Палми Ранчев подрежда хаоса чрез писане, а боксът го връща към реалността
" Чрез писането ми се удава да подредя света, тъй като хаосът към нас е прекомерно огромен и не е от този безпорядък, който обичам ", споделя Палми Ранчев - белетрист и стихотворец, чиято главната специалност в продължение на дълги години е треньор по бокс. Бил е треньор в българския народен тим, а за известно време и на националния тим на Ирак. Има доста триумфи - четиридесет негови ученици са медалисти от европейски и международни шампионати .Срещаме се незабавно откакто идва от Барселона, където живее през последните шест години, за премиерата на двете си нови книги. Представянето на стихосбирката и романът му мина пред цялостна зала с опашка за подписи. Палми самичък дефинира себе си като друмник - преди време животът му е минал по подготвителни лагери и надпревари по целия свят, а в този момент прескача сред Испания, Франция и България .
" Чрез писането ми се удава да подредя света, тъй като хаосът към нас е прекомерно огромен и не е от този безпорядък, който обичам ", споделя Палми Ранчев - белетрист и стихотворец, чиято главната специалност в продължение на дълги години е треньор по бокс. Бил е треньор в българския народен тим, а за известно време и на националния тим на Ирак. Има доста триумфи - четиридесет негови ученици са медалисти от европейски и международни шампионати .
Срещаме се незабавно откакто идва от Барселона, където живее през последните шест години, за премиерата на двете си нови книги. Представянето на стихосбирката и романът му мина пред цялостна зала с опашка за подписи. Палми самичък дефинира себе си като друмник - преди време животът му е минал по подготвителни лагери и надпревари по целия свят, а в този момент прескача сред Испания, Франция и България .
Докато е пътувал като треньор по бокс, Ранчев е употребявал всяка допустима свободна минута, с цел да чете и написа - " сътрудника ми Коце Железото си лягаше да спи следобяд, аз започвах да дрънкам на пишещата машина. Ако спра, с цел да помисля, Коцето ме подканяше да не преставам, тъй като тракането го унасяше и по-лесно заспиваше ".
Литературният му дебют е относително късно , само че незабавно притегля вниманието на критици и ценители. Специфичният му автентичен жанр в разказите и романите е оценен нееднократно от литератори като Марин Бодаков и Митко Новков. А под редакцията на поезията му се подписват гении като Екатерина Йосифова, Владо Трендафилов, Федя Филкова.
Реклама
" От един стихотворец остават пет стихотворения, само че аз не пиша за поколенията, а за лично наслаждение ", споделя Палми Ранчев. Това обаче не значи, че не редактира и не търси непрекъснато самоусъвършенстване. Затова и благодари на издателска група Ars и Scribens, че не са се изнервили от непрекъснатите промени до последния миг. " Имам шанс, че срещнах Маламир Николов, неговата комбинация на стиховете ме накара и аз самия да ги видя по нов метод. "
В " Под шапката на скитника - нареждане на уличните безпокойства " Николов е приключил отлична работа като съставител и е събрал най-хубавото от поета треньор, писано през последните 10 години. " Два месеца всеки ден редактирах, това е моята кръстословица ", споделя Палми. На въпроса ми за какво безпокойствата му са улични Палми дава отговор, че обича да броди - без значение дали ще е из софийските или барселонските улици, и вдъхновението му идва от конфликта с уличния живот. В едно телевизионно изявление наскоро той изрично дефинира себе си като градски човек, за който селото е единствено туризъм.
Той написа всеки ден в едно кафе в Барселона, следи хората, само че и до момента в който се разхожда или бяга, сетивата му са предизвикани. Палми Ранчев живее от шест години в Испания, където e треньор в един боксов клуб, взе участие в маратони и поддържа спортната си форма без значение, че е на седемдесет и три години - или дори точно поради това. Често тича с щерка си Адриана, която сега живее в Париж, само че преди този момент приключва в Испания. " Ако единствено чета и пиша, щях да пребивавам във въображението, спортът ме връща във всекидневието и изяснява неща, които не могат да се видят другаде. " Всеки ден Палми гледа боксови мачове, тъй като спарингът съгласно него е една от най-интересните форми на другарство - " в дуела двама души научават един за различен доста повече, в случай че четат биографията или приказват с роднините си ". За него е било доста значимо да напише сборника с разкази " Боксьори и инцидентни минувачи " (изд. " Жанет-45 " ), която излезе през 2014 година
" В Барселона дори направиха боксов шампионат на мое име , майтапя се с тях да изчакат да умра първо, само че истината е, че в България никой не би направил нищо сходно, над 25 години бях треньор в националния тим, само че у нас цари завистта ", споделя с мъка писателят. Според него една от главните спънки пред развиването на професионалния спорт у нас е, че противоречивото министерство устоя безпределно доста служители, до момента в който самите спортисти, които упражняват и носят медалите са на цивилен контракти и с минимални хонорари. " Например Кубрат Пулев към този момент е издухана флигорна, само че той не е отговорен, той единствено демонстрира образно по какъв начин федерацията не развива бокса ", споделя Ранчев. Сега на международното състезание за дами в Индия не вземат участие Съединени американски щати и другите огромни - " ние участваме, какво значи това, че сме с руснаците ли, лицемерна работа. Явно си мислят, че като не вземат участие най-хубавите, България ще вземе медали. Ние сме лицемерни. " Според него няма вяра - " българинът е муле, нито е магаре да изреве и да удари няколко къча, нито е кон да препусне свободно ", споделя Палми Ранчев. И бърза да смени тематиката, обяснявайки, че избира да приказва за литература, тъй като там нещата зависят единствено от него.
Реклама
Всъщност не напълно, като публицист и сценарист с голям брой издадени книги и награди като оценката за източноевропейска литература Bank Austria и " Южна пролет " за книгата " Манхатън, съвсем събитие ", Палми Ранчев знае, че и литературата е отборна игра . " Един текст постоянно има потребност от непознато око " - истината е, че редакторът би трябвало да пази ползите на читателите. " Дори и да не ви хареса непознатото мнение, постоянно има изгода от него. " От 160 стихотворения, които Палми дава на поета Виктор Самуилов, той оставя 80 и написва четири страници аргументация за какво останалите би трябвало да отпаднат. " В началото имах опозиция, минаха няколко дни и четейки какво ми е написал, открих какъв брой е прав. "
И продължава със занимателните истории с неговите редактори - " за романа, който в този момент излезе, " Хаосът в играта на джаги ", Божана Апостолова от " Жанет 45 " ми се обади, че началото е прекомерно постепенно ", спомня си Палми. Ядосан от рецензията, той настава газта и по едно време брачната половинка му, която пътува до него, се тормози, че ще катастрофират. " С Божана Апостолова постоянно водиме война, само че в действителност е огромен сладур и с помощта на нея си довърших романа ", признава си Ранчев.
Той акцентира, че в никакъв случай не си постанова автоцензура - " нормално в България тя е обвързвана със секс или политика " - и в действителност в новия разказ на Палми Ранчев " Хаосът в играта на джаги " еротичните подиуми не липсват, а политическите препратки и мнения са типични за цялата му прозаичност. Според него писателят би трябвало да е кадърен да изрече истината, самият той споделя, че до момента в който не я откри, не написа - " истината за обществото, за отношението сред хората, като съпротива на лицемерието, което е превзело всичко в България ".
Но Ранчев припомня, че през днешния ден би трябвало да приказваме за литература, и отваря новата си поетична книга на тематичен стих за пролетта. " Колко е хубаво - още веднъж пристигна пролетта/и никой глупак не може да я върне./Затова, че са ѝ/ кални обувките./А лицето зачервено и подпухнало/от нескончаем рев. " Че кой може да върне пролетта, го запитвам. " В България всеки служител би могъл да я върне. " Може би ще разберем в някое от идващите му творби - " не знам, написал съм към този момент срамно доста книги ", споделя Палми Ранчев. И въпреки всичко подсказва, че написа прозаичност, в която действието ще се развива в Барселона и София и в която ще се стреми да споделя истината. " Писателите към момента употребяват иносказателен език и прекомерно доста метафори, в които истината се оплита. Сега всеки може да каже истината, тъй като не си застрашен, животът ни, най-малко в България не е застрашен, тези, които са на власт не ги интересува. Писателите не желаят да я кажат и не престават с метафори и исторически аналогии " , споделя Ранчев.
" Чрез писането ми се удава да подредя света, тъй като хаосът към нас е прекомерно огромен и не е от този безпорядък, който обичам ", споделя Палми Ранчев - белетрист и стихотворец, чиято главната специалност в продължение на дълги години е треньор по бокс. Бил е треньор в българския народен тим, а за известно време и на националния тим на Ирак. Има доста триумфи - четиридесет негови ученици са медалисти от европейски и международни шампионати .
Срещаме се незабавно откакто идва от Барселона, където живее през последните шест години, за премиерата на двете си нови книги. Представянето на стихосбирката и романът му мина пред цялостна зала с опашка за подписи. Палми самичък дефинира себе си като друмник - преди време животът му е минал по подготвителни лагери и надпревари по целия свят, а в този момент прескача сред Испания, Франция и България .
Докато е пътувал като треньор по бокс, Ранчев е употребявал всяка допустима свободна минута, с цел да чете и написа - " сътрудника ми Коце Железото си лягаше да спи следобяд, аз започвах да дрънкам на пишещата машина. Ако спра, с цел да помисля, Коцето ме подканяше да не преставам, тъй като тракането го унасяше и по-лесно заспиваше ".
Литературният му дебют е относително късно , само че незабавно притегля вниманието на критици и ценители. Специфичният му автентичен жанр в разказите и романите е оценен нееднократно от литератори като Марин Бодаков и Митко Новков. А под редакцията на поезията му се подписват гении като Екатерина Йосифова, Владо Трендафилов, Федя Филкова.
Реклама
" От един стихотворец остават пет стихотворения, само че аз не пиша за поколенията, а за лично наслаждение ", споделя Палми Ранчев. Това обаче не значи, че не редактира и не търси непрекъснато самоусъвършенстване. Затова и благодари на издателска група Ars и Scribens, че не са се изнервили от непрекъснатите промени до последния миг. " Имам шанс, че срещнах Маламир Николов, неговата комбинация на стиховете ме накара и аз самия да ги видя по нов метод. "
В " Под шапката на скитника - нареждане на уличните безпокойства " Николов е приключил отлична работа като съставител и е събрал най-хубавото от поета треньор, писано през последните 10 години. " Два месеца всеки ден редактирах, това е моята кръстословица ", споделя Палми. На въпроса ми за какво безпокойствата му са улични Палми дава отговор, че обича да броди - без значение дали ще е из софийските или барселонските улици, и вдъхновението му идва от конфликта с уличния живот. В едно телевизионно изявление наскоро той изрично дефинира себе си като градски човек, за който селото е единствено туризъм.
Той написа всеки ден в едно кафе в Барселона, следи хората, само че и до момента в който се разхожда или бяга, сетивата му са предизвикани. Палми Ранчев живее от шест години в Испания, където e треньор в един боксов клуб, взе участие в маратони и поддържа спортната си форма без значение, че е на седемдесет и три години - или дори точно поради това. Често тича с щерка си Адриана, която сега живее в Париж, само че преди този момент приключва в Испания. " Ако единствено чета и пиша, щях да пребивавам във въображението, спортът ме връща във всекидневието и изяснява неща, които не могат да се видят другаде. " Всеки ден Палми гледа боксови мачове, тъй като спарингът съгласно него е една от най-интересните форми на другарство - " в дуела двама души научават един за различен доста повече, в случай че четат биографията или приказват с роднините си ". За него е било доста значимо да напише сборника с разкази " Боксьори и инцидентни минувачи " (изд. " Жанет-45 " ), която излезе през 2014 година
" В Барселона дори направиха боксов шампионат на мое име , майтапя се с тях да изчакат да умра първо, само че истината е, че в България никой не би направил нищо сходно, над 25 години бях треньор в националния тим, само че у нас цари завистта ", споделя с мъка писателят. Според него една от главните спънки пред развиването на професионалния спорт у нас е, че противоречивото министерство устоя безпределно доста служители, до момента в който самите спортисти, които упражняват и носят медалите са на цивилен контракти и с минимални хонорари. " Например Кубрат Пулев към този момент е издухана флигорна, само че той не е отговорен, той единствено демонстрира образно по какъв начин федерацията не развива бокса ", споделя Ранчев. Сега на международното състезание за дами в Индия не вземат участие Съединени американски щати и другите огромни - " ние участваме, какво значи това, че сме с руснаците ли, лицемерна работа. Явно си мислят, че като не вземат участие най-хубавите, България ще вземе медали. Ние сме лицемерни. " Според него няма вяра - " българинът е муле, нито е магаре да изреве и да удари няколко къча, нито е кон да препусне свободно ", споделя Палми Ранчев. И бърза да смени тематиката, обяснявайки, че избира да приказва за литература, тъй като там нещата зависят единствено от него.
Реклама
Всъщност не напълно, като публицист и сценарист с голям брой издадени книги и награди като оценката за източноевропейска литература Bank Austria и " Южна пролет " за книгата " Манхатън, съвсем събитие ", Палми Ранчев знае, че и литературата е отборна игра . " Един текст постоянно има потребност от непознато око " - истината е, че редакторът би трябвало да пази ползите на читателите. " Дори и да не ви хареса непознатото мнение, постоянно има изгода от него. " От 160 стихотворения, които Палми дава на поета Виктор Самуилов, той оставя 80 и написва четири страници аргументация за какво останалите би трябвало да отпаднат. " В началото имах опозиция, минаха няколко дни и четейки какво ми е написал, открих какъв брой е прав. "
И продължава със занимателните истории с неговите редактори - " за романа, който в този момент излезе, " Хаосът в играта на джаги ", Божана Апостолова от " Жанет 45 " ми се обади, че началото е прекомерно постепенно ", спомня си Палми. Ядосан от рецензията, той настава газта и по едно време брачната половинка му, която пътува до него, се тормози, че ще катастрофират. " С Божана Апостолова постоянно водиме война, само че в действителност е огромен сладур и с помощта на нея си довърших романа ", признава си Ранчев.
Той акцентира, че в никакъв случай не си постанова автоцензура - " нормално в България тя е обвързвана със секс или политика " - и в действителност в новия разказ на Палми Ранчев " Хаосът в играта на джаги " еротичните подиуми не липсват, а политическите препратки и мнения са типични за цялата му прозаичност. Според него писателят би трябвало да е кадърен да изрече истината, самият той споделя, че до момента в който не я откри, не написа - " истината за обществото, за отношението сред хората, като съпротива на лицемерието, което е превзело всичко в България ".
Но Ранчев припомня, че през днешния ден би трябвало да приказваме за литература, и отваря новата си поетична книга на тематичен стих за пролетта. " Колко е хубаво - още веднъж пристигна пролетта/и никой глупак не може да я върне./Затова, че са ѝ/ кални обувките./А лицето зачервено и подпухнало/от нескончаем рев. " Че кой може да върне пролетта, го запитвам. " В България всеки служител би могъл да я върне. " Може би ще разберем в някое от идващите му творби - " не знам, написал съм към този момент срамно доста книги ", споделя Палми Ранчев. И въпреки всичко подсказва, че написа прозаичност, в която действието ще се развива в Барселона и София и в която ще се стреми да споделя истината. " Писателите към момента употребяват иносказателен език и прекомерно доста метафори, в които истината се оплита. Сега всеки може да каже истината, тъй като не си застрашен, животът ни, най-малко в България не е застрашен, тези, които са на власт не ги интересува. Писателите не желаят да я кажат и не престават с метафори и исторически аналогии " , споделя Ранчев.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ