10 звезди, които чуха „Не ставаш!“, но доказаха обратното
Човекът е „ обществено животно “ и неведнъж се допитва до мнението на близките във връзка с това, което прави – ще го одобрят ли или не.
Но до каква степен в действителност би трябвало да взима под внимание това мнение? Ето няколко известни персони, които не са се вслушали в думите на заобикалящите ги хора и… по-добре, че е станало по този начин.
1. Ерос Рамацоти
Носителят на международната музикална премия „ Най-добър италиански реализатор “ в действителност чува „ не “, когато кандидатства в музикалната консерватория в Рим. Той от дребен свири на китара и мечтае да стане артист, само че очевидно за преподавателите в образователното заведение не е посочил задоволително гений и умения. Същото се случва и на фестивала „ Castrocaro ” през 1981 година – взе участие с авторската си ария „ Rock ‘80 ”, само че не печели състезанието. Нито една от тези случки обаче не го разколебават дали музиката е неговото предопределение. Така, година след година, с интензивен труд и над 65 млн. продадени диска, Рамацоти се трансформира в един от най-популярните италиански реализатори в света. След всички тези триумфи по какъв начин ли са се почувствали хората, които са му споделили, че с този носов тембър е непродаваем?
2. Силвестър Сталоун
Вярвам, че първата асоциация на всеки един, който чуе името на Слай, е някоя от двете класики в бойните холивудски филми – „ Роки “ или „ Рамбо “. А по какъв начин ще реагирате, в случай че ви кажа, че сюжетът за младия боксьор е бил отхвърлян няколко пъти, преди най-сетне една компания да склони и утвърди реализацията му? А още по-шокирани ли ще сте, в случай че разберете, че Сталоун категорично е упорствал той да играе основната роля, тъй като е имал компликации да завоюва даже и дребни функции във кино продукции? Да, до 30-годишна възраст Силвестър не е имал нито една огромна роля, само че това не го е отказало, а го е стимулирало. И очевидно това е дало резултат. През 1976 година „ Роки “ е с цели 11 номинации за „ Оскар “, като печели в 2 от тях. А оттова – следва блестяща кариера и безчет касови филми.
3. Херман Майер
Заслужил прозвището „ Херминаторът “ поради рисковия си жанр на каране, когато е бил на 15 години, Майер е на път да се откаже от ските въобще. Тогава е част от академията „ Шладминг “ – кара добре, само че не реализира шампионски резултати. Чува, че възможностите му за триумф са минимални, заради слабата му физика. Връща се в родния си град и стартира да оказва помощ на своя татко през зимата като ски инструктор. Любовта му към ските няма по какъв начин да се изпари ей по този начин и той въпреки всичко се записва и взе участие на районни надпревари. Но по този начин и не е извикан за националния тим. До януари 1996 година Тогава Херман Майер слага 12-тото най-хубаво време от всички Световни купи в гигантския слалом.
Внимание! Прави го, даже без да е участник в надпреварата – просто се спуска демонстративно на домашната си писта във Флачау. Това се оказва съдбоносно втурване за бъдещия първенец по ски алпийски дисциплини. В кариерата си Херман има 4 трофея от Световната купа, 3 трофеи от Световния шампионат и 2 златни медала от Олимпиади. Държи второто място във безконечната класация за победи на Световната купа – 54 на брой. Негов е и върхът при мъжете за най-вече извоювани победи в един сезон, както и абсолютният връх по индикатор „ извоювани точки “ – 2000. Доста положителни достижения за скиор със слаба физика, не мислите ли?
4. Лени Кравиц
Въпреки че е част от заможно семейство, Лени се отделя да живее самичък и стартира да се бори за своето място в музикалната промишленост, незабавно откакто приключва учебно заведение. Още с първото демо, което предлага на продуценти, съумява да грабне вниманието им. Но те имат едно изискване – да промени музиката си по този начин, че да звучи „ по-черна “, с цел да може да се продава. Той отхвърля. В този миг се намира и в тежък финансов интервал – живее в кола чартърен. Но стремежът му към музикална кариера не се пречупва. Напротив. След години старания, през 1987 година, Кравиц записва първия си албум и дава поръчка за международен триумф. Не след дълго през 1993 година издава песента „ Are You Gonna Go My Way “ – от този миг кариерата му потръгва стремително нагоре, а той самият става един от най-известните реализатори в международен мащаб.
5. Род Лейвър
Най-голямото тенис събитие за годината несъмнено е „ Australian Open ”. Най-добрите мачове постоянно са отредени да се играят на най-големия корт. Той носи името на най-хубавия австралийски тенисист, признат даже в Международната зала за популярност на тениса – Род Лейвър. В началото на своята кариера обаче дребничкият австралиец е считан за прекомерно дребен, с цел да успее да стане един от положителните играчи. Той обаче съумява да притегли вниманието на тогавашния капитан на австралийската купа „ Дейвис “ – Хари Хопман, който му дава прозвището „ Ракета “, и става член на тима, когато е едвам на 18 години. През 1976 година Лейвър е към този момент на 38 години и взема решение да приключи професионалната си кариера, като в сметката си има извоювани безапелационните 200 заглавия на сингъл мачове. Явно не е прекомерно малък за толкоз положителни достижения.
6. Уолт Дисни
Ако веднага би трябвало да назовете обичаното си анимационно филмче, кое ще бъде то? Всъщност няма огромно значение, тъй като шансът да споменете анимация, която да не е на „ Disney “, е съвсем незабележим. Можете ли да си визиите какво е било началото на тази империя и по-скоро ориста на нейния основател – Уолт Дисни? Никога не бихте предположили, че историята за Мики Маус е била отхвърлена, нали? Особено с доводите, че била тъпа и никой не би желал да гледа мишка на екрана. А това, че Дисни е бил уволнен от вестника, за който работел, тъй като страдал от липса на въображение и положителни хрумвания? Е, добре е, че потвърждава противоположното с делата си и основава една от най-известните продуцентски къщи за анимационни филми в историята.
7. Пабло Пикасо
Има една легенда, която споделя по какъв начин арт критик упреква Пикасо – художникът с най-скъпо продадената картина в историята, че не може да рисува реалистично. Разбрал това, Пабло кани въпросния критик в дома си. Когато влиза, критикът понечва да закачи палтото си на една дъска с гвоздей, окачена на стената. Но палтото пада. Пак пробва да го закачи, само че още веднъж не става. Тогава вижда, че и дъската, и пиронът са толкоз детайлно и реалистично нарисувани, та чак не може да се познае с просто око. Поглежда към Пикасо, покланя му се в символ на опрощение и си потегля. Една поучителна история за силата на думите и силата на делата.
8. Дж. К. Роулинг
