Буфон пред Стоичков: Шампионската лига е стимулът, който ме поддържа жив за футбола
Чрез предаването " Код Спорт " по ТВ+ Христо Стоичков подари на българските фенове изявление с великия вратар Джанлуиджи Буфон. Италианецът попада в един Идеален тим, в който… никой не желае да бъде. Той е измежду най-великите във футбола, които обаче не са съумели да завоюват Шампионската лига. И без да е ликувал с трофея в най-престижния шампионат обаче мъчно може да се откри почитател по света, който да не е възкликвал при изявите му на терена. Буфон беше и един от най-важните герои на Италия при извоюваната четвърта международна купа от мондиала в Германия през 2006 година След 17 години в Ювентус той избра да изиграе последна основна роля в Пари Сен Жермен. Но Шампионската лига отново остана мираж и очевидно поради това той ще продължи лова за нея. Сега чакаме решението къде ще играе Буфон през новия сезон.
- Джиджи Буфон...Колко ли години минаха, откогато дебютира в Парма през…
- 1995 година.
- Да, 1995 година Спомняш ли си добре оня ден?
- Да, даже доста добре. Спомням си също, че през онази година в тима на Парма имаше невероятни играчи. И през онази година в тима пристигна и ти, Христо и тогава всички ние – футболисти, управление и тифози започнахме да мечтаем, че с теб ще успеем да завоюваме всичко.
- " Парма Кото ", паста или " Пица Метро " … (смеят се)
- Да! Това са нещата, които човек може да яде в Парма! Винаги се яде това – фамозната " Пица Метро " и вареното прошуто " Парма Кото ". Така е. Парма в края на краищата е известна в целия свят с тези вкусотии, само че в онази ера беше известна и с великия си футболен тим на концерна " Пармалат ". Днес " Парма Кото " си остава нещо фамозно, а пицата към този момент е знак на цяла Италия. Да, да - Италия в действителност е прелестна страна.
- Джиджи, към този момент си на 41 години. Какво следва от тук нататък? Какво чувстваш във футбола след толкоз години?
- Това е прекрасен въпрос. Не единствено прекрасен, само че и образован въпрос. Виж, Христо, несъмнено е, че пристрастеността е по-малко, в сравнение с по времето когато бяхме момченца. Това е обикновено. Но на мястото на пристрастеността, която с времето намаляваше, пристигна нещо още по-красиво – предизвикването и желанието да се чупят върхове и да се търси къде е лимитът на човешките благоприятни условия. Искам да демонстрирам още добра форма и да се потвърждавам, да не преставам да съм топ вратар, без значение че съм на 41 години.
- Ти си един в действителност радостен човек за съотборниците си. Когато приказваш с по-младите играчи, какво им казваш, какви упътвания им даваш? След толкоз доста мачове зад тила ти и толкоз доста опит, тренировки и пътувания по целия свят - през днешния ден какво е първото нещо, което правиш, когато влезеш в съблекалнята?
- Първото нещо, което си помислих, когато взех решение дефинитивно да не спирам кариерата си и да дойда в Париж е, че в случай че ще не преставам да играя, би трябвало непременно да запазя младежкия си дух. Защото не мога да дойда в Париж и да бъда в една съблекалня с младите момчета и да нося остарял дух със себе си. Реших да направя по този начин и връзките ми с младите футболисти са все едно, че съм просто един от тях, още едно момче от тима. Ясно е, че има и моменти по време на мач или във значим интервал от сезона, в които би трябвало да покажеш зрялост и отговорност повече от тях. През останалите 90 % от времето, обаче се смеем, майтапим се, а от време на време даже се усмихвам, тъй като съм направил нещо неуместно или тъй като просто желая да ги разсмея и тях. Това съгласно мен е единственият метод, по който човек може да бъде потребен на младите си съотборници.
Buffon: " If they made a film about your life, who would play you? "
Reus: " Denzel Washington. "
Throwback to when these two legends met for a quick chat!
@pumafootball #TBT pic.twitter.com/M6wpmynsCp
— Borussia Dortmund (@BlackYellow) June 27, 2019
- Джиджи, ти си момче, което стартира да играе в огромния футбол рано, едвам на 16 години. Мечтите ти стартират да се сбъдват. Първо Парма, след това Ювентус, Пари Сен Жермен и националния тим на Италия. Остава ли обаче огромната ти фантазия за успех в Шампионска лига вътре в теб? Все още ли искаш да го постигнеш?
- Много пъти при започване на всеки един сезон ми споделят, че имам фикс концепция и съм захласнат от това. А аз единствено би трябвало да съм признателен на Шампионската лига, тъй като тя постоянно е била тази, която ми е давала силата, силата, желанието да влагам старание в тренировките и постоянно да стартирам сезона с една значима цел. Това е най-силният тласък, който ме поддържа жив за футбола и който ми дава толкоз доста сила. Затова единствено мога да благодаря на Шампионската лига!
- Гол на непознат терен ви попречи да отстраните Манчестър Юнайтед в един огромен конфликт. Какви са опциите ви отсега нататък? Какво си говорите с момчетата в съблекалнята?
- Шампионската лига е един в действителност чудноват шампионат. В момента, когато жребият ни отреди да играем с тях, ние в ПСЖ бяхме в по-добра форма, съгласно мен. Преценката ми беше, че имаме 80 % опция да ги прескочим. В идващите два месеца след жребия обаче се трансформираха доста неща. При нас се контузи Неймар, а те смениха треньора и започнаха да набират убеденост и да побеждават. Възможностите общо взето се изравниха 50 на 50. Независимо от положителната им форма, въпреки всичко успяхме да приключим наедно и единствено правилото за гол на непознат терен им оказа помощ да продължат напред.
Gianluigi Buffon's contract with PSG expires today, From Tuesday every day can be the good one for Buffon's official return to Turin. Who will sign a €2m/yr contract with the Italian champions! [CorSera] pic.twitter.com/54bv0aFX3h
— Forza Juventus (@ForzaJuve2017) June 30, 2019
- Вие бяхте първи във Франция, а те бяха на седмо или шесто място тогава.
- Да.
- При тях стана промяна на треньора, а по принцип това постоянно оказва помощ на един тим, който мисли.
- Да, съвсем постоянно става по този начин. Ние бяхме уверени в силите си и направихме два мощни мача и всичко допустимо, с цел да минем напред. Тук обаче би трябвало да кажем и за респекта и уважението към историята и легендата на един клуб като Манчестър Юнайтед, който е измежду международните грандове. Битката за Шампионската лига ще продължи за мен и в новия сезон. Вече съм го решил, не преставам да съм убеден в силата си и би трябвало да продължа да работя. Искам да оказа помощ моят тим да се оправя с равностойните тимове, когато възможностите за триумф са 50 на 50. Вече го научих по сложния метод – в този шампионат, с цел да стигнеш до успеха, са значими всички елементи, даже и най-малките.
- Играл си с толкоз доста огромни футболисти и в Парма, и в Ювентус, и в националния тим на Италия. Също и в огромния тим на Пари Сен Жермен с Кавани, Ди Мария и куп млади, зрелищни играчи, някои от тях са даже и международни първенци. Също и с Неймар... Впрочем, какво можеш да ни кажеш за Неймар? Какъв е той отвън терена? Какъв е Неймар като човек?
- Той е от този вид хора, които би трябвало да познаваш добре, с цел да можеш да ги прецениш. Когато не го познаваш и го гледаш в профил, може да ти се стори, че е момче, което страни от групата и е малко затворено към света. Когато го опознаеш добре обаче незабавно разбираш, че той е едно в действителност сензитивно момче. И в случай че ти даде другарството си, Неймар ти го дава в действителност и безусловно. За мен беше доста огромна и приятна изненада, че с него в действителност си допаднахме и имаме прелестни връзки. Истински съм благополучен с това.
- Кавани?
- Матадор! Матадора е едно голово страшилище. Уникален футболист. Роден е от яростта и силата на играча, който желае постоянно да вкара гол и постоянно да побеждава. Извън терена обаче е доста свито момче, което съвсем не приказва. Но когато реши да заприказва, кара всички да го схванат.
- Вдигал си международната купа в един популярен ден за Италия и за Джиджи Буфон. Днес в " скуадрата " има доста млади играчи на по 19-20 години. Ще излезе ли от тях в идващите 10 години някоя огромна футболна звезда?
- Христо, ти си бил огромен първенец и знаеш, че единствено хората, които са били на такова високо равнище могат да виждат разликата сред една огромна вяра, която ще си остане единствено такава и човек, който ще се трансформира в топ първенец в бъдещето. Килиън Мбапе да вземем за пример има качествата да стъпи на върха с бързината си, с положителната си техника и даже с играта си с глава. Той ще стане първенец на международно равнище, само че в този момент е единствено на 19 години. Това че към момента е толкоз млад, значи единствено едно. Ако е в действителност образован и резервира волята си да усъвършенства всички аспекти на играта си и резервира желанието си за работа, мисля че ще направи една в действителност неповторима кариера. Ако обаче спре да мисли напълно за футбола и стартира да се подлъгва по нещата, които се въртят към него и не влага старания в тренировките, рискува да направи кариера на добър състезател, който по този начин и не е съумял да стигне до топ равнището. Познавайки го и познавайки метода, по който се раздава на всяка подготовка, мисля че Килиън ще направи една в действителност велика кариера.
- Мислил ли си в миналото, въпреки всичко си на 41 години, да завършиш кариерата си в Майджър лигата в Съединени американски щати?
- Не. Никога не съм мислил за това. Защото не е добре да се мисли толкоз за... далечното бъдеще. Такива мисли ме натъжават. Концентрирал съм се оптимално в мисли за сегашното. В днешния ден и най-вече... още един ден напред. Не желая да отивам толкоз доста напред. Човек съм и съм мъж, който обича да пробва нещата от живота. Например нещата, които изживявах в Париж са прелестни от футболна и от човешка позиция. Запознаването с нови хора, основаването на нови другарства, ученето на нов език или даже единствено да живееш в нов град като Париж... Всичко това са преживявания, които ме вършат по-добър човек. Затова, в случай че в бъдеще ми създадат предложение от Мейджър лигата, постоянно ще го изслушам и обмисля. Не знам дали ще приема, само че сигурно ще го обмисля.
- И то след 900 мача в кариерата си?
- Повече са, Христо! Може и повече от 1100 да са. (Смее се) Ако включим и тези с националния тим.
- От тях 100 мача е изиграло момчето, което познавах в Парма... След толкоз доста срещи можеш ли да изброиш пет от тях, които в никакъв случай няма да забравиш?
- Първият си го гледал и ти. Онзи – еврошампионът Милан против Парма - 0:0. Беше дуел, който в никакъв случай няма да не помни. В него се криеше моята първа опция да стана прочут във футболния свят. Затова може би това е и най-важният за мен мач в моята кариера. Втората среща е дебютната ми за националния тим, само че не толкоз тъй като беше дебют, а тъй като се оказа доста значим конфликт. Беше плейоф, с цел да отидем на международно състезание. Беше в действителност значимо да победим, а аз бях единствено на 19 години. Третият значим мач, който си припомням с огромна обич е успеха в тогавашната Купа на УЕФА в Москва против Олимпик (Марсилия). След това идват всичките три финала и полуфиналите на Шампионската лига с Юве, които също са незабравими. И несъмнено, полуфиналът на международното състезание Германия – Италия в Дортмунд. Наистина необикновен мач. Такива мощни страсти, като тези в този дуел съм изпитвал доста малко пъти на футболния терен.
- Аз си припомням един различен мач.
- Кой?
- Когато стана международен първенец.
- Е, да, финалът. (смее се) Наистина е по този начин. Финал беше и имаше доста страсти. Но полуфиналът с Германия и то в Дортмунд ми донесе доста по-големи страсти. Беше в действителност неповторимо!
- Сеньор Джиджи Буфон. Благодаря!
- Аз благодаря. Беше същинско наслаждение! Снимки: ©Getty Images
- Джиджи Буфон...Колко ли години минаха, откогато дебютира в Парма през…
- 1995 година.
- Да, 1995 година Спомняш ли си добре оня ден?
- Да, даже доста добре. Спомням си също, че през онази година в тима на Парма имаше невероятни играчи. И през онази година в тима пристигна и ти, Христо и тогава всички ние – футболисти, управление и тифози започнахме да мечтаем, че с теб ще успеем да завоюваме всичко.
- " Парма Кото ", паста или " Пица Метро " … (смеят се)
- Да! Това са нещата, които човек може да яде в Парма! Винаги се яде това – фамозната " Пица Метро " и вареното прошуто " Парма Кото ". Така е. Парма в края на краищата е известна в целия свят с тези вкусотии, само че в онази ера беше известна и с великия си футболен тим на концерна " Пармалат ". Днес " Парма Кото " си остава нещо фамозно, а пицата към този момент е знак на цяла Италия. Да, да - Италия в действителност е прелестна страна.
- Джиджи, към този момент си на 41 години. Какво следва от тук нататък? Какво чувстваш във футбола след толкоз години?
- Това е прекрасен въпрос. Не единствено прекрасен, само че и образован въпрос. Виж, Христо, несъмнено е, че пристрастеността е по-малко, в сравнение с по времето когато бяхме момченца. Това е обикновено. Но на мястото на пристрастеността, която с времето намаляваше, пристигна нещо още по-красиво – предизвикването и желанието да се чупят върхове и да се търси къде е лимитът на човешките благоприятни условия. Искам да демонстрирам още добра форма и да се потвърждавам, да не преставам да съм топ вратар, без значение че съм на 41 години.
- Ти си един в действителност радостен човек за съотборниците си. Когато приказваш с по-младите играчи, какво им казваш, какви упътвания им даваш? След толкоз доста мачове зад тила ти и толкоз доста опит, тренировки и пътувания по целия свят - през днешния ден какво е първото нещо, което правиш, когато влезеш в съблекалнята?
- Първото нещо, което си помислих, когато взех решение дефинитивно да не спирам кариерата си и да дойда в Париж е, че в случай че ще не преставам да играя, би трябвало непременно да запазя младежкия си дух. Защото не мога да дойда в Париж и да бъда в една съблекалня с младите момчета и да нося остарял дух със себе си. Реших да направя по този начин и връзките ми с младите футболисти са все едно, че съм просто един от тях, още едно момче от тима. Ясно е, че има и моменти по време на мач или във значим интервал от сезона, в които би трябвало да покажеш зрялост и отговорност повече от тях. През останалите 90 % от времето, обаче се смеем, майтапим се, а от време на време даже се усмихвам, тъй като съм направил нещо неуместно или тъй като просто желая да ги разсмея и тях. Това съгласно мен е единственият метод, по който човек може да бъде потребен на младите си съотборници.
Buffon: " If they made a film about your life, who would play you? "
Reus: " Denzel Washington. "
Throwback to when these two legends met for a quick chat!
@pumafootball #TBT pic.twitter.com/M6wpmynsCp
— Borussia Dortmund (@BlackYellow) June 27, 2019
- Джиджи, ти си момче, което стартира да играе в огромния футбол рано, едвам на 16 години. Мечтите ти стартират да се сбъдват. Първо Парма, след това Ювентус, Пари Сен Жермен и националния тим на Италия. Остава ли обаче огромната ти фантазия за успех в Шампионска лига вътре в теб? Все още ли искаш да го постигнеш?
- Много пъти при започване на всеки един сезон ми споделят, че имам фикс концепция и съм захласнат от това. А аз единствено би трябвало да съм признателен на Шампионската лига, тъй като тя постоянно е била тази, която ми е давала силата, силата, желанието да влагам старание в тренировките и постоянно да стартирам сезона с една значима цел. Това е най-силният тласък, който ме поддържа жив за футбола и който ми дава толкоз доста сила. Затова единствено мога да благодаря на Шампионската лига!
- Гол на непознат терен ви попречи да отстраните Манчестър Юнайтед в един огромен конфликт. Какви са опциите ви отсега нататък? Какво си говорите с момчетата в съблекалнята?
- Шампионската лига е един в действителност чудноват шампионат. В момента, когато жребият ни отреди да играем с тях, ние в ПСЖ бяхме в по-добра форма, съгласно мен. Преценката ми беше, че имаме 80 % опция да ги прескочим. В идващите два месеца след жребия обаче се трансформираха доста неща. При нас се контузи Неймар, а те смениха треньора и започнаха да набират убеденост и да побеждават. Възможностите общо взето се изравниха 50 на 50. Независимо от положителната им форма, въпреки всичко успяхме да приключим наедно и единствено правилото за гол на непознат терен им оказа помощ да продължат напред.
Gianluigi Buffon's contract with PSG expires today, From Tuesday every day can be the good one for Buffon's official return to Turin. Who will sign a €2m/yr contract with the Italian champions! [CorSera] pic.twitter.com/54bv0aFX3h
— Forza Juventus (@ForzaJuve2017) June 30, 2019
- Вие бяхте първи във Франция, а те бяха на седмо или шесто място тогава.
- Да.
- При тях стана промяна на треньора, а по принцип това постоянно оказва помощ на един тим, който мисли.
- Да, съвсем постоянно става по този начин. Ние бяхме уверени в силите си и направихме два мощни мача и всичко допустимо, с цел да минем напред. Тук обаче би трябвало да кажем и за респекта и уважението към историята и легендата на един клуб като Манчестър Юнайтед, който е измежду международните грандове. Битката за Шампионската лига ще продължи за мен и в новия сезон. Вече съм го решил, не преставам да съм убеден в силата си и би трябвало да продължа да работя. Искам да оказа помощ моят тим да се оправя с равностойните тимове, когато възможностите за триумф са 50 на 50. Вече го научих по сложния метод – в този шампионат, с цел да стигнеш до успеха, са значими всички елементи, даже и най-малките.
- Играл си с толкоз доста огромни футболисти и в Парма, и в Ювентус, и в националния тим на Италия. Също и в огромния тим на Пари Сен Жермен с Кавани, Ди Мария и куп млади, зрелищни играчи, някои от тях са даже и международни първенци. Също и с Неймар... Впрочем, какво можеш да ни кажеш за Неймар? Какъв е той отвън терена? Какъв е Неймар като човек?
- Той е от този вид хора, които би трябвало да познаваш добре, с цел да можеш да ги прецениш. Когато не го познаваш и го гледаш в профил, може да ти се стори, че е момче, което страни от групата и е малко затворено към света. Когато го опознаеш добре обаче незабавно разбираш, че той е едно в действителност сензитивно момче. И в случай че ти даде другарството си, Неймар ти го дава в действителност и безусловно. За мен беше доста огромна и приятна изненада, че с него в действителност си допаднахме и имаме прелестни връзки. Истински съм благополучен с това.
- Кавани?
- Матадор! Матадора е едно голово страшилище. Уникален футболист. Роден е от яростта и силата на играча, който желае постоянно да вкара гол и постоянно да побеждава. Извън терена обаче е доста свито момче, което съвсем не приказва. Но когато реши да заприказва, кара всички да го схванат.
- Вдигал си международната купа в един популярен ден за Италия и за Джиджи Буфон. Днес в " скуадрата " има доста млади играчи на по 19-20 години. Ще излезе ли от тях в идващите 10 години някоя огромна футболна звезда?
- Христо, ти си бил огромен първенец и знаеш, че единствено хората, които са били на такова високо равнище могат да виждат разликата сред една огромна вяра, която ще си остане единствено такава и човек, който ще се трансформира в топ първенец в бъдещето. Килиън Мбапе да вземем за пример има качествата да стъпи на върха с бързината си, с положителната си техника и даже с играта си с глава. Той ще стане първенец на международно равнище, само че в този момент е единствено на 19 години. Това че към момента е толкоз млад, значи единствено едно. Ако е в действителност образован и резервира волята си да усъвършенства всички аспекти на играта си и резервира желанието си за работа, мисля че ще направи една в действителност неповторима кариера. Ако обаче спре да мисли напълно за футбола и стартира да се подлъгва по нещата, които се въртят към него и не влага старания в тренировките, рискува да направи кариера на добър състезател, който по този начин и не е съумял да стигне до топ равнището. Познавайки го и познавайки метода, по който се раздава на всяка подготовка, мисля че Килиън ще направи една в действителност велика кариера.
- Мислил ли си в миналото, въпреки всичко си на 41 години, да завършиш кариерата си в Майджър лигата в Съединени американски щати?
- Не. Никога не съм мислил за това. Защото не е добре да се мисли толкоз за... далечното бъдеще. Такива мисли ме натъжават. Концентрирал съм се оптимално в мисли за сегашното. В днешния ден и най-вече... още един ден напред. Не желая да отивам толкоз доста напред. Човек съм и съм мъж, който обича да пробва нещата от живота. Например нещата, които изживявах в Париж са прелестни от футболна и от човешка позиция. Запознаването с нови хора, основаването на нови другарства, ученето на нов език или даже единствено да живееш в нов град като Париж... Всичко това са преживявания, които ме вършат по-добър човек. Затова, в случай че в бъдеще ми създадат предложение от Мейджър лигата, постоянно ще го изслушам и обмисля. Не знам дали ще приема, само че сигурно ще го обмисля.
- И то след 900 мача в кариерата си?
- Повече са, Христо! Може и повече от 1100 да са. (Смее се) Ако включим и тези с националния тим.
- От тях 100 мача е изиграло момчето, което познавах в Парма... След толкоз доста срещи можеш ли да изброиш пет от тях, които в никакъв случай няма да забравиш?
- Първият си го гледал и ти. Онзи – еврошампионът Милан против Парма - 0:0. Беше дуел, който в никакъв случай няма да не помни. В него се криеше моята първа опция да стана прочут във футболния свят. Затова може би това е и най-важният за мен мач в моята кариера. Втората среща е дебютната ми за националния тим, само че не толкоз тъй като беше дебют, а тъй като се оказа доста значим конфликт. Беше плейоф, с цел да отидем на международно състезание. Беше в действителност значимо да победим, а аз бях единствено на 19 години. Третият значим мач, който си припомням с огромна обич е успеха в тогавашната Купа на УЕФА в Москва против Олимпик (Марсилия). След това идват всичките три финала и полуфиналите на Шампионската лига с Юве, които също са незабравими. И несъмнено, полуфиналът на международното състезание Германия – Италия в Дортмунд. Наистина необикновен мач. Такива мощни страсти, като тези в този дуел съм изпитвал доста малко пъти на футболния терен.
- Аз си припомням един различен мач.
- Кой?
- Когато стана международен първенец.
- Е, да, финалът. (смее се) Наистина е по този начин. Финал беше и имаше доста страсти. Но полуфиналът с Германия и то в Дортмунд ми донесе доста по-големи страсти. Беше в действителност неповторимо!
- Сеньор Джиджи Буфон. Благодаря!
- Аз благодаря. Беше същинско наслаждение! Снимки: ©Getty Images
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ