Ендопротезирането – най-доброто лечение при напреднала артрозна болест
Човекът е мобилно създание. Движението му е нужно, освен, с цел да се придвижва в пространството. Кислородният продан, кръвната циркулация, инервацията, психичния тонус и обмяната на веществата са подвластни от волевите ни придвижвания. А когато се обездвижим, стартират застойни процеси.
Колкото и напълно да сме устроени, при внезапна смяна единствено на един от трите балансьора за вътрешна регулация - придвижване, хранене и спане - обезщетителните механизми на организма ни стартират да понижават.
Болката е демобилизиращ фактор. Тя ни кара да останем в положение на покой. Когато е в опорно-двигателния уред и прави мъчно напредването ни, към възприятието за дискомфорт се прибавят и редица био-химични процеси, които нарушават естествения калориен продан. Започваме да трупаме ресурси от неусвоени хранителни субстанции под формата на подкожни мазнини. Теглото ни се усилва и това основава в допълнение натоварване върху ставата, в която към този момент има стартирал развой на увреда.
Може ли да се излезе от този циничен кръг или хирургията е единствената опция? Какви са индикациите за промяна на става? Докъде е стигнала науката и практиката по света и у нас? На тези въпроси дава отговор проф. доктор Пламен Кинов , дмн - Началник клиника по ортопедия и травматология в УМБАЛ " Царица Йоанна-ИСУЛ ".
Проф. Кинов, всяка коксартроза ли води до ставно протезиране?
Коксартрозата* е дегенеративно ставно заболяване, водещо до увреждане на ставата. Процеса е еволюционен, в някои случаи протича за 10-20 години. В напредналите, крайни стадии на заболяването, при изхабяване на ставния хрущял единствената опция е ставното протезиране.
Кога да се откажем от консервативното лекуване и да се запътим към операционната?
Т.н. " разчистване на ставата " по-скоро форсира дегенерацията и води пациента до по-бързо ендопротезиране.
Обезболяващите имат симптоматично деяние - облекчават недоволствата до момента в който се ползват. Повечето производители не предлагат дългата им приложимост над 14-21 дни. Физикалните способи, изключително понижаване на тежестта, са с по-добри резултати. Ако страданията на пациента не могат да бъдат овладени след курс лекуване и повода е ставна - прекомерно евентуално е експертът да назначи оперативно лекуване. Предвид извънредно сполучливите резултати след ставно протезиране считаме, че това е най-хубавото лекуване при напреднала артрозна болест. Болните могат да чакат опазване на качеството на живот и естествена функционалност без болежка.
Губи ли се от размера на придвижване при изкуствената става? С какво би трябвало да се преценява ендопротезираният пациент?
При вярно осъществено тазобедрено ендопротезиране размерът на придвижване в ставата се резервира, до момента в който при коленното протезиране се лимитира свиването на коляното до доста дребна степен. Разбира се, потреблението на първокласен имплант и положителната хирургична техника са от извънредно значение. В нашата процедура неведнъж следим цялостен размер на придвижвания в ставата и не ограничаваме функционалността на пациентите след интервенцията. Позволяваме всички активност и натоварване без екстремност. Имаме пациенти скиори, планинари, практикуващи йога - всички те с безпроблемна, отлична функционалност. След тазобедрено ендопротезиране можем да чакаме естествен метод на живот, до момента в който при коленно ендопротезиране, заради естеството на интервенцията, възприятието за ставата е по-различно, само че функционалността нормално е отлична.
Ревизионното ендопротезиране е оперативна активност, чиято цел е да подмени към този момент сложена изкуствена става, поради разнообразни по тип затруднения - възпаления, счупвания, компрометирано първично ендопротезиране. Тази хирургична намеса е предизвикателство даже за опитния експерт, тъй като протезата е нанесла спомагателна увреда върху ставните структури. Вие сте един от малцината у нас, които поемат това предизвикателство. Има ли ограничавания ревизионната хирургия?
Ревизионното ендопротезиране е извънредно сложна намеса, която би трябвало да се прави в профилирани центрове и от експерти, профилирани в тази активност. Логистиката, сложността на интервенцията, тежестта й, както и особеностите на хирургичната намеса с присъщите й затруднения, дефинират нуждата от доста висока подготовка на екипа. Традиционно място за тази хирургия са университетските лечебни заведения. Тежките костни недостатъци, характерните проблеми - включително зараза, изкълчване на протезата или фрактура дефинират потребността от характерни импланти и благоприятни условия за смяна в проекта за интервенцията, които не са налични на множеството места. След сполучлива ревизионна интервенция пациентът може да чака приемлива функционалност на ставата, без болежка. Резултатите в никакъв случай не са съпоставими с тези, след първично ендопротезиране.
Снимка: проф. Кинов, персонален архив
Докъде се простират хоризонтите в ендопротезирането?
Насоките в протезирането са три:
1. Търсене на по-добри способи за осъществяване на ендопротезиране, най-вече посредством смяна в хирургичната техника . Това докара до взрив в мини-достъпите - нов метод, спрямо обичайния, който се реализира през по-малки сечения. Това е доста примамливо за пациентите, само че не постоянно значи по-добри резултати. Новите техники са сложни, имат дълга крива за заучаване (learning curve) и изискват повече опит. В началния интервал на упражняване на тези мини-достъпи са присъщи повече затруднения. Някои от техниките дават характерни затруднения. Не инцидентно водещите международни хирурзи употребяват обичайния метод. Към момента преимуществата са в малко по-бързото възобновяване на болните в ранния постоперативен интервал. След 6-тия месец резултатите са идентични с обичайна хирургия.
2. Нови импланти . В тази област непрестанно се оферират нови модели. Проблемът с износването на ендопротезата на практика е решен. С потреблението на керамика, полиетилен с изключителна устойчивост, добавки на антиоксиданти на практика не виждаме значимо изхабяване. Тенденцията е в понижаване на дължината на стъблото, потребление на нови повърхности за фиксация на безциментната ендопротеза - ултрапорозност на съставените елементи, която прилича естествената кост и обезпечава извънредно надеждна фиксация. Добрият, съвършеният имплант, несъмнено, не анулира нуждата от прецизна хирургична техника на оператора.
3. В последното десетилетие навлезе така наречен еднодневна хирургия . Пациентът се изписва в деня на интервенцията или на идващия. Подходът е подобаващ за по-млади, наложително здрави и стимулирани пациенти. Изисква извънредно добра организация и логистика. Лечението се прави в болнично заведение с изключителна устременост към ставно протезиране и съвършена организация. Този хирургичен метод още не е въведен у нас.
4. Компютърни технологии - това сега е най-бързо разрастващата се област.
Дигитални и виртуално симулирани технологии за образование прилагаме и в нашата процедура. Индивидуалните импланти , които се основават съгласно локалната анатомия на пациента, не демонстрираха преимущества. Те имат място в извънредно редки самостоятелни случаи след тежка контузия или предишна хирургична интервенция. 3-D принтирането е евентуално най-развитата област. Принтираните импланти се употребяват за заменяне на комплицирани недостатъци и намират приложение при ревизионното протезиране и туморната хирургия. 3D принтирането намира място и у нас и ние я прилагаме.
5. Компютър-асистираната хирургия (навигация и роботизирана хирургия) при тазобедреното протезиране не откри място. Навигацията е превъзходен способ за образование на младите хирурзи. Основно се употребява при коленно протезиране. Към момента точността след потребление на метода е по-добра, само че клиничните резултати са съпоставими с обичайния метод. Тази хирургична техника навлезе необятно в Съединени американски щати и в някои водещи центрове по света и в Европа. У нас има начални опити, само че методиката не е одобрена.
* Коксартрозата е хронично дегенеративно заболяване на опорно-двигателния уред. Обикновено промените засягат първо ставния хрущял, а по-късно ставната капсула и костта. Вродената дисплазия на тазобедрената става е най-честата причина за пораждане на коксартрозата, само че тя може да се провокира от болести като ревматоиден артрит, остеоартрит и аваскуларна некроза, нарушавания в метаболизма или след контузии, като счупвания и изкълчвания.
Ставните промени при коксартрозата се показват с изтъняване и изхабяване на хрущяла, покриващ ставата и смяна на костната тъкан под него, която се ошипява.
Колкото и напълно да сме устроени, при внезапна смяна единствено на един от трите балансьора за вътрешна регулация - придвижване, хранене и спане - обезщетителните механизми на организма ни стартират да понижават.
Болката е демобилизиращ фактор. Тя ни кара да останем в положение на покой. Когато е в опорно-двигателния уред и прави мъчно напредването ни, към възприятието за дискомфорт се прибавят и редица био-химични процеси, които нарушават естествения калориен продан. Започваме да трупаме ресурси от неусвоени хранителни субстанции под формата на подкожни мазнини. Теглото ни се усилва и това основава в допълнение натоварване върху ставата, в която към този момент има стартирал развой на увреда.
Може ли да се излезе от този циничен кръг или хирургията е единствената опция? Какви са индикациите за промяна на става? Докъде е стигнала науката и практиката по света и у нас? На тези въпроси дава отговор проф. доктор Пламен Кинов , дмн - Началник клиника по ортопедия и травматология в УМБАЛ " Царица Йоанна-ИСУЛ ".
Проф. Кинов, всяка коксартроза ли води до ставно протезиране?
Коксартрозата* е дегенеративно ставно заболяване, водещо до увреждане на ставата. Процеса е еволюционен, в някои случаи протича за 10-20 години. В напредналите, крайни стадии на заболяването, при изхабяване на ставния хрущял единствената опция е ставното протезиране.
Кога да се откажем от консервативното лекуване и да се запътим към операционната?
Т.н. " разчистване на ставата " по-скоро форсира дегенерацията и води пациента до по-бързо ендопротезиране.
Обезболяващите имат симптоматично деяние - облекчават недоволствата до момента в който се ползват. Повечето производители не предлагат дългата им приложимост над 14-21 дни. Физикалните способи, изключително понижаване на тежестта, са с по-добри резултати. Ако страданията на пациента не могат да бъдат овладени след курс лекуване и повода е ставна - прекомерно евентуално е експертът да назначи оперативно лекуване. Предвид извънредно сполучливите резултати след ставно протезиране считаме, че това е най-хубавото лекуване при напреднала артрозна болест. Болните могат да чакат опазване на качеството на живот и естествена функционалност без болежка.
Губи ли се от размера на придвижване при изкуствената става? С какво би трябвало да се преценява ендопротезираният пациент?
При вярно осъществено тазобедрено ендопротезиране размерът на придвижване в ставата се резервира, до момента в който при коленното протезиране се лимитира свиването на коляното до доста дребна степен. Разбира се, потреблението на първокласен имплант и положителната хирургична техника са от извънредно значение. В нашата процедура неведнъж следим цялостен размер на придвижвания в ставата и не ограничаваме функционалността на пациентите след интервенцията. Позволяваме всички активност и натоварване без екстремност. Имаме пациенти скиори, планинари, практикуващи йога - всички те с безпроблемна, отлична функционалност. След тазобедрено ендопротезиране можем да чакаме естествен метод на живот, до момента в който при коленно ендопротезиране, заради естеството на интервенцията, възприятието за ставата е по-различно, само че функционалността нормално е отлична.
Ревизионното ендопротезиране е оперативна активност, чиято цел е да подмени към този момент сложена изкуствена става, поради разнообразни по тип затруднения - възпаления, счупвания, компрометирано първично ендопротезиране. Тази хирургична намеса е предизвикателство даже за опитния експерт, тъй като протезата е нанесла спомагателна увреда върху ставните структури. Вие сте един от малцината у нас, които поемат това предизвикателство. Има ли ограничавания ревизионната хирургия?
Ревизионното ендопротезиране е извънредно сложна намеса, която би трябвало да се прави в профилирани центрове и от експерти, профилирани в тази активност. Логистиката, сложността на интервенцията, тежестта й, както и особеностите на хирургичната намеса с присъщите й затруднения, дефинират нуждата от доста висока подготовка на екипа. Традиционно място за тази хирургия са университетските лечебни заведения. Тежките костни недостатъци, характерните проблеми - включително зараза, изкълчване на протезата или фрактура дефинират потребността от характерни импланти и благоприятни условия за смяна в проекта за интервенцията, които не са налични на множеството места. След сполучлива ревизионна интервенция пациентът може да чака приемлива функционалност на ставата, без болежка. Резултатите в никакъв случай не са съпоставими с тези, след първично ендопротезиране.
Снимка: проф. Кинов, персонален архив Докъде се простират хоризонтите в ендопротезирането?
Насоките в протезирането са три:
1. Търсене на по-добри способи за осъществяване на ендопротезиране, най-вече посредством смяна в хирургичната техника . Това докара до взрив в мини-достъпите - нов метод, спрямо обичайния, който се реализира през по-малки сечения. Това е доста примамливо за пациентите, само че не постоянно значи по-добри резултати. Новите техники са сложни, имат дълга крива за заучаване (learning curve) и изискват повече опит. В началния интервал на упражняване на тези мини-достъпи са присъщи повече затруднения. Някои от техниките дават характерни затруднения. Не инцидентно водещите международни хирурзи употребяват обичайния метод. Към момента преимуществата са в малко по-бързото възобновяване на болните в ранния постоперативен интервал. След 6-тия месец резултатите са идентични с обичайна хирургия.
2. Нови импланти . В тази област непрестанно се оферират нови модели. Проблемът с износването на ендопротезата на практика е решен. С потреблението на керамика, полиетилен с изключителна устойчивост, добавки на антиоксиданти на практика не виждаме значимо изхабяване. Тенденцията е в понижаване на дължината на стъблото, потребление на нови повърхности за фиксация на безциментната ендопротеза - ултрапорозност на съставените елементи, която прилича естествената кост и обезпечава извънредно надеждна фиксация. Добрият, съвършеният имплант, несъмнено, не анулира нуждата от прецизна хирургична техника на оператора.
3. В последното десетилетие навлезе така наречен еднодневна хирургия . Пациентът се изписва в деня на интервенцията или на идващия. Подходът е подобаващ за по-млади, наложително здрави и стимулирани пациенти. Изисква извънредно добра организация и логистика. Лечението се прави в болнично заведение с изключителна устременост към ставно протезиране и съвършена организация. Този хирургичен метод още не е въведен у нас.
4. Компютърни технологии - това сега е най-бързо разрастващата се област.
Дигитални и виртуално симулирани технологии за образование прилагаме и в нашата процедура. Индивидуалните импланти , които се основават съгласно локалната анатомия на пациента, не демонстрираха преимущества. Те имат място в извънредно редки самостоятелни случаи след тежка контузия или предишна хирургична интервенция. 3-D принтирането е евентуално най-развитата област. Принтираните импланти се употребяват за заменяне на комплицирани недостатъци и намират приложение при ревизионното протезиране и туморната хирургия. 3D принтирането намира място и у нас и ние я прилагаме.
5. Компютър-асистираната хирургия (навигация и роботизирана хирургия) при тазобедреното протезиране не откри място. Навигацията е превъзходен способ за образование на младите хирурзи. Основно се употребява при коленно протезиране. Към момента точността след потребление на метода е по-добра, само че клиничните резултати са съпоставими с обичайния метод. Тази хирургична техника навлезе необятно в Съединени американски щати и в някои водещи центрове по света и в Европа. У нас има начални опити, само че методиката не е одобрена.
* Коксартрозата е хронично дегенеративно заболяване на опорно-двигателния уред. Обикновено промените засягат първо ставния хрущял, а по-късно ставната капсула и костта. Вродената дисплазия на тазобедрената става е най-честата причина за пораждане на коксартрозата, само че тя може да се провокира от болести като ревматоиден артрит, остеоартрит и аваскуларна некроза, нарушавания в метаболизма или след контузии, като счупвания и изкълчвания.
Ставните промени при коксартрозата се показват с изтъняване и изхабяване на хрущяла, покриващ ставата и смяна на костната тъкан под него, която се ошипява.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ