Чрез „5D“ технология успяха да запаметят 500TB на носител с размера на CD
Чрез авангардни лазери и малко решение на задания учени от Университета в Саутхемптън са постигнали пробив в съхранението на данни, предлагайки както невероятна компактност, по този начин и продължителност.
Новата технология може да съхранява 500 терабайта на един притежател с размер на компактдиск, съобщи NewAtlas. Създателите си показват, че изобретението им ще откри приложение за опазване на всевъзможни данни – от информация за музеи и библиотеки до персонална биологична информация.
Технологията е наречена петизмерно (5D) оптично предпазване. Eкипът на Университета в Саутхемптън работи по нея от много време. Първите версии бяха демонстрирани още през 2013 година, като в оня ранен стадий учените сполучливо използваха формата за запис и добиване на текстов файл от 300 kb, макар че имаха доста по-големи упоритости.
Данните се записват благодарение на фемтосекунден лазер, който излъчва необикновено къси, само че мощни светлинни импулси, изковавайки дребни структури в стъклото – те са с наноразмери. Въпросните структури съдържат информация за интензитета и поляризацията на лазерния лъч, в допълнение към своите три пространствени измерения. Именно заради това учените назовават технологията си „ 5D предпазване на данни ”.
През 2015 година екипът показва своя прогрес, като употребява технологията за опазване на цифрови копия на известни документи, разкривайки други качества на системата. За разлика от типичната памет на твърд диск, която е уязвима на високи температури, влага, магнитни полета и механични повреди, това „ постоянно ” 5D предпазване на данни дава обещание невероятна термична непоклатимост и на практика безграничен живот при стайна температура.
Нещо, върху което по това време учените към момента трябваше да поработят, беше способността да се записват данни с задоволително високи скорости и с задоволително висока компактност за приложения в действителния свят. Сега откривателите настояват, че са постигнали прогрес посредством приложението на оптично събитие, наречено „ увеличаване на близкото поле ”.
Това им разрешава да основават наноструктури с няколко слаби светлинни импулса, вместо да пишат непосредствено с фемтосекундния лазер. Така става допустимо записване на данни с 1 000 000 воксела в секунда, което се равнява на 230 kb данни или повече от 100 страници текст в секунда.
„ Този нов метод усъвършенства скоростта на запис на данни до практическо равнище, тъй че можем да запишем десетки гигабайти данни за рационално време ”, споделя Юхао Лей от Университета в Саутхемптън. „ Силно локализираните, прецизни наноструктури разрешават по-висок потенциал, защото доста повече воксели могат да бъдат записани в индивидуален размер. Освен това потреблението на импулсна светлина понижава силата, нужна за запис ”.
Екипът показва новата техника, като записа 5 GB текстови данни върху диск от силициев диоксид с размерите на компактдиск с съвсем 100 % акуратност на четене. Изследователите споделят, че подобен диск би бил в положение да побере 500 TB данни, което го прави 10 000 пъти по-плътен от Blu-ray диск.
Учените си показват, че технологията може да се употребява за опазване на информация от нечия ДНК или за дълготрайно предпазване на данни за национални архиви, музеи и други сходни. Е, преди този момент ще би трябвало да разработят по-бързи способи за четене на данните.
