Филм със Сано и Христо Шопов пропуска Кан - не са гейове
Човещината се крие на най-неочаквани места, и това е в основата на историята. Това показа режисьорът Мартин Макариев във връзка новия си филм " В сърцето на машината ", който потегля по екраните у нас на 18 март.
Лентата се приготвя повече от 10 години. Сценарият на Борислав Захариев е по същински случай, разказан от непосредствен на самия режисьор.
Реалната персона - на Бохеми, е пандизчия, който режисьорът среща преди 15 години. " Бохеми е в действителност прякора на татко ми, който използвах за кино лентата в негова част. Защото той ме срещна с този човек. Тъй като неговите деца са живи и здрави, не желая да споделям името му ", добавя Макариев.
Преди повече от 15 години той прави с въпросната персона документален план и тогава научава за историята, случила се в Кремиковци. " Разликата с действителността е, че тогава надзирателите оказват помощ. Птицата в действителност влиза в струга, а пандизчиите получават четири часа, с цел да я освободят ", споделя Макариев.
Действието в " В сърцето на машината " се развива през 1978 година и споделя за смазващото ежедневие на работещи в " Кремиковци " лица с тежки присъди. Група от тях се опълчва против надзирателите, управлението на пандиза и националната милиция заради необикновена преживелица. Измъчван от съвестта си, един от пандизчиите желае да направи доброта - като се пробва да освободи малко птиче, влезнало в струг...
Централната роля е поверена на Александър Сано, който беше номиниран за основна мъжка роля паралелно до Джейсън Съдейкис на фестивала AFIN в Австралия. В напълно мъжкия каст, съдбоносен от сюжета, вземат участие още Христо Шопов, Юлиан Вергов, Ивайло Христов, Христо Петков, Стоян Дойчев, Владимир Зомбори, Башар Рахал и Валери Йорданов, както и македонската звезда Игор Ангелов.
По думите на Макариев кастингът е бил по-скоро " с цел да затвърди нашето мнение за актьорите, на които сме се спрели авансово ". Когато пишехме сюжета, си представяхме тъкмо тези хора като се изключи Владимир Зомбори, който влезе по-късно в концепциите, добавя Макариев.
" Смятам, че този филм е горделивост за българското кино ", споделя Юлиан Вергов. " Освен с голямо предпочитание, филмът е юридически и с неистовата наслада, че това ни се случва. Режисьорът е измежду дребното, които вървят на спектакъл, защото кинорежисьорите не вървят на спектакъл и не познават опциите на актьорите ", споделя още Вергов.
Продуцентът Александър Пенев споделя, че половин година преди фотосите се оказало, че авансово определената локация е разрушена. " Намерихме в Топлоелектрическа централа София обаче невероятна локация, за чието битие не предполагахме ", добавя той.
Оператор на лентата е Андрей Андреев, а музиката е на Виктор Стоянов.
" В сърцето на машината " към този момент има най-високата българска кино премия - " Златна роза " - за най-хубав филм и за най-хубав сюжет. " В към 40 страни имаме награди за съвсем всичко ", обобщава режисьорът Мартин Макариев.
" Аз персонално бях спрян от фестивалния живот. В Кан ме накараха да попълня един огромен лист, в който трябваше да изяснявам дали съм педераст, дали при мен работят черни, дали има роми и дами на водещи позиции в екипа ", споделя той. По думите му това се е случило и на още няколко фестивала о-твъд океана. " Тогава просто дръпнахме ръчката и казахме, че филмът би трябвало да бъде оценен поради своите достолепия, а не поради това дали ние сме черни, бели или жълти ", счита режисьорът.
Отказахме доста от фестивалите, тъй като взехме решение че това не е нашият път, споделя още Мартин Макариев.
Лентата се приготвя повече от 10 години. Сценарият на Борислав Захариев е по същински случай, разказан от непосредствен на самия режисьор.
Реалната персона - на Бохеми, е пандизчия, който режисьорът среща преди 15 години. " Бохеми е в действителност прякора на татко ми, който използвах за кино лентата в негова част. Защото той ме срещна с този човек. Тъй като неговите деца са живи и здрави, не желая да споделям името му ", добавя Макариев.
Преди повече от 15 години той прави с въпросната персона документален план и тогава научава за историята, случила се в Кремиковци. " Разликата с действителността е, че тогава надзирателите оказват помощ. Птицата в действителност влиза в струга, а пандизчиите получават четири часа, с цел да я освободят ", споделя Макариев.
Действието в " В сърцето на машината " се развива през 1978 година и споделя за смазващото ежедневие на работещи в " Кремиковци " лица с тежки присъди. Група от тях се опълчва против надзирателите, управлението на пандиза и националната милиция заради необикновена преживелица. Измъчван от съвестта си, един от пандизчиите желае да направи доброта - като се пробва да освободи малко птиче, влезнало в струг...
Централната роля е поверена на Александър Сано, който беше номиниран за основна мъжка роля паралелно до Джейсън Съдейкис на фестивала AFIN в Австралия. В напълно мъжкия каст, съдбоносен от сюжета, вземат участие още Христо Шопов, Юлиан Вергов, Ивайло Христов, Христо Петков, Стоян Дойчев, Владимир Зомбори, Башар Рахал и Валери Йорданов, както и македонската звезда Игор Ангелов.
По думите на Макариев кастингът е бил по-скоро " с цел да затвърди нашето мнение за актьорите, на които сме се спрели авансово ". Когато пишехме сюжета, си представяхме тъкмо тези хора като се изключи Владимир Зомбори, който влезе по-късно в концепциите, добавя Макариев.
" Смятам, че този филм е горделивост за българското кино ", споделя Юлиан Вергов. " Освен с голямо предпочитание, филмът е юридически и с неистовата наслада, че това ни се случва. Режисьорът е измежду дребното, които вървят на спектакъл, защото кинорежисьорите не вървят на спектакъл и не познават опциите на актьорите ", споделя още Вергов.
Продуцентът Александър Пенев споделя, че половин година преди фотосите се оказало, че авансово определената локация е разрушена. " Намерихме в Топлоелектрическа централа София обаче невероятна локация, за чието битие не предполагахме ", добавя той.
Оператор на лентата е Андрей Андреев, а музиката е на Виктор Стоянов.
" В сърцето на машината " към този момент има най-високата българска кино премия - " Златна роза " - за най-хубав филм и за най-хубав сюжет. " В към 40 страни имаме награди за съвсем всичко ", обобщава режисьорът Мартин Макариев.
" Аз персонално бях спрян от фестивалния живот. В Кан ме накараха да попълня един огромен лист, в който трябваше да изяснявам дали съм педераст, дали при мен работят черни, дали има роми и дами на водещи позиции в екипа ", споделя той. По думите му това се е случило и на още няколко фестивала о-твъд океана. " Тогава просто дръпнахме ръчката и казахме, че филмът би трябвало да бъде оценен поради своите достолепия, а не поради това дали ние сме черни, бели или жълти ", счита режисьорът.
Отказахме доста от фестивалите, тъй като взехме решение че това не е нашият път, споделя още Мартин Макариев.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ