Д-р Мина Христова: Озеленяването е важно за намаляването на температурите в градска среда
Човешкият фактор има водеща роля за утежняването на последствията от климатични промени с другите контекстуалности, като политически рецесии, икономическа неустойчивост – неща, които директно въздействат върху живота на хората, и които насложени с едни бедствени обстановки, като вилнеещите пожари от последните дни, изстисква ресурса от хората и понижава опцията им да се приспособяват и по-спокойно да се оправят с тези проблеми. Това сподели в предаването " Денят на фокус “ на Радио " Фокус “ гл.ас. доктор Мина Христова – откривател в секция Балканска антропология към Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките.
По думите й планирането на градовете може да способства към цялостната битка в ограничението на резултатите от климатичните промени, като част от това е озеленяването им. Неравномерно обмисляне, застрояването и разширението на градската среда по безотговорен метод дава отрицателен резултат върху околната среда и надлежно и отрицателно въздействие и върху хората. " Озеленяването като цяло е потвърдено, че има резултат в намаляването на температурите в градска среда, а има голям брой софтуерни решения, които са от затъмняващите прозорци, през огромни съоръжения на улицата, които понижават температурите с най-малко 10 бала, тъй че това да не е рисково за тези, които са уязвими – възрастните хора и децата. “
Според антрополога дълъг път имаме за изминаване, като преди всичко би трябвало да стартираме с смяна на метода си на мислене и на осъзнаване на личния ни отпечатък върху климата, колкото и дребен да бъде той, и по-късно можем да взимаме положителните практики от останалите страни. " Голяма част от предварителната защита на първо място минава през обучение и обмяна на практики, освен това, трендовете са в това число и към завръщане на по-традиционните способи на деяние в другите аспекти от човешката активност, “ разясни тя.
Завръщането към българското село на доста младежи е наклонност, която се следи през последните години, като push фактор на процеса се оказа КОВИД пандемията – един различен резултат от човешката активност, разяснява тя. " Определено се вижда тази наклонност в действителност младежите да търсят спокойствието на селото и този в огромна степен природосъобразен живот. Т.е. самичък да отглеждаш в огромна степен това, което ти е нужна като продукция, с цел да се изхранваш, и в същото време да живееш в унисон с природата, както е било едно време. Това е може би в действителност не неприятен вид за оцеляване и за създаване едно по-стабилно общество, само че зависи обаче доколко ще привнесем и в селата всичко, което сме създали в градовете. “
Климатичните промени са една от аргументите за миграцията. Глобалният север е огромният производител на карбонови отпечатъци, само че огромният пострадал от това нещо е Глобалният юг. " Именно там се тези общества, за които приказваме, че са мощно уязвими и структурно се намират в много обезкървена позиция. Един миграционен развой изисква доста запас, с който доста постоянно хората от Глобалния юг не разполагат. Голямата част от тези вътрешно разселвани хора, да вземем за пример в Субсахарска Африка, се местят краткосрочно, в границите на първата седмица се изместват от непосредствения естествен спор, след което се завръщат назад в домовете си, “ изясни тя и добави, че съмнение за всеобщи миграции, като това на Световната банка, не е стабилно и не е добра концепция да бъде популяризирано.
" Най-важното е да се работи за превъзмогване на страха, колкото и отвлечено да звучи. Всъщност страхът е главният фактор и мотиватор на доста хора да подхождат с съмнение и с смут към климатичните промени или миграционни придвижвания. В този смисъл преборването на страха става най-много с обучение. Трябва да се обърне внимание на множеството уязвими групи, които нямат достъп до обучение. Тази накърнимост би трябвало да спре да пораства, с цел да имаме умишлено общество, което се движи към някакъв вид гражданственост, “ съобщи антропологът Мина Христова.
По думите й планирането на градовете може да способства към цялостната битка в ограничението на резултатите от климатичните промени, като част от това е озеленяването им. Неравномерно обмисляне, застрояването и разширението на градската среда по безотговорен метод дава отрицателен резултат върху околната среда и надлежно и отрицателно въздействие и върху хората. " Озеленяването като цяло е потвърдено, че има резултат в намаляването на температурите в градска среда, а има голям брой софтуерни решения, които са от затъмняващите прозорци, през огромни съоръжения на улицата, които понижават температурите с най-малко 10 бала, тъй че това да не е рисково за тези, които са уязвими – възрастните хора и децата. “
Според антрополога дълъг път имаме за изминаване, като преди всичко би трябвало да стартираме с смяна на метода си на мислене и на осъзнаване на личния ни отпечатък върху климата, колкото и дребен да бъде той, и по-късно можем да взимаме положителните практики от останалите страни. " Голяма част от предварителната защита на първо място минава през обучение и обмяна на практики, освен това, трендовете са в това число и към завръщане на по-традиционните способи на деяние в другите аспекти от човешката активност, “ разясни тя.
Завръщането към българското село на доста младежи е наклонност, която се следи през последните години, като push фактор на процеса се оказа КОВИД пандемията – един различен резултат от човешката активност, разяснява тя. " Определено се вижда тази наклонност в действителност младежите да търсят спокойствието на селото и този в огромна степен природосъобразен живот. Т.е. самичък да отглеждаш в огромна степен това, което ти е нужна като продукция, с цел да се изхранваш, и в същото време да живееш в унисон с природата, както е било едно време. Това е може би в действителност не неприятен вид за оцеляване и за създаване едно по-стабилно общество, само че зависи обаче доколко ще привнесем и в селата всичко, което сме създали в градовете. “
Климатичните промени са една от аргументите за миграцията. Глобалният север е огромният производител на карбонови отпечатъци, само че огромният пострадал от това нещо е Глобалният юг. " Именно там се тези общества, за които приказваме, че са мощно уязвими и структурно се намират в много обезкървена позиция. Един миграционен развой изисква доста запас, с който доста постоянно хората от Глобалния юг не разполагат. Голямата част от тези вътрешно разселвани хора, да вземем за пример в Субсахарска Африка, се местят краткосрочно, в границите на първата седмица се изместват от непосредствения естествен спор, след което се завръщат назад в домовете си, “ изясни тя и добави, че съмнение за всеобщи миграции, като това на Световната банка, не е стабилно и не е добра концепция да бъде популяризирано.
" Най-важното е да се работи за превъзмогване на страха, колкото и отвлечено да звучи. Всъщност страхът е главният фактор и мотиватор на доста хора да подхождат с съмнение и с смут към климатичните промени или миграционни придвижвания. В този смисъл преборването на страха става най-много с обучение. Трябва да се обърне внимание на множеството уязвими групи, които нямат достъп до обучение. Тази накърнимост би трябвало да спре да пораства, с цел да имаме умишлено общество, което се движи към някакъв вид гражданственост, “ съобщи антропологът Мина Христова.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ