„Няма защитени градове“. Жегата убива, две от три жертви са зарад...
Човешката активност е главният мотор на климатичната рецесия, а последствията към този момент се мерят в човешки животи. Горенето на въглища, нефт и газ изхвърля големи количества парникови газове, които покачват температурите и вършат горещите талази все по-смъртоносни. Според учените точно това е довело до две от три жертви на жегата в Европа това лято. Те акцентират, че без всеобщото потребление на изкопаеми горива и забавеното въвеждане на устойчиви енергийни решения, огромна част от тези хора биха били живи.
Епидемиолози и климатолози пресмятат, че 16 500 от общо 24 400 смъртни случая от горещина сред юни и август са в резултат на рисковите температури, провокирани от парниковите газове. Според разбора климатичните промени са създали градовете приблизително с 2,2°C по-горещи и по този начин доста са нараснали броя на жертвите.
„ Причинно-следствената връзка сред изгарянето на изкопаеми горива, повишението на температурите и смъртността е неоспорима “, съобщи Фридерике Ото, климатолог от Импириъл колидж в Лондон и съавтор на отчета. „ Ако не бяхме траяли да горим изкопаеми горива, множеството от тези 24 400 души нямаше да загинат “, написа The Guardian.
Най-застрашени – възрастните хора
Моделите демонстрират, че към 68% от смъртните случаи могат да бъдат директно свързани с спомагателната топлота. Най-тежко наранени са възрастните – 85% от умрелите са над 65 години, а 41% над 85 години.
„ Повечето смъртни случаи настъпват в домове и лечебни заведения, където хора с хронични болести не устоят на жегата. Но топлината рядко се отбелязва в смъртните актове “, изясни епидемиологът Гарифалос Константинуидис, също съавтор на проучването.
Пресата оповестява за няколко жертви навън. В Испания 77-годишният някогашен общински консултант Мануел Ариса Серано колабира и умря по време на разходка при температури от 45°C. В Италия 47-годишният строител Брахим Аит Ел Хаджам почина, до момента в който полагал бетон на учебна постройка при 38°C, два дни преди управляващите да лимитират строителните действия в най-горещите часове.
Недооценен риск
„ Никой не би очаквал някой да работи в пороен дъжд или вихър, само че рисковата горещина към момента се подценява “, сподели Константинуидис.
Европа е по-добре готова спрямо 2003 година, когато жегата лиши 70 000 живота, само че службите за незабавна помощ не смогват да посрещнат провокациите на възходящите температури и застаряващото население.
Лекари упорстват за локални проекти за деяние при горещи талази, повече зелени площи в градовете и климатизация за уязвимите групи, изключително в домовете за възрастни хора.
„ Няма град в Европа, който да е предпазен “
„ Новите данни демонстрират, че няма град в Европа, който да е ваксиниран против гибел от рискови жеги “, разяснява Мадлен Томсън, специалист по акомодация към фондация Wellcome, която не е взела участие в проучването.
„ Ако не действаме в този момент, броят на жертвите ще пораства. Трябва незабавно да прекратим потреблението на изкопаеми горива и да прилагаме политики за отбрана на най-уязвимите “, предизвести тя.
Епидемиолози и климатолози пресмятат, че 16 500 от общо 24 400 смъртни случая от горещина сред юни и август са в резултат на рисковите температури, провокирани от парниковите газове. Според разбора климатичните промени са създали градовете приблизително с 2,2°C по-горещи и по този начин доста са нараснали броя на жертвите.
„ Причинно-следствената връзка сред изгарянето на изкопаеми горива, повишението на температурите и смъртността е неоспорима “, съобщи Фридерике Ото, климатолог от Импириъл колидж в Лондон и съавтор на отчета. „ Ако не бяхме траяли да горим изкопаеми горива, множеството от тези 24 400 души нямаше да загинат “, написа The Guardian.
Най-застрашени – възрастните хора
Моделите демонстрират, че към 68% от смъртните случаи могат да бъдат директно свързани с спомагателната топлота. Най-тежко наранени са възрастните – 85% от умрелите са над 65 години, а 41% над 85 години.
„ Повечето смъртни случаи настъпват в домове и лечебни заведения, където хора с хронични болести не устоят на жегата. Но топлината рядко се отбелязва в смъртните актове “, изясни епидемиологът Гарифалос Константинуидис, също съавтор на проучването.
Пресата оповестява за няколко жертви навън. В Испания 77-годишният някогашен общински консултант Мануел Ариса Серано колабира и умря по време на разходка при температури от 45°C. В Италия 47-годишният строител Брахим Аит Ел Хаджам почина, до момента в който полагал бетон на учебна постройка при 38°C, два дни преди управляващите да лимитират строителните действия в най-горещите часове.
Недооценен риск
„ Никой не би очаквал някой да работи в пороен дъжд или вихър, само че рисковата горещина към момента се подценява “, сподели Константинуидис.
Европа е по-добре готова спрямо 2003 година, когато жегата лиши 70 000 живота, само че службите за незабавна помощ не смогват да посрещнат провокациите на възходящите температури и застаряващото население.
Лекари упорстват за локални проекти за деяние при горещи талази, повече зелени площи в градовете и климатизация за уязвимите групи, изключително в домовете за възрастни хора.
„ Няма град в Европа, който да е предпазен “
„ Новите данни демонстрират, че няма град в Европа, който да е ваксиниран против гибел от рискови жеги “, разяснява Мадлен Томсън, специалист по акомодация към фондация Wellcome, която не е взела участие в проучването.
„ Ако не действаме в този момент, броят на жертвите ще пораства. Трябва незабавно да прекратим потреблението на изкопаеми горива и да прилагаме политики за отбрана на най-уязвимите “, предизвести тя.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ