Чрез скръбта се постига катарзис, затова поезията ми е за

Чрез скръбта се реализира катарзис, по тази причина поезията ми е за страданието и изгнанието. Но аз съм оптимист - стиховете са да служат на хората да намерят мощ в себе си и тези, които пътуват, които работят на открито, които се връщат, лека-полека да трансформират и България. Свободата е безспорна нужда, вярата – демонстрира пътя.

Това сподели в изявление за БГНЕС поетът и психолог проф. Иван Бързаков. Той e рядко ерудирана персона, полиглот с 8 езика, като напълно владее британски, френски, немски, съветски и полски – само че е безапелационен, че лирика се написа на родния език, по тази причина написа единствено на български. Животът му е низ от знания в литературата, лингвистиката, логиката на психиката, философията.

За поезията си споделя - това е лирика на страданието и на изгнанието. В нея съм вградил системата OptimaLearning – тя е психическа система за ускорено развиване на мисълта, за възстановяване на презентационните умения, на информационните умения и тя е вградена вътре в смисъл, че тези скръбни привидно стихотворения оказват помощ на читателите в сложните моменти на техния живот. Защото посредством скръбта се реализира катарзис, филтриране. Веселата лирика не стига до на никое място. Всяка огромна лирика в света, без изключение е скръбна, акцентира професорът. Всеки огромен стихотворец без изключение написа единствено на родния си език, без значение, че Гьоте можел още на два езика да написа, че Пушкин владее френски не по-малко от съветския, само че не можем да си представим Пушкин на различен език, с изключение на съветски, нито Гьоте на различен език, с изключение на немски, нито Шекспир на различен език, с изключение на британски. Аз, който мога да пиша и обявявам на 5 още езика – съветски, полски, британски, френски, немски. Тук в „ Ярост в скръбта “ има още 4 други езика ”, не ми се написа на различен език, с изключение на на български. Защото аз от 10 години пиша главно и единствено за България - за българите тук, за българите по света, признава създателят.

Това е лирика на изгнанието в смисъл, че освен на външното заточение – ние, които изгоряхме по време на комунизма, тъй като една трева, която изгори, тя не може към този момент да поникне същата, само че изгнанието през днешния ден – една голяма част от нашите сънародници 2,5 млн. не схващат, че са в едно непрестанно заточение, без значение, че могат да се връщат понякога. Те към този момент няма да се върнат. Ако Кирил Христов беше в заточение преди време, както Пенчо Славейков отиде в заточение и още по-страшно е вътрешното заточение, на всички вас, които устояват, които не напущат страната, които изживяха тези 70 години и не престават да се борят с всевъзможни компликации и идиотщини. Аз познавам и двете – и външното заточение и вътрешното заточение преди и в този момент. По този мотив желая да прочета едно стихотворение, които илюстрира смисъла на тази лирика.
СОФИЯ-ИНТЕРВЮ / БГНЕС
Пламнали в скръбта

Днес тъгата в родината е толкоз огромна, че думите в нея се удавят.

А стиховете ми да са патрони, които да ударят тъкмо и в този момент

Не просто комбиниране от думи, а облици от кръв и плът, и гняв.

Пламнали в скръбта.

Страданието ни безгранично да свистят от болежка, да крещят като изгарящи сърца.

Престъпното безмълвие на тишината да раздерат,

За да разбудят хилядите спящи, да разрушат лъжата и озарят душите ни с истината на гнева.

Не думи, да са на съвестта патрони

Огньове на вярата, пред вестници на чистата и святата

Нощта в сърцата на измъчените трепетно ни чакат.

Ето смисъла на тази лирика. Това е поетична трилогия. Те не са стихосбирки, стихосбирката е общ брой от стихове, това са поетични книги, тъй като безусловно всичко вътре е оркестрирано. Какво значи оркестрирано? Стих към стих, цикъл към цикъл. Стих към илюстрация, несъмнено, даже пространство към пространството, по този начин изчислено, че не можеше да мръднеш нищо. Това, за което редактор Атанас Свиленов приказва за автентично полиграфично издание, и приказва за този вътрешен монтаж в книгите и сред книгите. Той дефинира „ Яростно в скръбта “ като книжовен феномен. Бързаков разяснява, че би трябвало да се написа по този начин - книгата би трябвало да е нещо, което като държиш в ръцете да е жив организъм. Поезията е и за вас и за децата ви, и за внуците, да се надяваме и за техните. За да могат да видят чистия български език, това е абсолютно, всяка дума е понятна на облиците и езикът е безпределно наличен, без значение, че е философска лирика. Това е смисълът, да бъде автентично полиграфическо издание, да бъде оркестрирано по този начин, че да има за какво да го държиш в ръцете си и служи освен за един живот, за няколко живота, акцентира създателят на трите поетични книги „ Лумнали огньове “, „ Яростно в скръбта “ и „ В съня над пропастта “.

В същото време признава - аз съм оптимист, не инцидентно психическата система, която създадох и се приложи в 29 страни се назовава OptimaLearning. Оптимизмът идва от това, че намерим ли сили в себе си, ще преодолеем последователно и нелепостите и идиотщините, и скръбта. Или да изтъквам Чърчил, в продължение на година и половина Англия изнася сама войната, преди да се намесят Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики: От сърцето на Самото страдалчество ще намерим мощ да надделеем. Ето, ние би трябвало да го намерим, смисълът е нравствен, това, което още на времето Петър Дънов учи учениците си – единственият път е пътят от вътрешната страна, пътят на душите, да се откри силата от там и тези стиховете ви служат за това. Така виждам аз оптимизма да се откри мощ в себе си и хората, които пътуват, които работят на открито, които се връщат лека-полека да трансформират и България, да трансформират и света.

Аз, доколкото знам, съм единственият българин с шест номинации за Нобелова премия. Процесът е комплициран - би трябвало особено лице да ви предложи, те са единствено четири категории лица, които могат да оферират, по-късно би трябвало да се утвърди от Нобеловия комитет, тогава влизаш в формалната листа пък в следствие - към 200 приблизително годишно се предлагат за литература, след това единствено 15 - 20 от тях се състезават. Аз уповавам се съм към този момент сред тях. И имаме няколко писма потвърждения от Нобеловия комитет. България към момента няма нобелист, да се надяваме, че ще има един ден. Когато ме питат, за какво сте номиниран толкоз доста пъти, аз си го изяснявам по този начин: Това, което не се знае е, че Нобел откривателят на динамита, чувствайки голяма виновност, че е разкрил нещо, което почва да разрушава, той учредява тази премия и слага две условия. Номинират се единствено творби от най-високо художествено естество и с очебийно идеалистичен каузален темперамент. Тази лирика е очебийно каузална. Но в нея има и доста стихове, които са чисто лирични, някои от тях влязоха към този момент в две български антологии, сподели Бързаков и незабавно зачете:

За дамата

В полетата животът коства единствено толкоз, колкото обичта ни към другия.

В безкрайните полета, в нощта на самотата ни,

Далече, надалеч от хората и от всяка несгода, ще намеря място,

където няма горделивост и няма виновност. Има единствено обич, там ще те очаквам.

Това е от книгата „ Сънят над пропастта ” - там има цяла поредност от Дебелянов-ски стихотворения, в смисъл в духа на Дебелянов.

Моето разбиране е, че когато едно произведение се родее по дух с създателя, който е огромен стихотворец, то би трябвало да се разграничава радикално по смисъл, разясни поетът. Според него по този начин се получава последователност – да се докоснеш до предишното и да създадеш нашето съвремие. Бързаков акцентира, че 95% от активността му е да написа за България. Поне 7-8 месеца съм тук, само че когато съм в Америка отново духом съм в България, сподели той.

За свободата той е уверен, че е безспорна нужда, с цел да можем да мислим, с цел да можем да се развиваме. Тя е блян, тя не може да се реализира незабавно. Свободата е по едно и също време нужда, само че и развой. Ето виждаме по какъв начин толкоз години след смяната, редица персони не могат да се освободят от остарелия нрав. Свободата и демокрацията е въпрос на достижение – това е развой.

В попрището си житейско проф. Иван Бързаков има и богата палитра от събития, към които самичък се стреми и реализира. Политически бежанец, избягал от комунистическия режим по един изключително забавен и рисков за живота метод. През 1976 година на връщане от Полша съумява да пресече Югославия и от словенския бряг преплува 11 км в бурно море до Триест. След престояване в емиграционните лагери за бежанци през 1977 година, бяга в Съединени американски щати. През 1978 година проф. Бързаков основава и оглавява в Сан Франциско, Калифорния, Международен учебен институт “Бързак ”, в който до момента са подготвени хиляди души на друга възраст и равнище на познания от 29 страни. През 1980 т. той основава системата Optimal Learning. През 1988 година Сенатът на щата Калифорния предлага законопроект за основаване на учебен модел за учебните заведения на основа на Optimal Learning. През 1996 година Министерството на здравеопазването на България утвърждава същата система като национална стратегия за редукция на напрежението и видоизменяне на негативните страсти в позитивни.

Професор Бързаков основава и реформаторски способ за ускорено образование и дълбочинно разбиране на изкуството, който назовава AOLIA. Специализираната стратегия обогатява познанията на хората и им разрешава да обхванат “магически ” в тайните на картини и статуи и да изживеят цялостната приятност от тях. /БГНЕС