кърмачетата и децата получават здраве. Чрез осеняване с този вълшебен облик се отстраняват всевъзможни недъзи - разнообразни очни заболявания, страхования и разнообразни привидения - и хората получават помощ във всички свои скърби. Затова този свят облик заслужено е наименуван " Радост на всички скърбящи ". Оттогава потокът на скърбящите към този храм не пресеква.
И през днешния ден не понижава потокът от хора, поваляни от голям брой скърби и беди. Всички ние, също като тях, изобразените на иконата, сме скърбящи, обезкуражени, немощни, страдащи от греховете си. Господ ни праща скърби не за наказване, а за тестване, с цел да ни накара да огледаме живота си и да забележим, че основната причина за всички скърби и беди се корени в човешкото сърце. Колко доста е прегрешението, нечистотата, злото в сърцата ни. А злото, което изпращаме към хората в близост, неизбежно като бумеранг се връща към нас. И Всеблагият Господ ни вразумява, като ни изпраща скърби и беди на всекиму съгласно силите да ги преодолее, "...Защото, който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме " (Марк. 4:26).
Важно е по какъв начин се отнасяме към скърбите. Ако стартираме да униваме и роптаем, в случай че отслабне вярата ни, значи не сме положителни християни. Ако обаче, както доста вярващи, с топла религия и молитва прибегнем към Божията майка, която Господ приема като велика застъпница за нас и която постоянно се моли за нас, то Всемилостивият Бог прости греховете ни. Прибегнем ли до нейното покровителство, скърбите отстъпват. Господ ни укрепява и ние излизаме от тези скърби с по-силна религия. И заставаме по-близо до Бога, тъй като преодоляваме греховете си, а това значи, че вървим към Него.
Братя и сестри, Господ постоянно е до нас. Но ние от време на време се отдалечаваме от Него. Господ ни изпраща скърби, само че не ни оставя в никакъв случай. Той чака от нас изпитание на вярата и любовта, която само може да прави чудеса на земята. Според вярата и любовта ни Господ ни изпраща Своята небесна помощ.
Нека и ние да следим за чистотата на сърцата и помислите си. Нека в нашето изпълнено със суетност и съблазни време по-често си спомняме за Пресвета Богородица - Великата Застъпница на човешкия жанр пред Бога. Заставайки пред светия й облик, да насочваме мислите и възприятията си към самата Небесна Владичица и с религия и обич да насочваме молитвите си към нея, като чистосърдечно разкриваме своите потребности, немощи и несгоди и просим нейното милостиво посредничество за нас. Но дано се молим със смирена смиреност на Божията воля, със синовно доверие във всеблагия Божий промисъл, като пазим Божиите заповеди и всичко това, на което ни учи светата православна религия. Защото единствено тогава молитвите ни ще бъдат чути и Божията майка постоянно ще ни закриля измежду сполетяващите ни скърби и беди - за наше освобождение в тоя краткотраен свят и за безконечното ни избавление в бъдещия живот. Амин! "
Проповед за празника в чест на чудотворната икона Св. Богородица - " Всех скорбящих радость "
Йордан Божилов
Братя и сестри,
Днес - 24 октомври, тържествено означаваме празника на иконата на Божията майка " Всех скорбящих наслада " - " Радост за всички скърбящи ". Този празник поражда в края ХVІІ век, когато през 1688 година родната сестра на Московския патриарх Йоаким, Евфимия, била неизлечимо болна. Положението й се влошило доста, само че тя се укрепявала духом само с молитва към Божията майка и макар привидно безнадеждното си състояние, твърдо се надявала да получи облекчение. И фактически, тази религия избавила болната.
Веднъж, когато Евфимия рано сутринта дълго и старателно се молела с Иисусовата молитва, а по-късно благодарение на тези, които се грижели за нея, се повдигнала малко на постелята и със сълзи от дълбините на душата си се обърнала към Небесната Царица, тя дочула сладкия глас на Богородица: „ Евфимия, ти по този начин дълго страдаш. Защо не прибягваш към Целителката на всички. В храма на Преображението на моя Син в Ординка е моят облик, именуван " Радост на всички скърбящи ". Повикай свещеника на църквата дружно с този облик, и когато той отслужи молебен с водосвет, ти ще получиш излекуване от своята болест. А когато оздравееш, не забравяй моето състрадание към теб и разказвай за него на другите - за възхвала на моя Син Иисус Христос и на моето име! " По милостта на Божията майка и по вярата на тази християнка Бог направил знамение и тя се излекувала.
В памет на това чудотворно излекуване, станало на 24 октомври, е открит празникът в чест на иконата на Божията майка " Радост на всички скърбящи ". И от това време, както свидетелства съставителят на сказанието за първото знамение от светата икона, „ тези, които идват с религия, одобряват неоскъдняващо излекуване: слепите проглеждат, немите проговарят, глухите стартират да чуват, разслабените закрепват и онеправданите получават протекция, бесноватите одобряват здрав разсъдък, неплодните дами се освобождават от неплодството, кърмачетата и децата получават здраве. Чрез осеняване с този вълшебен облик се отстраняват всевъзможни недъзи - разнообразни очни заболявания, страхования и разнообразни привидения - и хората получават помощ във всички свои скърби. Затова този свят облик заслужено е наименуван " Радост на всички скърбящи ". Оттогава потокът на скърбящите към този храм не пресеква.
И през днешния ден не понижава потокът от хора, поваляни от голям брой скърби и беди. Всички ние, също като тях, изобразените на иконата, сме скърбящи, обезкуражени, немощни, страдащи от греховете си. Господ ни праща скърби не за наказване, а за тестване, с цел да ни накара да огледаме живота си и да забележим, че основната причина за всички скърби и беди се корени в човешкото сърце. Колко доста е прегрешението, нечистотата, злото в сърцата ни. А злото, което изпращаме към хората в близост, неизбежно като бумеранг се връща към нас. И Всеблагият Господ ни вразумява, като ни изпраща скърби и беди на всекиму съгласно силите да ги преодолее, "...Защото, който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме " (Марк. 4:26).
Важно е по какъв начин се отнасяме към скърбите. Ако стартираме да униваме и роптаем, в случай че отслабне вярата ни, значи не сме положителни християни. Ако обаче, както доста вярващи, с топла религия и молитва прибегнем към Божията майка, която Господ приема като велика застъпница за нас и която постоянно се моли за нас, то Всемилостивият Бог прости греховете ни. Прибегнем ли до нейното покровителство, скърбите отстъпват. Господ ни укрепява и ние излизаме от тези скърби с по-силна религия. И заставаме по-близо до Бога, тъй като преодоляваме греховете си, а това значи, че вървим към Него.
Братя и сестри, Господ постоянно е до нас. Но ние от време на време се отдалечаваме от Него. Господ ни изпраща скърби, само че не ни оставя в никакъв случай. Той чака от нас изпитание на вярата и любовта, която само може да прави чудеса на земята. Според вярата и любовта ни Господ ни изпраща Своята небесна помощ.
Нека и ние да следим за чистотата на сърцата и помислите си. Нека в нашето изпълнено със суетност и съблазни време по-често си спомняме за Пресвета Богородица - Великата Застъпница на човешкия жанр пред Бога. Заставайки пред светия й облик, да насочваме мислите и възприятията си към самата Небесна Владичица и с религия и обич да насочваме молитвите си към нея, като чистосърдечно разкриваме своите потребности, немощи и несгоди и просим нейното милостиво посредничество за нас. Но дано се молим със смирена смиреност на Божията воля, със синовно доверие във всеблагия Божий промисъл, като пазим Божиите заповеди и всичко това, на което ни учи светата православна религия. Защото единствено тогава молитвите ни ще бъдат чути и Божията майка постоянно ще ни закриля измежду сполетяващите ни скърби и беди - за наше освобождение в тоя краткотраен свят и за безконечното ни избавление в бъдещия живот. Амин! "
Проповед за празника в чест на чудотворната икона Св. Богородица - " Всех скорбящих радость "
Йордан Божилов
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ