Феминистка критика на брака или защо не можем да си представ...
Човешките общества са склонни към разнообразни степени на патриархат, в които мъжете имат главната власт. Повечето антрополози са на мнение, че не са известни еднопосочно матриархални общества. В естественото положение мъжът подчинява дамата, защото е физически по-силен, а дамата постоянно е неспособна заради бременността и развъждането на децата, които посредством раждането и кърменето естествено се падат на нея.
В съвременно общество като нашето, което се възползва от достижения като машинизация и надзор на раждаемостта, мъжкото преимущество е станало значително, в случай че не и изцяло ненужно. Но патриархатът продължава да съществува, поддържан от идеологии и персонални ползи, споделя в публикация в Psychology Today доктор Нийл Бъртън (Neel Burton), психиатър, преподаващ в Оксфорд, Англия..
Тази идеология се демонстрира, наред с другото, в социализацията на децата, която акцентира ролята на мъжа като изхранващ фамилията и вземащ решенията, а на дамата - като майка и стопанка. Момчетата се предизвикват да бъдат смели и мощни, до момента в който от девойките се чака да бъдат пасивни и красиви, в това число посредством приказки, кукли, игри като обличане или готвене, и най-много посредством образците и настройките на моделите за подражателство, в това число историческите персони.
Още от ранна възраст девойките се индоктринират в добродетелите на брака, което единствено по себе си способства за поддържането и затвърждаването на обичайните функции на половете. След избрана възраст нежененият мъж се счита за самостоятелен или образован, до момента в който неомъжената жена се счита за обезверена, по едно и също време за обект на страдание и пренебрежение. Нежененият мъж се назовава ерген - и даже може да се откри в листата на подобаващите ергени, само че в българския език няма вежлив термин за неомъжена жена (и в британския език са малко).
Жената, която е задоволително мощна, с цел да се откаже от брака и да живее независимо, непрекъснато е принуждавана да се съмнява в решимостта си:
" Никога не казвай в никакъв случай... "
" Просто би трябвало да намериш подобаващия мъж... "
" Има един страховит мъж, с който желая да те срещна... "
На брачния пазар дамите се усещат като малоценна, нетрайна стока. За да си намерят покупател, без значение дали за брак или просто за секс, те би трябвало, доста повече от мъжете, да се преценяват със сексистки, възрастови и расистки стандарти и да вършат ужасни неща, като да вземем за пример да носят грим и високи токчета, които се трансформират във забележими знаци на тяхното подтисничество.
Тъй като са насърчавани да се омъжват за по-възрастен, по-образован и по-заможен мъж, те са склонни да стартират брачния си живот в двойно по-подчинено състояние, което, несъмнено, устройва мъжа.
Това се вижда от известната просвета. Дори на пръв взор безобидни поп песни, които на пръв взор са за сантиментална обич, в действителност са сексистки по своята същина и разкриват любовта като инструмент за патриархално подтисничество. Тук, съвсем случайно определен, е началният текст на You Can`t Hurry Love на Supremes:
Имам потребност от обич, от обич, която да успокои мозъка ми,
Имам потребност да намеря, да намеря някого, който да нарека мой,
Но мама сподели, че не трябва да се бърза с любовта,
Не, просто би трябвало да се чака.
Трудно би било да си представим тези редове в устата на мъж.
За контрастност сравнете тези текстове от песента Fine China на Крис Браун:
Всичко е наред, Аз не съм рисков
Когато си моя, ще бъда великодушен
Ти си незаменима, колекционерска полезност
Точно като тънък порцелан
Самата брачна гала е сексистка оттатък границите на пародията. Булката се появява в кичозна бяла рокля, която символизира нейната добродетел и непорочност, и всички не престават да означават какъв брой стройна и красива наподобява тя. Баща ѝ я води до олтара, с цел да я " отдаде ", и тя минава като благосъстоятелност от един мъж към различен. Свещеникът, който по традиция нормално е мъж, дава позволение на мъжа да целуне дамата, като че ли това е в пълномощията на свещеника, а дамата няма лично мнение. Мъжът целува, дамата бива целуната. На приема се дава думата единствено на мъжете, до момента в който булката остава седнала и безмълвна като снежинка. Оттук нататък дамата ще одобри името на мъжа, както и възможното им поколение. Въпреки всичко това се споделя, че сватбеният ден принадлежи на дамата. Вярвате ли, това е " нейният ден "!
Защо двама души, които желаят да честват любовта си и да живеят дружно, би трябвало да се подлагат на женитба или въобще да се женят? Или, в случай че обърнем въпроса, какво прави страната, един до друг с Църквата, санкционирайки частните връзки на жителите? Като узаконява избран тип връзки и отхвърля други, страната утвърждава моногамията и патриархата, като в същото време омаловажава и лишава от права други форми на живот и хората, които ги избират, в това число самотните хора, хората в отворени връзки и групи като бедните, които по разнообразни аргументи имат по-малки шансове да сключат брак.
Законите, които криминализират междурасовите бракове, а от време на време даже и междурасовия секс, остават в действие в доста щати на Съединени американски щати чак до 1967 година Държавата ли би трябвало да споделя кой не е кадърен да сътвори семейство и по какъв начин би трябвало да наподобява това семейство? Семейното състояние не е просто въпрос на обществен авторитет, а е обвързвано с безчет преимущества в най-различни области като имиграцията, опазването на здравето, банковото дело, данъчното облагане и наследяването.
Освен това бракът е от изгода за стопанската система - основава нови служащи и консуматори, основно за сметка на недобре платения труд на дамите и затруднявайки издържката и принуждавайки ги постоянно да се откажат от работното си място. Само една женитба генерира разноски в размер приблизително към £31 974 във родината на създателя (в България тази сума по консервативни оценки за 2022/2023 е към 20000 лева.) и евентуално още толкоз за листата с дарове и пътните и други разноски на сватбените посетители. И даже това е незначително спрямо големите суми, нужни за развъждането на едно дете, да не приказваме за две или три.
Законите, които контролират брака, се изготвят от страната, а не от двойката , която би трябвало да ги съблюдава, и въпреки че бракът е лъжливо елементарен и елементарен за подписване, той, сходно на хотел " Калифорния ", е доста по-труден за овакантяване - и в две трети от случаите дамата е тази, която подава молба за бракоразвод. Разводът е персонална покруса, която страната излишно предизвиква на към 40 % от браковете, които глоби, като единствено в Съединени американски щати се стига до един бракоразвод на всеки 36 секунди.
Когато една двойка се развежда, хората нормално се питат какво не е било наред в брака им, без да си задават въпроса дали има нещо неправилно в самия брак.
***
Да участваш в институцията на брака през 21-ви век значи също да оправдаеш историческите злоупотреби , осъществени в нейно име. До относително скоро дамите бяха изправени пред „ избор “ сред брака и живота в беднотия и стигма. В доста елементи на света към момента го вършат. В „ Брак и морал “ (1929 г.) философът Бъртран Ръсел написа, че „ бракът е най-разпространеният метод на прехранване за дамата и общото количество нежелателен секс, изтърпяно от дамите, евентуално е по-голямо в брака, в сравнение с в проституцията “. След като се омъжи, законните права на дамата са били подчинени на тези на нейния брачен партньор и по този начин наречената брачна възбрана е ограничавала опцията й да работи отвън дома. Съпругът й е можел да я изнасилва безнаказано и все пак контрацепцията, абортът и разводът й са били отказани.
Изнасилването на неомъжена жена се пояснява като имуществено закононарушение против нейния татко , което го ограбва от скъпоценната непорочност на щерка му - като в някои случаи дамата е принудена да се омъжи за своя изнасилвач. Изнасилването на омъжена жена от мъж, друг от нейния брачен партньор, се пояснява като закононарушение против брачна половинка, с малко угриженост или почитание към самата жена. Едва от средата на 20-ти век разрастващите се обществени правила водят до криминализиране на брачното обезчестяване, само че към момента има доста юрисдикции, в които то остава частен въпрос или в които законът не се ползва. Принудителните бракове към момента се практикуват по целия свят, в това число, въпреки и нелегално, вразвитите страни, и в случай че бракът не изисква единодушие, тогава, по същата логичност, не изисква единодушие и всеки следващ полов акт. Много омъжени дами даже не могат да изоставен дома без разрешението на брачна половинка си. Жените, които стачкуват или се пробват да избягат, или даже приказват с различен мъж, рискуват да бъдат бити или даже убити в „ ликвидиране на достойнството “. През 2013 година, не толкоз от дълго време, осемгодишно йеменско момиче умря от вътрешен кръвоизлив, откакто бе изнасилено от четиридесетгодишния си брачен партньор в „ тяхната “ брачна нощ.
От последния половин век нещата са се подобрили: дамите имат доста по-голямо икономическо и политическо въздействие, а мъжете са доста по-егалитарни в метода си към брака. Но дамите към момента поемат по-голямата част от семейството и развъждането на деца, даже когато работят на цялостен работен ден. Жененият мъж евентуално ще продължи кариерата си като че ли все още е самостоятелен, до момента в който от омъжената жена се чака да се откаже от публичния си живот, с цел да последва брачна половинка си или да се грижи за младите, старите и немощните в фамилията. Работодателите гледат благосклонно на женените мъже, които се считат за по-зрели и виновни, до момента в който омъжените дами могат да бъдат подценени от боязън, че ще стартират да раждат бебета, които ще им пречат на служебните отговорности. Получава се циничен кръг. Тъй като мъжът носи повече пари, времето му се цени и се приоритизира, до момента в който безплатният принос на дамата, с който тя обкръжава мъжа си, остават значително незабележим. Колкото повече печели мъжът, толкоз повече дамата може да изпадне в послушание, което утвърждава старите джендърски стандарти.
Истината е, че доста хора се женят, тъй като се опасяват от самотата или се поддават на обществения и психически напън , който оказва нежененото положение. Но в по-дългосрочен проект бракът може да бъде даже по-самотен от неговите други възможности и то преди да се разпадне.
„ Проблемът “, размишлява писателката Шарлот Бронте, „ не е, че съм сама и има възможност да остана сама, а че съм самотна и има възможност да остана самотна “.
Съществува и мотив, че бракът е нездравословен за общността, отслабвайки връзките с родственици, другари и съседи. „ Семейства, ненавиждам ви! “ написа Андре Жид в Les Nourritures Terrestres (1897), „ залостени домове, затворени порти, ревностни складове на благополучие. “
Съществува несъмнено интимна връзка със брачна половинка, само че сексът може да загуби привлекателността си, когато се трансформира в табиет или когато се приема за даденост – заради което и разпространяването на книгите за секса, ориентирани към омъжени дами. През пролетта на своя екстаз сантименталната обич като че ли крие в себе си зародишите на свободата и удовлетворението, само че със промяната на сезоните не дава нищо друго с изключение на неуспех и отчаяние - и си коства да си напомним, че мъжът към този момент няма време за предходната сантиментална обич сега, когато дамата става негово владеене.
Движението за права на хомосексуалните се бори дълго и настойчиво за гей браковете и в доста страни продължава битката. Но по подигравка на ориста това засенчва феминисткото обръщение, правейки брака да наподобява като венецът на любовта и главно човешко право. Дейвид Камерън като Pater Patriae (римско почетно име, което значи „ татко на отечеството “) декларира, че поддържа гей браковете, тъй като е реакционер, а не все пак: и бракът, даже гей бракът или изключително гей бракът, е надълбоко консервативна институция.
Равенството в брака, както във всичко, несъмнено, е нещо хубаво, само че равенството в този случай не би трябвало да се бърка с освобождението. Да имаш правото да правиш нещо, тъй като другите го имат е едно, а да упражняваш това право е напълно друго.
Във „ Вторият пол “ (1949 г.) философът Симон дьо Бовоар е писала, че „ бракът е неприличен по принцип, доколкото трансформира в права и отговорности тези взаимни връзки, които би трябвало да се основават на импровизиран повод “.
Във време на несравнима обществена независимост, за какво, споделят доста феминистки, би трябвало да се ограничаваме до един неавтентичен, еднообразен и евентуално гибелен живот на наложена от страната моногамия?
Наистина ли сме толкоз промити мозъци и толкоз свити, че не можем да си представим по-добър метод на живот?
Авторът Нийл Бъртън (Neel Burton) е английски психиатър, мъдрец, публицист и възпитател. Написал е няколко книги, в това число Psychiatry (Психиатрия) (2006), Living with Schizophrenia (Да живееш с шизофрения) (2007), The Meaning of Madness (Значението на лудостта) (2008), Master your Mind (Овладей своя ум) (2009), Heaven and Hell: The Psychology of the Emotions (Раят и Адът: Психологията на емоциите) (2015), Hypersanity: Thinking Beyond Thinking (Хиперсанитет: Мислене оттатък мисленето) (2019), Stoic Stories (Стоически истории) (2022) - притежател на премията за обичана книга на читателите за 2022 година
Източник: Nauka.offnews.bg
В съвременно общество като нашето, което се възползва от достижения като машинизация и надзор на раждаемостта, мъжкото преимущество е станало значително, в случай че не и изцяло ненужно. Но патриархатът продължава да съществува, поддържан от идеологии и персонални ползи, споделя в публикация в Psychology Today доктор Нийл Бъртън (Neel Burton), психиатър, преподаващ в Оксфорд, Англия..
Тази идеология се демонстрира, наред с другото, в социализацията на децата, която акцентира ролята на мъжа като изхранващ фамилията и вземащ решенията, а на дамата - като майка и стопанка. Момчетата се предизвикват да бъдат смели и мощни, до момента в който от девойките се чака да бъдат пасивни и красиви, в това число посредством приказки, кукли, игри като обличане или готвене, и най-много посредством образците и настройките на моделите за подражателство, в това число историческите персони.
Още от ранна възраст девойките се индоктринират в добродетелите на брака, което единствено по себе си способства за поддържането и затвърждаването на обичайните функции на половете. След избрана възраст нежененият мъж се счита за самостоятелен или образован, до момента в който неомъжената жена се счита за обезверена, по едно и също време за обект на страдание и пренебрежение. Нежененият мъж се назовава ерген - и даже може да се откри в листата на подобаващите ергени, само че в българския език няма вежлив термин за неомъжена жена (и в британския език са малко).
Жената, която е задоволително мощна, с цел да се откаже от брака и да живее независимо, непрекъснато е принуждавана да се съмнява в решимостта си:
" Никога не казвай в никакъв случай... "
" Просто би трябвало да намериш подобаващия мъж... "
" Има един страховит мъж, с който желая да те срещна... "
На брачния пазар дамите се усещат като малоценна, нетрайна стока. За да си намерят покупател, без значение дали за брак или просто за секс, те би трябвало, доста повече от мъжете, да се преценяват със сексистки, възрастови и расистки стандарти и да вършат ужасни неща, като да вземем за пример да носят грим и високи токчета, които се трансформират във забележими знаци на тяхното подтисничество.
Тъй като са насърчавани да се омъжват за по-възрастен, по-образован и по-заможен мъж, те са склонни да стартират брачния си живот в двойно по-подчинено състояние, което, несъмнено, устройва мъжа.
Това се вижда от известната просвета. Дори на пръв взор безобидни поп песни, които на пръв взор са за сантиментална обич, в действителност са сексистки по своята същина и разкриват любовта като инструмент за патриархално подтисничество. Тук, съвсем случайно определен, е началният текст на You Can`t Hurry Love на Supremes:
Имам потребност от обич, от обич, която да успокои мозъка ми,
Имам потребност да намеря, да намеря някого, който да нарека мой,
Но мама сподели, че не трябва да се бърза с любовта,
Не, просто би трябвало да се чака.
Трудно би било да си представим тези редове в устата на мъж.
За контрастност сравнете тези текстове от песента Fine China на Крис Браун:
Всичко е наред, Аз не съм рисков
Когато си моя, ще бъда великодушен
Ти си незаменима, колекционерска полезност
Точно като тънък порцелан
Самата брачна гала е сексистка оттатък границите на пародията. Булката се появява в кичозна бяла рокля, която символизира нейната добродетел и непорочност, и всички не престават да означават какъв брой стройна и красива наподобява тя. Баща ѝ я води до олтара, с цел да я " отдаде ", и тя минава като благосъстоятелност от един мъж към различен. Свещеникът, който по традиция нормално е мъж, дава позволение на мъжа да целуне дамата, като че ли това е в пълномощията на свещеника, а дамата няма лично мнение. Мъжът целува, дамата бива целуната. На приема се дава думата единствено на мъжете, до момента в който булката остава седнала и безмълвна като снежинка. Оттук нататък дамата ще одобри името на мъжа, както и възможното им поколение. Въпреки всичко това се споделя, че сватбеният ден принадлежи на дамата. Вярвате ли, това е " нейният ден "!
Защо двама души, които желаят да честват любовта си и да живеят дружно, би трябвало да се подлагат на женитба или въобще да се женят? Или, в случай че обърнем въпроса, какво прави страната, един до друг с Църквата, санкционирайки частните връзки на жителите? Като узаконява избран тип връзки и отхвърля други, страната утвърждава моногамията и патриархата, като в същото време омаловажава и лишава от права други форми на живот и хората, които ги избират, в това число самотните хора, хората в отворени връзки и групи като бедните, които по разнообразни аргументи имат по-малки шансове да сключат брак.
Законите, които криминализират междурасовите бракове, а от време на време даже и междурасовия секс, остават в действие в доста щати на Съединени американски щати чак до 1967 година Държавата ли би трябвало да споделя кой не е кадърен да сътвори семейство и по какъв начин би трябвало да наподобява това семейство? Семейното състояние не е просто въпрос на обществен авторитет, а е обвързвано с безчет преимущества в най-различни области като имиграцията, опазването на здравето, банковото дело, данъчното облагане и наследяването.
Освен това бракът е от изгода за стопанската система - основава нови служащи и консуматори, основно за сметка на недобре платения труд на дамите и затруднявайки издържката и принуждавайки ги постоянно да се откажат от работното си място. Само една женитба генерира разноски в размер приблизително към £31 974 във родината на създателя (в България тази сума по консервативни оценки за 2022/2023 е към 20000 лева.) и евентуално още толкоз за листата с дарове и пътните и други разноски на сватбените посетители. И даже това е незначително спрямо големите суми, нужни за развъждането на едно дете, да не приказваме за две или три.
Законите, които контролират брака, се изготвят от страната, а не от двойката , която би трябвало да ги съблюдава, и въпреки че бракът е лъжливо елементарен и елементарен за подписване, той, сходно на хотел " Калифорния ", е доста по-труден за овакантяване - и в две трети от случаите дамата е тази, която подава молба за бракоразвод. Разводът е персонална покруса, която страната излишно предизвиква на към 40 % от браковете, които глоби, като единствено в Съединени американски щати се стига до един бракоразвод на всеки 36 секунди.
Когато една двойка се развежда, хората нормално се питат какво не е било наред в брака им, без да си задават въпроса дали има нещо неправилно в самия брак.
***
Да участваш в институцията на брака през 21-ви век значи също да оправдаеш историческите злоупотреби , осъществени в нейно име. До относително скоро дамите бяха изправени пред „ избор “ сред брака и живота в беднотия и стигма. В доста елементи на света към момента го вършат. В „ Брак и морал “ (1929 г.) философът Бъртран Ръсел написа, че „ бракът е най-разпространеният метод на прехранване за дамата и общото количество нежелателен секс, изтърпяно от дамите, евентуално е по-голямо в брака, в сравнение с в проституцията “. След като се омъжи, законните права на дамата са били подчинени на тези на нейния брачен партньор и по този начин наречената брачна възбрана е ограничавала опцията й да работи отвън дома. Съпругът й е можел да я изнасилва безнаказано и все пак контрацепцията, абортът и разводът й са били отказани.
Изнасилването на неомъжена жена се пояснява като имуществено закононарушение против нейния татко , което го ограбва от скъпоценната непорочност на щерка му - като в някои случаи дамата е принудена да се омъжи за своя изнасилвач. Изнасилването на омъжена жена от мъж, друг от нейния брачен партньор, се пояснява като закононарушение против брачна половинка, с малко угриженост или почитание към самата жена. Едва от средата на 20-ти век разрастващите се обществени правила водят до криминализиране на брачното обезчестяване, само че към момента има доста юрисдикции, в които то остава частен въпрос или в които законът не се ползва. Принудителните бракове към момента се практикуват по целия свят, в това число, въпреки и нелегално, вразвитите страни, и в случай че бракът не изисква единодушие, тогава, по същата логичност, не изисква единодушие и всеки следващ полов акт. Много омъжени дами даже не могат да изоставен дома без разрешението на брачна половинка си. Жените, които стачкуват или се пробват да избягат, или даже приказват с различен мъж, рискуват да бъдат бити или даже убити в „ ликвидиране на достойнството “. През 2013 година, не толкоз от дълго време, осемгодишно йеменско момиче умря от вътрешен кръвоизлив, откакто бе изнасилено от четиридесетгодишния си брачен партньор в „ тяхната “ брачна нощ.
От последния половин век нещата са се подобрили: дамите имат доста по-голямо икономическо и политическо въздействие, а мъжете са доста по-егалитарни в метода си към брака. Но дамите към момента поемат по-голямата част от семейството и развъждането на деца, даже когато работят на цялостен работен ден. Жененият мъж евентуално ще продължи кариерата си като че ли все още е самостоятелен, до момента в който от омъжената жена се чака да се откаже от публичния си живот, с цел да последва брачна половинка си или да се грижи за младите, старите и немощните в фамилията. Работодателите гледат благосклонно на женените мъже, които се считат за по-зрели и виновни, до момента в който омъжените дами могат да бъдат подценени от боязън, че ще стартират да раждат бебета, които ще им пречат на служебните отговорности. Получава се циничен кръг. Тъй като мъжът носи повече пари, времето му се цени и се приоритизира, до момента в който безплатният принос на дамата, с който тя обкръжава мъжа си, остават значително незабележим. Колкото повече печели мъжът, толкоз повече дамата може да изпадне в послушание, което утвърждава старите джендърски стандарти.
Истината е, че доста хора се женят, тъй като се опасяват от самотата или се поддават на обществения и психически напън , който оказва нежененото положение. Но в по-дългосрочен проект бракът може да бъде даже по-самотен от неговите други възможности и то преди да се разпадне.
„ Проблемът “, размишлява писателката Шарлот Бронте, „ не е, че съм сама и има възможност да остана сама, а че съм самотна и има възможност да остана самотна “.
Съществува и мотив, че бракът е нездравословен за общността, отслабвайки връзките с родственици, другари и съседи. „ Семейства, ненавиждам ви! “ написа Андре Жид в Les Nourritures Terrestres (1897), „ залостени домове, затворени порти, ревностни складове на благополучие. “
Съществува несъмнено интимна връзка със брачна половинка, само че сексът може да загуби привлекателността си, когато се трансформира в табиет или когато се приема за даденост – заради което и разпространяването на книгите за секса, ориентирани към омъжени дами. През пролетта на своя екстаз сантименталната обич като че ли крие в себе си зародишите на свободата и удовлетворението, само че със промяната на сезоните не дава нищо друго с изключение на неуспех и отчаяние - и си коства да си напомним, че мъжът към този момент няма време за предходната сантиментална обич сега, когато дамата става негово владеене.
Движението за права на хомосексуалните се бори дълго и настойчиво за гей браковете и в доста страни продължава битката. Но по подигравка на ориста това засенчва феминисткото обръщение, правейки брака да наподобява като венецът на любовта и главно човешко право. Дейвид Камерън като Pater Patriae (римско почетно име, което значи „ татко на отечеството “) декларира, че поддържа гей браковете, тъй като е реакционер, а не все пак: и бракът, даже гей бракът или изключително гей бракът, е надълбоко консервативна институция.
Равенството в брака, както във всичко, несъмнено, е нещо хубаво, само че равенството в този случай не би трябвало да се бърка с освобождението. Да имаш правото да правиш нещо, тъй като другите го имат е едно, а да упражняваш това право е напълно друго.
Във „ Вторият пол “ (1949 г.) философът Симон дьо Бовоар е писала, че „ бракът е неприличен по принцип, доколкото трансформира в права и отговорности тези взаимни връзки, които би трябвало да се основават на импровизиран повод “.
Във време на несравнима обществена независимост, за какво, споделят доста феминистки, би трябвало да се ограничаваме до един неавтентичен, еднообразен и евентуално гибелен живот на наложена от страната моногамия?
Наистина ли сме толкоз промити мозъци и толкоз свити, че не можем да си представим по-добър метод на живот?
Авторът Нийл Бъртън (Neel Burton) е английски психиатър, мъдрец, публицист и възпитател. Написал е няколко книги, в това число Psychiatry (Психиатрия) (2006), Living with Schizophrenia (Да живееш с шизофрения) (2007), The Meaning of Madness (Значението на лудостта) (2008), Master your Mind (Овладей своя ум) (2009), Heaven and Hell: The Psychology of the Emotions (Раят и Адът: Психологията на емоциите) (2015), Hypersanity: Thinking Beyond Thinking (Хиперсанитет: Мислене оттатък мисленето) (2019), Stoic Stories (Стоически истории) (2022) - притежател на премията за обичана книга на читателите за 2022 година
Източник: Nauka.offnews.bg
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ