Една от най-големите загадки на науката – човешкият мозък
Човешкият мозък продължава да бъде една от най-големите загадки на науката. Въпреки че сме постигнали забележителен прогрес в разбирането на неговите функционалности, към момента остават голям брой въпроси без отговор. Новите открития в региона на неврологията обаче дават вяра, че в бъдеще ще можем да разбираем тайните на мозъка и да предложим по-добри лекувания за неврологични болести.
Един от най-големите въпроси, пред който са изправени невролозите, е обвързван с произхода на съзнанието. Как тъкмо физическите процеси в мозъка водят до чувството за съзнание и персонална еднаквост? Въпреки множеството теории, в това число концепцията за " световното работно пространство ", която допуска, че съзнанието поражда, когато информацията се интегрира и обработва в избрани мозъчни райони, точният механизъм остава незнаен, тврдят специалисти от целия свят.
Спомените и тяхното образуване
Въпреки че знаем, че хипокампусът играе основна роля във образуването на нови мемоари, процесът на предпазване и добиване на тези мемоари в мозъка към момента е едва свестен. Например, не е ясно по какъв начин тъкмо се кодират спомените на невронално равнище и по какъв начин те се интегрират с към този момент съществуващите познания. Този въпрос е централен за разбирането на болести като Алцхаймер, които засягат паметта.
Най-новите открития в неврологията
Синтетични неврони и неестествен мозък. В последните години откриватели са създали забележителен прогрес в основаването на синтетични неврони, които имитират функционалностите на биологичните кафези. Тези " неврони " могат да споделят с живи мозъчни кафези и да дават отговор на тласъците по метод, сходен на същински неврони. Това изобретение може да отвори порти за създаването на нови лекувания за неврологични болести и даже за основаване на изкуствени мозъци в бъдеще.
Едно от най-вълнуващите достижения в неврологията е развиването на генетични лечения, които целят да поправят разновидности, причиняващи неврологични болести. Например, CRISPR-Cas9 технологията разрешава редактиране на гени, свързани с редки мозъчни болести, като невродегенеративни положения. Въпреки че тези лечения са към момента в ранна фаза на проучване, те оферират нови очаквания за лекуване на неизлечими до момента заболявания.
Изкуственият разсъдък (AI) играе значима роля в декодирането на мозъчната интензивност. Използвайки AI, учените са в положение да проучват големи количества данни и да основат по-подробни карти на мозъчните връзки. Проектът " Human Connectome Project " е една такава самодейност, която цели да картографира всички връзки в човешкия мозък, предоставяйки невиждан взор върху неговата конструкция и функционалности.
Един от най-големите въпроси, пред който са изправени невролозите, е обвързван с произхода на съзнанието. Как тъкмо физическите процеси в мозъка водят до чувството за съзнание и персонална еднаквост? Въпреки множеството теории, в това число концепцията за " световното работно пространство ", която допуска, че съзнанието поражда, когато информацията се интегрира и обработва в избрани мозъчни райони, точният механизъм остава незнаен, тврдят специалисти от целия свят.
Спомените и тяхното образуване
Въпреки че знаем, че хипокампусът играе основна роля във образуването на нови мемоари, процесът на предпазване и добиване на тези мемоари в мозъка към момента е едва свестен. Например, не е ясно по какъв начин тъкмо се кодират спомените на невронално равнище и по какъв начин те се интегрират с към този момент съществуващите познания. Този въпрос е централен за разбирането на болести като Алцхаймер, които засягат паметта.
Най-новите открития в неврологията
Синтетични неврони и неестествен мозък. В последните години откриватели са създали забележителен прогрес в основаването на синтетични неврони, които имитират функционалностите на биологичните кафези. Тези " неврони " могат да споделят с живи мозъчни кафези и да дават отговор на тласъците по метод, сходен на същински неврони. Това изобретение може да отвори порти за създаването на нови лекувания за неврологични болести и даже за основаване на изкуствени мозъци в бъдеще.
Едно от най-вълнуващите достижения в неврологията е развиването на генетични лечения, които целят да поправят разновидности, причиняващи неврологични болести. Например, CRISPR-Cas9 технологията разрешава редактиране на гени, свързани с редки мозъчни болести, като невродегенеративни положения. Въпреки че тези лечения са към момента в ранна фаза на проучване, те оферират нови очаквания за лекуване на неизлечими до момента заболявания.
Изкуственият разсъдък (AI) играе значима роля в декодирането на мозъчната интензивност. Използвайки AI, учените са в положение да проучват големи количества данни и да основат по-подробни карти на мозъчните връзки. Проектът " Human Connectome Project " е една такава самодейност, която цели да картографира всички връзки в човешкия мозък, предоставяйки невиждан взор върху неговата конструкция и функционалности.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ