Епигенетиката: как нашият начин на живот влияе на гените ни
Човешките гени не са просто авансово избран код, а набор от превключватели. Някои от тях включват предразположеност към заболявания, а други – мощен имунитет. И тези превключватели не са вечно закрепени: те могат да бъдат включвани и изключвани от метода ви на живот. Именно това е епигенетиката. Тя изяснява за какво еднояйчните близнаци, които имат безусловно еднакъв генетичен код, могат да изживеят изцяло друг живот и да страдат от разнообразни болести.
Какво съставлява епигенетиката?
Ако генетиката е проучването на нашия ДНК код, то епигенетиката (префиксът „ epi “ значи „ над “) е проучването на това, което въздейства върху действието на този код. То не трансформира самите гени, само че трансформира тяхното „ въздействие “.
Клетките ни непрестанно получават сигнали от външния свят: от храната, напрежението, физическите извършения и околната среда. Тези сигнали провокират химични реакции, които трансформират структурата на ДНК. Тези промени се назовават епигенетични белези. Те работят като „ маркери “ във вашата генетична книга. Те могат да създадат даден ген наличен за потребление (да го включат) или, назад, да го блокират (да го изключат).
Как работи това в действителния живот?
Многобройни изследвания демонстрират, че епигенетичните маркери се въздействат непосредствено от нашите привички. Ето някои ярки образци:
Храненето: Учените в преглед на връзката сред храненето, епигенетиката и комплексните болести в своята научна работа демонстрират, че храненето директно въздейства върху епигенетичните маркери. Така да вземем за пример витамините от група В и фолиевата киселина могат да оказват помощ за „ изключването “ на гените, които са свързани с избрани болести. От друга страна, неправилното хранене може да „ включи “ гените, свързани със затлъстяването и диабета. Стресът: Хроничният стрес може да остави дълготрайни епигенетични следи. Голямо изследване, разглеждащо епигенетичните промени, свързани със напрежението, откри, че хората, които са претърпели мощен стрес в детството, имат се трансформира експресията на гените, виновни за стресовия отговор в зрелост. Това са епигенетични промени, свързани с другите типове стрес и даже със самоубийствата Физическата интензивност: Редовните физически извършения могат да „ включат “ гени, които спомагат за построяването на мускулна маса, усъвършенстват сърдечната активност и понижават риска от голям брой хронични болести.
Предаването по завещание и рисковете
Най-изненадващото е, че епигенетичните маркери могат да се предават по завещание. Изследванията върху трансгенерационното епигенетично унаследяване Transgenerational epigenetic inheritance: Perspectives and challenges демонстрират, че измененията, породени от апетит или стрес при родителите, могат да повлияят на здравето на техните деца и даже внуци. Това трансформира епигенетиката освен в инструмент за проучване на въздействието на метода на живот, само че и в увещание за огромната ни отговорност за идващото потомство.
Рисковете: Основният риск в тази област е непредсказуемостта. Все още не разбираме изцяло по какъв метод тъкмо избрани фактори въздействат върху гените. Намесвайки се във фините механизми на експресията, можем инцидентно да задействаме нежелани процеси, които ще се проявят чак след доста години.
Съществува и етичен риск, обвързван с опцията за „ планиране “ на избрани черти в бъдещите генерации, което може да докара до нови форми на неравноправие.
Епигенетиката и нашето бъдеще
Разбирането на епигенетиката прекатурва метода, по който мислим за здравето и наследствеността. Ние към този момент не сме пасивни носители на гените, наследени от нашите предшественици. Напротив, всеки наш избор – какво ядем, по какъв начин живеем, какъв брой се напрягаме – интензивно дефинира здравето ни и даже въздейства върху бъдещето на нашите деца.
Епигенетиката ни дава вяра, че можем да поемем контрола върху здравето си, като променим не самия код, а метода, по който той работи.
