Ърнест Хеминуей за писането и книгите
„ Човек би трябвало до дъното на душата си да се настрада, с цел да напише същински смешна книга. “
„ Всички положителни книги си наподобяват по едно нещо – те са по-истински, в сравнение с в случай че се бяха случили в действителност. “
„ Истинската мистичност не би трябвало да се бърка с непросветеност в писането и търсенето на тайнственост там, където няма тайнственост, а единствено предпочитание да се прикрие неналичието на познание и неспособност за ясно изложение. Запомнете и това – всички слаби писатели са влюбени в епичното. ”
„ Когато написа разказ, писателят би трябвало да основава същински хора – хора, а не персонажи. Персонажът е подигравка. Трябва по този начин да се написа, че самите хора в книгата да приказват за музика, изобразяване, остарели традиции или просвета. Ако на писателя му се постанова да ги кара да приказват за тези неща, с цел да покаже какъв брой доста знае, значи той се фука. Независимо какъв брой прекрасен изказ има, в случай че го употребява без да е безусловно належащо, то той скапва творбата поради нарцисизъм. “
„ Прозата е архитектура, не интериорна украса. Ако един създател поставя личните си размисли, които може да продава на ниска цена под формата на есета, в устата на изкуствено основани персонажи в книга, това би могло да е доходоносно, само че не е литература. Хората в романа, а не персонажите, би трябвало да са проектирани от опита на писателя, от неговото познание, от неговото сърце и разум. ”
„ Ако писателят знае задоволително за това, което написа, даже да пропуща някои неща, в случай че се показва задоволително откровено, читателят ще изпитва съвсем толкоз мощни усеща до момента в който чете, колкото и самият публицист. Истинската мощ на айсберга идва от обстоятелството, че единствено 1/8 от него е над водата. Ако писателят пропуща неща, тъй като не ги знае – то той оставя само празни дупки в творчеството си. Писател, който прави оценка сериозността на писането толкоз малко, че е припрян да покаже на хората какъв брой е просветен, културен и учтив, е конте. ”
„ Всички положителни книги си наподобяват по едно нещо – те са по-истински, в сравнение с в случай че се бяха случили в действителност. “
„ Истинската мистичност не би трябвало да се бърка с непросветеност в писането и търсенето на тайнственост там, където няма тайнственост, а единствено предпочитание да се прикрие неналичието на познание и неспособност за ясно изложение. Запомнете и това – всички слаби писатели са влюбени в епичното. ”
„ Когато написа разказ, писателят би трябвало да основава същински хора – хора, а не персонажи. Персонажът е подигравка. Трябва по този начин да се написа, че самите хора в книгата да приказват за музика, изобразяване, остарели традиции или просвета. Ако на писателя му се постанова да ги кара да приказват за тези неща, с цел да покаже какъв брой доста знае, значи той се фука. Независимо какъв брой прекрасен изказ има, в случай че го употребява без да е безусловно належащо, то той скапва творбата поради нарцисизъм. “
„ Прозата е архитектура, не интериорна украса. Ако един създател поставя личните си размисли, които може да продава на ниска цена под формата на есета, в устата на изкуствено основани персонажи в книга, това би могло да е доходоносно, само че не е литература. Хората в романа, а не персонажите, би трябвало да са проектирани от опита на писателя, от неговото познание, от неговото сърце и разум. ”
„ Ако писателят знае задоволително за това, което написа, даже да пропуща някои неща, в случай че се показва задоволително откровено, читателят ще изпитва съвсем толкоз мощни усеща до момента в който чете, колкото и самият публицист. Истинската мощ на айсберга идва от обстоятелството, че единствено 1/8 от него е над водата. Ако писателят пропуща неща, тъй като не ги знае – то той оставя само празни дупки в творчеството си. Писател, който прави оценка сериозността на писането толкоз малко, че е припрян да покаже на хората какъв брой е просветен, културен и учтив, е конте. ”
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ