“Човешката природа се проявява най-добре в моменти на изпитание“, пише

“Човешката природа се демонстрира най-добре в моменти на тестване “, написа Махатма Ганди. Така е и в този момент. У нас е време за деяние и равносметка.
Не е ненадейно рецесията у нас да се употребява за политически инженеринг или правене на пари (спекула, корупции, схеми - алчността е по-безгранична от човешката глупост), само че сигурно не морално.

Политиката на „ сопа и морков “ наподобява недотам съответна. С морков не се вземат решение такива рецесии. Трето държавно управление прави едно и също при рецесии – излива пари на калпак, а България си остана на последното място по индикатори. Едва ли в този момент сходни ограничения, ориентирани към стимулиране ще дадат резултат. Нашенските действителности са други – ослепителен индивидуализъм, доста злоупотреби и малко взаимност.

Подходът с „ тоягата “ също буди подозрение поради средата на институционална непълнота, която доминира у нас – от липсва на почит към институциите, през корупция, братовчедство и андрешковщина. Няма доверие във управляващите на необятна основа, тъй че оферти от сорта на драконовски ограничения против разпространяване на подправени вести (3 година затвор) наподобяват несъответстващи – самият Тръмп сподели, че всичко ще свърши до седмица, а у нас някои политици дефинираха корона вируса като безопасен. С сопа няма да стане! Хората в избрани региони се самоорганизираха без страната, а от време на време и макар нея – откриха си защитни средства, споделят всеобщо потребна информация във Facebook, започнаха да се редят пред аптеки и магазини.

Не стана ясно защо съществува така наречен „ Държавен запас “. Ако в този момент не му е времето, значи в никакъв случай не е било. Ако новината за разпродадени респираторни апарати, които са най-необходимата стока в света през днешния ден, се окаже вярна, забърканите не би трябвало да се измъкнат безнаказано на никаква цена. Държавата е длъжна да обезпечи на всеки един човек маска!

А за похлупак пасторското говорене по малкия екран в месиански жанр: „ Всички ще умрете “ и статистика на заболелите надали оказа помощ доста за действителното позволение на обстановката. Има доста излекувани, огромните страни се борят непрекъснато за разкриване на лекарство и ваксина. Надеждата би трябвало да е флагманът до дъно.

Акцентът би трябвало да е върху баланс от всички подходи. Ключовото е основаване на организация. Дребни привидно неща, които да се вземат от разнообразни места – корейци, словаци (без маски не може да влизаш в магазин), словенци, китайци като първата линия, японци. Или други модели, които са потребни с това по какъв начин не трябва да се подхожда – италианци. Прости неща, които малките екрани могат да демонстрират като по какъв начин да си мием ръцете, на какво разстояние да стоим от хора, какви имуностимулатори да използваме, съвещания по телефона, държавен уеб страница за вируса (симптоми, ограничения, информация).

Носенето на маски и очила като персонален образец и отговорност към другите.

Политиката на полезностите би трябвало да господства мисленето. На първо място в нейната канара е животът (всеки го е боязън най-вече за околните му и за самия себе си) и чак тогава идват социално-икономическите въпроси. Пари се изкарват – живот не се връща.

За нас времето след рецесията ще е време за преоценка за цели системи. Моделът ни на опазване на здравето банкрутира – разделянето на частното от държавното към този момент не е предмет на полемика, а нужда. Иначе държавното беше единствено за източване, а когато пристигна моментът на действителната потребност, то се оказа раздрано, окрадено, олющено, фаянсово- мозаечно и неефективно.

Поддържането на стандартна войска за страна с нашите размери е безсмислено в днешните условия. Новите действителности изискват нов метод – съвременен, еластичен, адаптивен към киберпространство, вируси, граничен надзор, дронове, гражданска отбрана, роля при рецесии и бедствия.

Образованието ни е тежко демодирано, обременено с ненужности и не може да продължи да съществува в настоящия си тип.

Чака ни преоценка и на международната политика и стопанска система.

Каквото и да става, като общество и нация, би трябвало да използваме момента за две неща - да оцелеем дружно и да променим страната в която живяхме до момента.

Началник кабинет на президента Калоян Методиев, Facebook