Човекът с робска психика, робът, лъже. Той не може да

Човекът с робска душeвност, робът, лъже. Той не може да съществува без да лъже, тъй като другояче ще престане да бъде плебей.

Поради това, той постоянно наподобява някакси износен, износен, безрадостен и грохнал. Липсва жизненост и същински смях в лицето му.

Лъжата изпива цялата му сила и той дори е същински печален.

Колко по-лесен щеше да бъде животът му, в случай че можеше да споделя истината?

Набраздени от лъжливост лица, скръбни и подозрителни физиономии обитават робските територии. Защото те, лъжливите, чакат също да бъдат излъгани. Невесели са тези места.

Само ракията ги довежда от време на време до неочакван изблик на откровеност и стопява за малко тяхното отчаяние.

Уви, дизартрията и фъфленето угасяват небрежно частицата откровеност и всичко още веднъж потъва в неврологична давност. Наздраве!

Любомир Канов, психиатър, статус във фейсбук