Кой написа поредния закон срещу Иван Гешев
„ Човешко е да се бърка, само че да повтаря грешката си е особено единствено за простака “. Още античните римляни са разсъждавали за това кое е вярно и кое – не, само че в модерното време през днешния ден множеството хора, в това число тези на обществени позиции, не си вземат поучения от предишното. Служебният министър на правораздаването Крум Зарков към този момент 4-ти месец прави тъкмо това. Повтаря грешките, които Христо Иванов направи до момента в който беше на същия пост през 2014-2015 година А Зарков не е малоумен човек. Напротив, има и малко повече опит от предшественика си Иванов, който когато влезе в правосъдното министерство даже бе със замразени адвокатски права и неподадени доклади за активността му като неправителствен сътрудник. Зарков въпреки всичко е ученик на Сорбоната, бил е за малко специалист в КОНПИ, а и понатрупа опит като паркетен правист в Народното събрание. Трябваше да е схванал, че по този начин, както копира Иванов с промяна на правораздаването под лобистки диктат, ще претърпи същите крушение и неуспех. Е, несъмнено задачата е друга – да продължи кариерата си на професионален политик, изключително в случай че като Христо Иванов остане партиен водач.
След неуспеха с Конституцията, лобистите се насочиха към законите
Миналия петък Зарков и неговият заместител Емил Дечев, углавен арбитър от градския съд в София и дълготраен член на върхушката на политизирания Съюз на съдиите в България, показаха следващия план за промяна на Наказателно-процесуалния кодекс, а оттова и на правосъдния закон, който цели превръщането на института „ основен прокурор “ във фигурант. Крайният резултат от тези законови промени ще бъде същият като оня, за който копнееше укриващият се трета година в Дубай обвинен предприемач Васил Божков. В изпусната имитация при започване на митингите през 2020 година в диалог с публицист той непосредствено сподели, че задачата е властта на Иван Гешев да бъде отнета с орязване на пълномощията на основния прокурор.
Апропо, доста други преди Божков са желали същото – да лимитират опциите на прокуратурата, чрез превръщането на обвинител №1 във фигурант. Опитите не престават към този момент 30 години, без значение кой е основният прокурор, и все са се проваляли.
От представянето на законопроекта стана ясно, че в действителност за подготовката му е отговарял не какъв да е, а Емил Дечев, назначен още от предшественичката на Зарков Надежда Йорданова, някогашен шеф на кабинета на Христо Иванов. Този подробност е значим, тъй като хвърля светлина върху същинските претекстове на плана. И те надалеч не се съдържат в многословните претекстове от 22 страници. За никого в юридическите среди не би било изненада, в случай че се окаже, че планът и претекстовете към него не са писани в правосъдното ведомство, а в адвокатска адвокатска фирма. И всички знаят коя – на юристите на олигархичния кръг „ Капитал “. Та нали те бяха подготвили през 2014 година и Актуализираната тактика за продължение на правосъдната промяна до 2020 година, показана (пак по това време на годината) от служебния министър Христо Иванов и от неговия заместител – Петко Петков, също арбитър и също част от върхушката на ССБ, тогава даже заместник-председател на лобистката организация.
Затова не е изненадващо, че философията на плановете на Зарков през днешния ден и на Иванов преди 8 години, е една и съща. Повече благоприятни условия на олигархичните кръгове да управляват правораздаването и изключително тази му част, която би им основала проблеми посредством следствие и покачване на обвинявания, а точно прокуратурата. Как да бъде реализирано това? Като на прокуратурата се сложи намордник – повече власт на политиците над обвинителите, а най-добре пряк надзор над прокурорите от юристите и техните лобисти в юридическите среди, сътрудници от НПО-та и съответни преподаватели по право. Разликата е единствено в методите, по които това би трябвало да се реализира.
През 2014-2015 година кръговете зад Христо Иванов желаеха да бетонират един път и вечно властта си над прокуратурата, като прокарат такива конституционни промени, които да слагат кадруването на магистратите под контрола на политиците. За задачата Висшия правосъден съвет бе разграничен на две. Иванов искаше по-голяма политическа квота в колегията на прокурорите, само че се провали и подаде оставка. Тогава всичките старания бяха хвърлени в смяната на главния закон. Просто политическата обстановка беше такава – в Народното събрание имаше по-малко парламентарни групи и 160 гласа се осигуряваха по-лесно. Стигна се до избора на сегашния основен обвинител, а по-късно до цялостната парализа на Народното събрание да избере своята квота в новия Висш съдебен съвет, който трябваше да е почнал своята работа още преди близо два месеца.
Сега, същите кръгове, които диктуваха политиката на правосъдния министър Иванов преди 7-8 години, правеха го и при предходния министър Надежда Йорданова, просто са сменили тактиката. В Народното събрание не може да се съберат 121 гласа, а какво остава за 160. Ето за какво към този момент всички сили са впрегнати „ промяната “ да се прави и през промени в законите. При това, всичко би трябвало да е доста незабавно, тъй като другояче Брюксел нямало да ни пусне милиардите по Плана за възобновяване. Тези политически клишета към този момент са толкоз добре известни и втръснали, че надали някой още им обръща внимание. Освен изричащите ги – Зарков, Дечев, Иванов, Йорданова, а и олигарсите от кръга към Иво Прокопиев през медиите си, НПО-та и ГМО-партиите си.
Политическите сметки за надзор над основния прокурор
Несериозно звучи концепцията на юристите на кръга „ Капитал “, прокарали лобисткото си законотворчество през плана на Зарков и Дечев, че основният прокурор ще се избира и освобождава с 13 гласа. При състояние, че е избиран с гласовете на най-малко 17 от членовете на Висш съдебен съвет. Несериозна е, най-малкото, тъй като разкрива проекта им да слагат обвинител №1 в директна взаимозависимост от политическата обстановка. 11 от членовете на правосъдния орган се избират от Народното събрание. При тази догадка ще са нужни единствено още два гласа от определените от магистратите, с цел да се детронира или назначи всеки един основен прокурор. По този метод всяко парламентарно болшинство, чисто и просто ще намира метод да сменя кадровия орган, а той от своя страна да назначава отпред на държавното обвиняване магистрат, който ще е комфортен на ръководещите. Обидно ниско политическо равнище е да свеждаш действието на институция в една от държавните управляващи до обикновена политическа аритметика. Да не приказваме, че в този момент никой и дума не обелва, тъй като предложенията се отнасят до „ неприятния “ основен прокурор. А единствено си представете какво би било, в случай че някогашни министри на правораздаването като Цачева, Кирилов или Захариева бяха предложили същите промени във връзка с някогашния към този момент ръководител на Върховния касационен съд Лозан Панов във времената, в които всекидневно правеше политическа агитация и прокарваше лобистите ползи на задкулисието в правосъдната система. То щяха да са заявления и маршове под лозунга „ Да спасим, Черния лебед! “
Подсмихвайки се и съзнавайки, че предложенията му газят Конституцията, в едно комфортно уикенд изявление Крум Зарков призна, че планът, в случай че въобще бъде признат, ще стигне до обзор от конституционните съдии. Дори единствено в частта му за смяната на избора на основния прокурор, Конституционният съд в три свои решения от 1992, 2014 и 2021 година показва, че основна гаранция за независимостта на правосъдната власт е нейното право сама и по нейна преценка да назначава, намалява, реалокира и освобождава от служба магистратите, без да е планувана каквато и да е опция за ограничение на пълномощията й в това отношение, в това число и от Народното събрание. Иначе казано, няма никакво подозрение, че лобисткият план нарушава духа на конституционния законодател. Нещо повече, единствено преди месец и Венецианската комисия – консултативният орган на Брюксел за юридически промени, ясно съобщи, че в случай че ще се вършат промени у нас, свързани с прокуратурата и фигурата на основния прокурор, то те наложително би трябвало да минат през парламентарен ремонт.
Закон за един човек
По отношение внушенията за недосегаемостта на обвинител №1 и потребността от непременното негово следствие, като че ли у нас за основен прокурор се избират систематични закононарушители, то те се базират на правилото - intuitu personae, т.е. законодателство предвид на личността. „ Въпрос на чест “ било арбитър да проверява основен прокурор, твърди политизираният арбитър Емил Дечев, в този момент заместник-министър. Чиста форма на дискриминация. Демонстрираната надменност във връзка с прокуратурата и фигурата на нейния началник, с която безспорно се ерозира доверието към правосъдната система като цяло, идва от различен лобистки напор, имплементиран в законодателното предложение даже арбитър от окръжно равнище да може да проверява обвинител №1. Най-добре от адвокатската фирма, писала препоръчаните текстове, да бяха предложили в преходните и заключителни разпореждания да бъде записано, че наложително този „ самостоятелен “ арбитър би трябвало да е член на ССБ, да е подписал всичките им политически заявления, да е дал най-малко 10 изявленията за „ Капитал “ или „ Дневник “, да е ходил на всичките митинги и манифестации на „ Да, България “ и да има рекомендации от Мирослава Тодорова, Калин Калпакчиев и юрист Даниела Доковска. Може да звучи несериозно, само че също толкоз безсрамно и цинично звучат препоръчаните текстове и изключително претекстовете към тях.
И с цел да няма никакво подозрение, че юристи са действителните създатели на предложенията, показани в медиите като отговор на интернационалните рекомендации за промяна на правосъдната власт, задоволително е да се наблюдава настояването за смяна на член 250 от Наказателно-процесуален кодекс. Той планува правото на съда не просто да връща на прокуратурата обвинителния акт, в случай че са открити нарушавания, а напряко да приключва наказателното произвеждане, в случай че счете, че действието, за което някой е даден на съд, не съставлява закононарушение. Така щяло да се „ предотврати развиването на дълъг и скъпоструващ углавен развой при изначално несъставомерни обвинявания “, гласят претекстовете на адвокатската адвокатска фирма, маскирала се като правосъдно министерство.
Провалът България във върховенството на правото
Трудни времена идват за правовия ред у нас. Опитът на служебния управителен състав на Министерство на правораздаването да прокара промени в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт, които в огромната си част опонират на Конституцията, зад постоянно комфортния заслон – „ по този начин желае Брюксел “, демонстрира, че олигархията и нейните лобисти са твърдо решени да вземат реванш за ядовете, които прокуратурата им сътвори през миналите 7-8 години – следствия на далавери, наложени запори поради необоснован генезис на средствата, повдигнати обвинявания и прочие. Налице е следващ опит за атентат против правораздаването, действително и жестоко нарушаващ общоевропейските стандарти за господство на правото.
Законотворческият напор, официално приписан на Зарков и Дечев, евентуално ще обезпечи на първия лидерско място в залязваща политическа партия, а на втория председателския пост в ССБ, на депутатите в Народното събрание – десетки часове безрезултатен труд, а на конституционните съдии най-малко две или три произнасяния за противоконституционност. Европейската комисия пък комфортно ще откри мотив да редуцира част от обещаните средства за възобновяване, които така и така България няма да може да усвои. Със сигурност обаче сходни ремонти в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт нито ще подобрят бързината и качеството правораздаването, нито ще върнат доверието в правосъдната система. Напротив, единствено ускоряват ерозията на държавността по пътя към безвъзвратното й срутване.
След неуспеха с Конституцията, лобистите се насочиха към законите
Миналия петък Зарков и неговият заместител Емил Дечев, углавен арбитър от градския съд в София и дълготраен член на върхушката на политизирания Съюз на съдиите в България, показаха следващия план за промяна на Наказателно-процесуалния кодекс, а оттова и на правосъдния закон, който цели превръщането на института „ основен прокурор “ във фигурант. Крайният резултат от тези законови промени ще бъде същият като оня, за който копнееше укриващият се трета година в Дубай обвинен предприемач Васил Божков. В изпусната имитация при започване на митингите през 2020 година в диалог с публицист той непосредствено сподели, че задачата е властта на Иван Гешев да бъде отнета с орязване на пълномощията на основния прокурор.
Апропо, доста други преди Божков са желали същото – да лимитират опциите на прокуратурата, чрез превръщането на обвинител №1 във фигурант. Опитите не престават към този момент 30 години, без значение кой е основният прокурор, и все са се проваляли.
От представянето на законопроекта стана ясно, че в действителност за подготовката му е отговарял не какъв да е, а Емил Дечев, назначен още от предшественичката на Зарков Надежда Йорданова, някогашен шеф на кабинета на Христо Иванов. Този подробност е значим, тъй като хвърля светлина върху същинските претекстове на плана. И те надалеч не се съдържат в многословните претекстове от 22 страници. За никого в юридическите среди не би било изненада, в случай че се окаже, че планът и претекстовете към него не са писани в правосъдното ведомство, а в адвокатска адвокатска фирма. И всички знаят коя – на юристите на олигархичния кръг „ Капитал “. Та нали те бяха подготвили през 2014 година и Актуализираната тактика за продължение на правосъдната промяна до 2020 година, показана (пак по това време на годината) от служебния министър Христо Иванов и от неговия заместител – Петко Петков, също арбитър и също част от върхушката на ССБ, тогава даже заместник-председател на лобистката организация.
Затова не е изненадващо, че философията на плановете на Зарков през днешния ден и на Иванов преди 8 години, е една и съща. Повече благоприятни условия на олигархичните кръгове да управляват правораздаването и изключително тази му част, която би им основала проблеми посредством следствие и покачване на обвинявания, а точно прокуратурата. Как да бъде реализирано това? Като на прокуратурата се сложи намордник – повече власт на политиците над обвинителите, а най-добре пряк надзор над прокурорите от юристите и техните лобисти в юридическите среди, сътрудници от НПО-та и съответни преподаватели по право. Разликата е единствено в методите, по които това би трябвало да се реализира.
През 2014-2015 година кръговете зад Христо Иванов желаеха да бетонират един път и вечно властта си над прокуратурата, като прокарат такива конституционни промени, които да слагат кадруването на магистратите под контрола на политиците. За задачата Висшия правосъден съвет бе разграничен на две. Иванов искаше по-голяма политическа квота в колегията на прокурорите, само че се провали и подаде оставка. Тогава всичките старания бяха хвърлени в смяната на главния закон. Просто политическата обстановка беше такава – в Народното събрание имаше по-малко парламентарни групи и 160 гласа се осигуряваха по-лесно. Стигна се до избора на сегашния основен обвинител, а по-късно до цялостната парализа на Народното събрание да избере своята квота в новия Висш съдебен съвет, който трябваше да е почнал своята работа още преди близо два месеца.
Сега, същите кръгове, които диктуваха политиката на правосъдния министър Иванов преди 7-8 години, правеха го и при предходния министър Надежда Йорданова, просто са сменили тактиката. В Народното събрание не може да се съберат 121 гласа, а какво остава за 160. Ето за какво към този момент всички сили са впрегнати „ промяната “ да се прави и през промени в законите. При това, всичко би трябвало да е доста незабавно, тъй като другояче Брюксел нямало да ни пусне милиардите по Плана за възобновяване. Тези политически клишета към този момент са толкоз добре известни и втръснали, че надали някой още им обръща внимание. Освен изричащите ги – Зарков, Дечев, Иванов, Йорданова, а и олигарсите от кръга към Иво Прокопиев през медиите си, НПО-та и ГМО-партиите си.
Политическите сметки за надзор над основния прокурор
Несериозно звучи концепцията на юристите на кръга „ Капитал “, прокарали лобисткото си законотворчество през плана на Зарков и Дечев, че основният прокурор ще се избира и освобождава с 13 гласа. При състояние, че е избиран с гласовете на най-малко 17 от членовете на Висш съдебен съвет. Несериозна е, най-малкото, тъй като разкрива проекта им да слагат обвинител №1 в директна взаимозависимост от политическата обстановка. 11 от членовете на правосъдния орган се избират от Народното събрание. При тази догадка ще са нужни единствено още два гласа от определените от магистратите, с цел да се детронира или назначи всеки един основен прокурор. По този метод всяко парламентарно болшинство, чисто и просто ще намира метод да сменя кадровия орган, а той от своя страна да назначава отпред на държавното обвиняване магистрат, който ще е комфортен на ръководещите. Обидно ниско политическо равнище е да свеждаш действието на институция в една от държавните управляващи до обикновена политическа аритметика. Да не приказваме, че в този момент никой и дума не обелва, тъй като предложенията се отнасят до „ неприятния “ основен прокурор. А единствено си представете какво би било, в случай че някогашни министри на правораздаването като Цачева, Кирилов или Захариева бяха предложили същите промени във връзка с някогашния към този момент ръководител на Върховния касационен съд Лозан Панов във времената, в които всекидневно правеше политическа агитация и прокарваше лобистите ползи на задкулисието в правосъдната система. То щяха да са заявления и маршове под лозунга „ Да спасим, Черния лебед! “
Подсмихвайки се и съзнавайки, че предложенията му газят Конституцията, в едно комфортно уикенд изявление Крум Зарков призна, че планът, в случай че въобще бъде признат, ще стигне до обзор от конституционните съдии. Дори единствено в частта му за смяната на избора на основния прокурор, Конституционният съд в три свои решения от 1992, 2014 и 2021 година показва, че основна гаранция за независимостта на правосъдната власт е нейното право сама и по нейна преценка да назначава, намалява, реалокира и освобождава от служба магистратите, без да е планувана каквато и да е опция за ограничение на пълномощията й в това отношение, в това число и от Народното събрание. Иначе казано, няма никакво подозрение, че лобисткият план нарушава духа на конституционния законодател. Нещо повече, единствено преди месец и Венецианската комисия – консултативният орган на Брюксел за юридически промени, ясно съобщи, че в случай че ще се вършат промени у нас, свързани с прокуратурата и фигурата на основния прокурор, то те наложително би трябвало да минат през парламентарен ремонт.
Закон за един човек
По отношение внушенията за недосегаемостта на обвинител №1 и потребността от непременното негово следствие, като че ли у нас за основен прокурор се избират систематични закононарушители, то те се базират на правилото - intuitu personae, т.е. законодателство предвид на личността. „ Въпрос на чест “ било арбитър да проверява основен прокурор, твърди политизираният арбитър Емил Дечев, в този момент заместник-министър. Чиста форма на дискриминация. Демонстрираната надменност във връзка с прокуратурата и фигурата на нейния началник, с която безспорно се ерозира доверието към правосъдната система като цяло, идва от различен лобистки напор, имплементиран в законодателното предложение даже арбитър от окръжно равнище да може да проверява обвинител №1. Най-добре от адвокатската фирма, писала препоръчаните текстове, да бяха предложили в преходните и заключителни разпореждания да бъде записано, че наложително този „ самостоятелен “ арбитър би трябвало да е член на ССБ, да е подписал всичките им политически заявления, да е дал най-малко 10 изявленията за „ Капитал “ или „ Дневник “, да е ходил на всичките митинги и манифестации на „ Да, България “ и да има рекомендации от Мирослава Тодорова, Калин Калпакчиев и юрист Даниела Доковска. Може да звучи несериозно, само че също толкоз безсрамно и цинично звучат препоръчаните текстове и изключително претекстовете към тях.
И с цел да няма никакво подозрение, че юристи са действителните създатели на предложенията, показани в медиите като отговор на интернационалните рекомендации за промяна на правосъдната власт, задоволително е да се наблюдава настояването за смяна на член 250 от Наказателно-процесуален кодекс. Той планува правото на съда не просто да връща на прокуратурата обвинителния акт, в случай че са открити нарушавания, а напряко да приключва наказателното произвеждане, в случай че счете, че действието, за което някой е даден на съд, не съставлява закононарушение. Така щяло да се „ предотврати развиването на дълъг и скъпоструващ углавен развой при изначално несъставомерни обвинявания “, гласят претекстовете на адвокатската адвокатска фирма, маскирала се като правосъдно министерство.
Провалът България във върховенството на правото
Трудни времена идват за правовия ред у нас. Опитът на служебния управителен състав на Министерство на правораздаването да прокара промени в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт, които в огромната си част опонират на Конституцията, зад постоянно комфортния заслон – „ по този начин желае Брюксел “, демонстрира, че олигархията и нейните лобисти са твърдо решени да вземат реванш за ядовете, които прокуратурата им сътвори през миналите 7-8 години – следствия на далавери, наложени запори поради необоснован генезис на средствата, повдигнати обвинявания и прочие. Налице е следващ опит за атентат против правораздаването, действително и жестоко нарушаващ общоевропейските стандарти за господство на правото.
Законотворческият напор, официално приписан на Зарков и Дечев, евентуално ще обезпечи на първия лидерско място в залязваща политическа партия, а на втория председателския пост в ССБ, на депутатите в Народното събрание – десетки часове безрезултатен труд, а на конституционните съдии най-малко две или три произнасяния за противоконституционност. Европейската комисия пък комфортно ще откри мотив да редуцира част от обещаните средства за възобновяване, които така и така България няма да може да усвои. Със сигурност обаче сходни ремонти в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт нито ще подобрят бързината и качеството правораздаването, нито ще върнат доверието в правосъдната система. Напротив, единствено ускоряват ерозията на държавността по пътя към безвъзвратното й срутване.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ