Човеко, обичай жената, която ти е родила дете. Уважавай времето,

Човеко, бит дамата, която ти е родила дете. Уважавай времето, в което става по-рано от теб да ти направи закуска, да постави пред теб димящо кафе.
Уважавай тялото ѝ: малко, огромно, с извивки или без - оня храм, в който твоята кръв циркулира и е растял общият ви живот с месеци.

Почитай болката, която претърпява, до момента в който тялото ѝ се раздира да приветства продължението ви в историята на живота.

Не приемай за даденост светлата топлота, която те залива, когато затвориш входната врата под носа на всяка долнопробност в този неверен свят всяка вечер след дълъг ден. И фамилния уют недей приемай като че ли на готово е за цялостен живот.

Обичай дамата, която ти е родила дете без условия и граници. Обичай я, когато е изтощена. Когато е засегната. Когато я боли. Когато е объркана. Когато крещи за нищо. Когато се раздира. Обичай я по същия метод, както я обичаш светеща, с грим и прическа, красива рокля, отпочинала, съблазнителна, усмихната, лека и нежна.

Тя е всичко това и още толкоз.

Човеко... Не приемай щастието си за даденост. Обичай дамата, която ти е родила дете!

Обичай я по този начин, както в мига, в който се влюби в светещото момиче. Обичай майката, в която се трансформира. Семейният уют, в който те загръща. Топлината на дома не е четири стени, имот, една заплата.

Топлината на дома основава го дамата.

И ти, основата на нейния огън, го поддържай нетлеещ, неотровен. Човеко! Не приемай за даденост индивида до тебе. Ти по този начин ще научиш и своето бебе, пораствайки мощно момче или момиче, научи го, че най-важното е да не стопира да обича!

Автор: Михаела Михайлова