Планетолози: Световният океан има извънземен произход
Чрез проучване на съотношението на избрани химични детайли учените се пробваха да изчислят какъв брой вода и летливи субстанции е могла да натрупа нашата планета по време на образуването си.
Оказва се, че първичната Земя е трябвало да бъде „ суха “.
Вместо това, най-хубавото пояснение за настоящето положение на Земята идва от друга смела версия. А точно, че по-голямата част от нашата вода произлиза от друга планета.
От десетките хиляди астероиди, открити на Земята, към 4% са въглеродни хондрити – скали, извънредно богати на въглерод и даже на органични съединения, както и на вода.
Водните молекули са „ вградени “ в кристалната конструкция на минералите и съставляват почти 10-20% от цялото вещество в астероида. Те се смятат за „ капсули на времето “ – мостри от първичната материя на Слънчевата система, от която са се формирали скалистите планети.
Тоест, това е „ изходният “ материал точно за тази част на системата.
Междувременно планетолозите са уверени, че според от дистанцията до Слънцето, първичните условия в нашето галактическо семейство са се различавали доста. Това важи изключително за разпределението на летливите субстанции – тези, които се изпаряват при относително ниско нагряване.
Наскоро откриватели от Бернския университет (Швейцария) взеха решение да проучат в детайли тези астероиди за наличие на манган и хром, които също се смятат за умерено летливи.
Хромът е малко по-труднотопим, което дава значима подсказка.
По тяхното съответствие може да се разбере до каква степен този материал е бил кадърен да задържа летливи субстанции, т.е. какъв брой „ изсъхнал “ е бил в началото. Ако манганът е малко спрямо хрома, веществото е „ изсъхнало “; в случай че е доста – „ влажно “. Целта е да се доближим до отговора на един от най-интересните въпроси в международната просвета – произхода на океаните на Земята.
Учените споделиха своите калкулации в публикация за Science Advances. Във въглеродните хондрити съотношението на манган към хром се оказа приблизително 0,84. Учените го съпоставиха с това в земните скали, където междинната стойност е 0,475.
Моделирането на процеса на образуване на планетите в Слънчевата система сподели, че в нашия район водните молекули не са могли да се задържат добре върху частиците твърдо вещество. Ето за какво Земята надали е могла да натрупа толкоз вода, колкото следим през днешния ден, до момента в който е събирала маса от протопланетния диск.
Що се отнася до кометите, множеството от тях произлизат оттатък орбитата на Нептун, където химичните реакции с присъединяване на деутерий протичат доста по-лесно.
Именно по тази причина, съгласно една от главните версии, кометната вода е толкоз богата на този тежък водород. В земната вода количеството на деутерий е незначително. Това се смята за сериозна причина да се съмняваме, че Световният океан е резултат от кометна бомбардировка.
Въпреки това откривателите на Слънчевата система подозират, че има излаз от тази сложна обстановка. Отдавна те обмислят от тази позиция най-разпространената догадка за произхода на Луната – „ хипотезата за Тея “.
Тя е известна още като импактна догадка или догадка за гигантския конфликт.
Според тази версия, в самото начало на своята история, преди към 4,5 милиарда години, Земята се е сблъскала с планета с размерите на Марс, а от отломките се е формирала Луната.
Учените решили да се основат на тази догадка и да се опитат да открият какъв е бил химическият състав на хипотетичната Тея.
В първия хипотетичната планета е идентична на актуалната земна тога. Във втория и третия тя се състои от вещество на въглеродни хондрити, като във втория сюжет съставлява единствено една десета от масата на днешната Земя, а в третия – до 40 % от нея, написа " Мегавселена ".
Оказало се, че до настоящето съответствие на манган и хром в земното вещество най-точно води вторият вид. Т.е. конфликт с доста „ влажна “ планета, която е към 10 пъти по-„ лека “ от Земята.
По отношение на масата, това е тъкмо каквото се допуска от хипотезата за гигантския конфликт. Според изчисленията, по-масивна Тея би нанесла прекомерно мощен удар: в Космоса би било изхвърлено толкоз доста летлив материал, че Земята не би станала такава, каквато е през днешния ден.




