50 години Луси - какво знаем и какво не за липсващото звено в човешката еволюция
Човешката еволюция е обект на проучване от епохи. Но за науката продължава да има редица незнайни, по тази причина и напъните в тази област не стопират. А едно от най-значимите открития в последните 50 години продължава да бъде това за Луси.
По-малко зъби и повече кости - новата микроеволюция
Промените не стопират
Индивидът е от вида Australopithecus afarensis, а неговият съвсем недокоснат скелет е открит в Етиопия през 1974 година от учения Доналд Йохансон и негови сътрудници. И до през днешния ден Луси, както го кръщават откривателите му, е едно от най-важните открития като свързващото звено сред първите същества, от които сме произлезли, и хората, каквито сме през днешния ден.
Смята се, че принадлежи към групата на хоминидите - антични примати, обитавали Африка преди 4.1 до 1.4 милиона години. Първоначално се счита, че съответно Луси е на не повече от 1.75 милиона години - много по-малко от най-далечните човешки наследници. Но по-късно, въз основата на разбор на вулканични пластове върху костите се открива, че възрастта й в действителност е съвсем двойна - 3.2 милиона години.
Dr. Bernard Woods admitted in Scientific American, Nov 11, 2024, that " Lucy " was not a human ancestor, despite 50 years of evolutionists pushing that it was. He also stated that there really is no way to prove ancestry based on the paucity of fossil evidence.
— Not Evolution (@NotEvolution1)
В резултат на продължителни археологически действия учените откриват " цялостен комплект " от кости, които дават информация какъв брой покрай индивида в действителност са били те - като стартираме от челюстта със зъби и стигнем до обстоятелството, че са ходили на два крайници, тъкмо като нас.
Tази опция получават даже преди мозъкът им да усили своите размери, с цел да стане като нашия. Това е значимо изобретение, тъй като макар че физически Луси може да върви тъкмо като нас, мозъкът в черепа е не по-различен от този на шимпанзе. Според учения, този ход е верният, тъй като в случай че с добре развъртян мозък се е придвижвал на четири крайници, типът е щял да се схване за жертва, а не за див звяр, и евентуално е нямало да оцелее, изяснява.
Why drew fame
Many ancient human ancestors are known from fragments. But about 40 percent of Lucy’s skeleton was recovered, an extraordinary amount for a fossil of this age, which gave the public a way to imagine a shared human ancestor.
— Silabat Manaye (@dessalegnmanaye)
А в случай че се чудим по какъв начин палеонтолозите схващат, че откритият скелет е на женски субект, Йохансон дава отговор, че не е имал никакви подозрения в това още от момента, в който го е видял - най-много поради размерите му. Докато в днешно време физическите разлики сред мъжете и дамите не са толкоз огромни, в тези времена е съществувала полова дисморфия, изразяваща се в огромни разлики във формите и размерите на телата на индивидите от двата пола. А женските са по-малки, тъй като износването на деца и кърменето са енергоемки процеси, не са нужни и повече разхищения.
at 50: How the world’s most famous fossil was discovered
Fifty years ago this month, a fossilized skeleton was unearthed in, offering new insights into human evolution. Known as " Lucy, " the 3.2-million-year-old specimen provided a key reference point for…
— Addis Standard (@addisstandard)
Въпреки че 50 години след откриването на Луси към момента не е ясно от какво тъкмо е умряла (но едва ли е от нахлуване от хищник), нейното разкриване продължава да ни оказва помощ да разбираме значими аспекти от човешката еволюция.
А Йохансон и колегите му се надяват в идващите 50 години неговите сътрудници да съумеят да разгадаят въпросителните към средата на живот на Люси и нейните събратя, най-много с цел да се разбере за какво някои от тях са изчезнали, а други са съумели да оцелеят.
Щяхме ли да сме това, което сме, без месо
Homo erectus, огромните мозъци и еволюцията
Интересно е и да се разбере в кой миг и при какви условия мозъците на хоминидите стартират да порастват и да се развиват - развой, който стартира преди към 2 милиона години. Изследванията продължават и до през днешния ден, а реорганизация на скелета, изложена в музея Hessisches Landesmuseum Darmstadt демонстрира по какъв начин най-вероятно е изглеждала Луси в реалност, изяснява National geographic. И все самичък може дa прецени дали наподобява повече на примат или на човек.
По-малко зъби и повече кости - новата микроеволюция
Промените не стопират
Индивидът е от вида Australopithecus afarensis, а неговият съвсем недокоснат скелет е открит в Етиопия през 1974 година от учения Доналд Йохансон и негови сътрудници. И до през днешния ден Луси, както го кръщават откривателите му, е едно от най-важните открития като свързващото звено сред първите същества, от които сме произлезли, и хората, каквито сме през днешния ден.
Смята се, че принадлежи към групата на хоминидите - антични примати, обитавали Африка преди 4.1 до 1.4 милиона години. Първоначално се счита, че съответно Луси е на не повече от 1.75 милиона години - много по-малко от най-далечните човешки наследници. Но по-късно, въз основата на разбор на вулканични пластове върху костите се открива, че възрастта й в действителност е съвсем двойна - 3.2 милиона години.
Dr. Bernard Woods admitted in Scientific American, Nov 11, 2024, that " Lucy " was not a human ancestor, despite 50 years of evolutionists pushing that it was. He also stated that there really is no way to prove ancestry based on the paucity of fossil evidence.
— Not Evolution (@NotEvolution1)
В резултат на продължителни археологически действия учените откриват " цялостен комплект " от кости, които дават информация какъв брой покрай индивида в действителност са били те - като стартираме от челюстта със зъби и стигнем до обстоятелството, че са ходили на два крайници, тъкмо като нас.
Tази опция получават даже преди мозъкът им да усили своите размери, с цел да стане като нашия. Това е значимо изобретение, тъй като макар че физически Луси може да върви тъкмо като нас, мозъкът в черепа е не по-различен от този на шимпанзе. Според учения, този ход е верният, тъй като в случай че с добре развъртян мозък се е придвижвал на четири крайници, типът е щял да се схване за жертва, а не за див звяр, и евентуално е нямало да оцелее, изяснява.
Why drew fame
Many ancient human ancestors are known from fragments. But about 40 percent of Lucy’s skeleton was recovered, an extraordinary amount for a fossil of this age, which gave the public a way to imagine a shared human ancestor.
— Silabat Manaye (@dessalegnmanaye)
А в случай че се чудим по какъв начин палеонтолозите схващат, че откритият скелет е на женски субект, Йохансон дава отговор, че не е имал никакви подозрения в това още от момента, в който го е видял - най-много поради размерите му. Докато в днешно време физическите разлики сред мъжете и дамите не са толкоз огромни, в тези времена е съществувала полова дисморфия, изразяваща се в огромни разлики във формите и размерите на телата на индивидите от двата пола. А женските са по-малки, тъй като износването на деца и кърменето са енергоемки процеси, не са нужни и повече разхищения.
at 50: How the world’s most famous fossil was discovered
Fifty years ago this month, a fossilized skeleton was unearthed in, offering new insights into human evolution. Known as " Lucy, " the 3.2-million-year-old specimen provided a key reference point for…
— Addis Standard (@addisstandard)
Въпреки че 50 години след откриването на Луси към момента не е ясно от какво тъкмо е умряла (но едва ли е от нахлуване от хищник), нейното разкриване продължава да ни оказва помощ да разбираме значими аспекти от човешката еволюция.
А Йохансон и колегите му се надяват в идващите 50 години неговите сътрудници да съумеят да разгадаят въпросителните към средата на живот на Люси и нейните събратя, най-много с цел да се разбере за какво някои от тях са изчезнали, а други са съумели да оцелеят.
Щяхме ли да сме това, което сме, без месо
Homo erectus, огромните мозъци и еволюцията
Интересно е и да се разбере в кой миг и при какви условия мозъците на хоминидите стартират да порастват и да се развиват - развой, който стартира преди към 2 милиона години. Изследванията продължават и до през днешния ден, а реорганизация на скелета, изложена в музея Hessisches Landesmuseum Darmstadt демонстрира по какъв начин най-вероятно е изглеждала Луси в реалност, изяснява National geographic. И все самичък може дa прецени дали наподобява повече на примат или на човек.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ