Човек забравя колко млада е всъщност тя - на живо

„ Човек не помни какъв брой млада е в действителност тя - онлайн е нежно момиченце, от което се излъчва непорочност, само че и зрялост, която потвърждава и с диалога ни “, написа Пепа Йорданова в новия брой на вестник „ Всичко за фамилията “. Двете разговаряха за публицистиката, отговорността да бъде водеща, по какъв начин се оправи с предизвикването да води в двойка с Ивайло Везенков и кои истории я учат и какво допира сърцето ѝ в изявление за новия брой на вестник „ Всичко за фамилията “.

Виктория призна, че работата ѝ доставя наслаждение, разтоварва като пътува, тъй като има вяра, че човек би трябвало да смени мястото, с цел да може да почисти мозъка си. Вижте част от изявлението:

- По-различно ли е в централната емисия?

- Отговорността за нас някак се ускори. Първо, аудиторията е по-голяма. Второ, упованието е, че всичко ще бъде изпипано до съвършенство. Ние би трябвало да представим по най-хубавия метод труда на нашите сътрудници - на кореспонденти, оператори, монтажисти, продуценти. Освен това методът, по който се оповестяват новините в централната емисия, е доста съвременен. В момента bTV е малкия екран с най-хубави образни детайли, самоуверено мога да го заявя. Една от тях е добавената действителност, която ни оказва помощ да покажем в подробност неща, които няма по какъв начин да участват физически. Например ракета, която ще излети в космоса. Или боен церемониал, който минава през нашето студио. Това са начини на международно равнище. Друго друго е, че организираме и диалози със експерти по най-актуалната тематика на деня. Това изисква друга централизация, бързо превключване от една тематика в друга, от един род в различен. Мисля, че сега главната ни конкуренция не е друга телевизия, а интернет. Там всичко се появява на момента, по тази причина и нашите ефири доста се трансформираха. Все по-често демонстрираме онлайн значими събития. Това значи, че водещият би трябвало да бъде квалифициран, да даде подтекст на това, което се случва, да изясни за какво то е значимо.

- Какви вести ти е най-трудно да съобщаваш?

- Най-трудно ми е да оповестявам за заболели деца. Те с нищо не са навредили на света, някак незаслужено е. Трудно ми е да оповестявам за ограбени и пребити възрастни хора. Винаги върша асоциация с мои близки.

- Журналистиката ли беше първият ти избор?

- Да, от дете това съм желала. Никога не съм си представяла да работя нещо друго. Наскоро разсъждавах по какъв начин се е стигнало до това. В нашето семейство имахме традиция всеки ден да вечеряме дружно. По това време постоянно гледахме новините. Беше ми доста любопитно. Обичах и литературата. Постоянно четях творби отвън материала, който беше в учебно заведение. Бях се впечатлила от фейлетоните на Алеко Константинов в този интервал. Може би тогава се е формирало това огромно предпочитание да стана публицист. После започнах да пиша в учебния вестник. По-късно си открих и работа в уебсайт.



- Получи ли поддръжка от родителите си?

- Да, макар че никой от тях няма досег до публицистиката. Но те постоянно са ми казвали, че човек би трябвало да прави това, което желае. Определено мога да кажа, че получих поддръжката им. Сега се радват, понякога се тормозят. Имат предпочитание да се виждаме по-често, само че пък ме схващат и поддържат за всичко. Баща ми постоянно споделя, че би трябвало да последвам своя път и да върша това, което считам за вярно за себе си.

- Започнала си като стажант, това ли е съгласно теб верният път в специалността?

- Била съм на доста стажове и преди да дойда в bTV. Винаги съм си мислила, че ще работя в печатни медии, тъй като доста обичах да пиша. Но някак си когато попаднах в малкия екран, тази магия притегли и мен. Определено мисля, че това е пътят, тъй като е най-естественият метод да попаднеш в среда, да се учиш. Човек би трябвало да мине през всички стъпки в специалността, с цел да придобие опит, да има самочувствие, че самичък е постигнал задачите си, самичък е съумял да научи това, което му е належащо. Но и да продължава да учи с всяка една стъпка в своята кариера и в своя живот.

- Кои са репортажите, които най-вече допират сърцето ти?

- Определено обществените, съответни персонални истории. В работата ми като кореспондент ми беше доста мъчно да описвам някои от тях, тъй като аз самата съм огромен емпат, постоянно съпреживявам страстите на хората. Но пък считам, че това е точният метод да предадеш тази страст на феновете и да я усетят и те. Случвало се е, до момента в който взимам изявление на майка на дете с увреждане, тя да плаче и аз да рева с нея. Имало е и напрегнати моменти, когато хората са гневни. Да речем на митинг. В този миг би трябвало да се обера, с цел да мога съответно да опиша за неодобрение им на феновете. Така че доста забавни срещи съм имала, само че когато става дума за ориста на съответни хора, тогава репортажите ми влизат под кожата и в действителност чувствам, че има смисъл от това, което вършим, че то е значимо.

- Защо сме все в дъното по независимост на словото?

- Последната година има лека вяра, изкачихме се малко. Една от аргументите са някои уеб сайтове. В интернет към този момент всеки може да напише всичко, никой не застава с името си, не носи отговорност. А хората доста имат вяра на нещата, които четат. Не се замислят. Тук е значимата роля на малкия екран, тъй като всички публицисти застават с имената си, оповестяват тествана информация. В това е смисълът - да се доверяваш на съответни персони, а не на нещо анонимно. Собствеността на някои медии също е проблем.

- Успяваш ли да се изолираш от работата или си я носиш и у дома?

- С времето от ден на ден се старая да се изолирам и стартирам да се оправям. Преди ми беше по-трудно. Но специалността ни е такава, съвсем постоянно сме на работа. Дори когато сме в отпуска и почиваме, продължаваме да следим новините, с цел да сме съответни във всеки един миг, когато ни се наложи да знаем нещо. Но по-скоро чисто информативно го върша отвън работа, не влагам страсти.

- Как обичаш да пътуваш?

- Предпочитам сама да си дефинирам програмата. Прави ме доста щастлива да провеждам екскурзии. Понякога не желая да обикалям забележителности, а да усетя атмосферата на несъмнено място, изключително в случай че съм за по-кратко време. Ако съм за по-дълго, си маркирам цели. Така се усещам най-добре. Много ми е скъпо времето и в действителност желая всяка една минута да е пълноценна за мен, а не да е изгубена.

- Къде би се прибирала отново и отново?

- Бих се върнала още веднъж във Венеция, в Женева, в моя роден град Пазарджик, в Созопол. Водна зодия съм, боготворя морето. Дори за два дни да е, би трябвало да отида, с цел да се усещам изпълнена с страсти и заредена с сила.

- Какво те гневи в обществото, какво искаш да промениш?

- Не одобрявам индиферентност за нещата, които ни се случват. Неприятно ми е, че всеки се е затворил в личната си кутия, някак сме станали доста късогледи.

Сякаш в случай че нещо не се случва на нас, то не се случва. Както първоначално беше с ковид. Докато не почука на нашата врата, никой не вярваше, че той съществува. Същото видяхме по-късно и с войната в Украйна. Извън нашата граница е и нас не ни касае. Не е по този начин, тя е при съседите. А нали знаете какво се случва, когато дворът на съседите гори.

- Колко е значим външният тип за малкия екран?

- Не мога да кажа, че не е значим. Все отново това е телевизия, разчитаме на разнообразни похвати. Визията, гласът, излъчването имат значение.

- Обичаш ли да се гледаш?

- Не, само че от време на време го върша. Не за да се любувам, а да видя грешките си и да се опитам по-късно да не ги дублирам.

Много съм самокритична, само че не сме роботи, на всеки се случва да направи неточност.

- Успяваш ли да държиш под надзор суетата?

- Определено не съм суетлив човек. Но с работата в малкия екран се научих да бъда по някакъв метод. Много постоянно феновете си мислят, че прекарваме часове в подготовка за метода, по който изглеждаме. Не е по този начин. Особено заран, когато би трябвало в 6 часа да бъдем подготвени. Развили сме умения с помощта на прелестните момчета и девойки, които се грижат за нашата визия, да се оправяме за 15 минути. Включва прическа, грим, избиране на подобаващ тоалет. Това пък е ужасно за нашите мъже, които не чакат с часове дамите им да се подготвят за излизане. Случвало ми се е 2 минути преди емисия да ми се счупи токчето. Много бързо трябваше да намеря подобаващи обувки, те бяха по-малки, само че пък съумях да съм в точния момент на екран. Чупила съм токчето и от бягане. Сутрин след едната емисия имаме един час да подготвим идната. Така че търча сред студиото, бюрото, монтажната.

Къде желае да бъде след 10 години, по какъв начин дефинира триумфа и каква стопанка е – четете във вестник „ Всичко за фамилията “.