Човек си мисли, че върви и е стигнал донякъде, а

Човек си мисли, че върви и е стигнал ненапълно, а се оказва, че отново е първоначално. Сякаш има урок, който все не научаваш. Страданието построява характера, a не благостта на живота. Винаги съм гледала на себе си като на една стотинка. И когато ми кажат, че съм един милион $, лекичко се комплицирам. Хората, които считат, че има смисъл от тях, живеят най-дълго. Апелирам - да живеем по този начин, че да не оставаме сами, тъй като самотата убива хората.

Това сподели Мира Добрева пред Мариян Станков - Мон Дьо в ефира на Нова телевизия.

Губи татко си като тийнейджърка, само че споделя, че от време на време гибелта е избавление. " Не обичам да съм в ролята на жертва. Няма ужасно в страданието и болката.

Нейният разказ " Светулки зад решетките'' споделя история за алкохолна взаимозависимост.

Дни откакто предава книгата, влиза в болница с перитонит. Поставена е в медикаментозна кома. " 2 години и половина пишех книгата и изваждах струпеите от себе си. Нямаше по какъв начин да не се случи това. Дъщеря ми два пъти ме роди в този живот. Когато я родих, за мен стартира животът, станах жена и направих мечтана кариера. Започнах да чувствам лъх на благополучие. Сега тя ме роди. Тя измоли тази берекет за мен. Не си го припомням, само че преди втората интервенция съм споделила " молете се за мен, доста желая да пребивавам ".

Мира Добрева най-сетне се престраши да опише най-болезнените неща от своя живот. За първи път призна за раздялата с Жоро Торнев и на какво се дължи тя, както и какъв брой афектирана и самотна се усеща.

Най-болезнената тематика в действителност не е единствено раздялата и изневерите на Торнев, а алкохолната взаимозависимост на нейния татко и ужасът, който е сполетял фамилията й.

" Вярвам, че комплексът на провинциалния човек го съпътства през целия живот. Когато дойдеш в огромния град ти искаш да си намериш среда, само че ти си постоянно няколко крачки, тъй като даже не знаеш кой рейс да хванеш, с цел да отидеш до малкия екран. А на тези хора в никакъв случай не им е било нужно да знаят в какъв брой часа би трябвало да станат, с цел да нижат тютюн. Аз това го знам и е трябвало да работя, с цел да отида на море. И до ден сегашен не обичам морето, тъй като като дете съм плащала с доста труд тези почивки.

Унищожих това момиче, няма потребност от него. Това го описвам, с цел да послужвам за образец, а не да се окайвам. Амбиция не трябва да бъде неоправдателна дума.

Много е значимо да се знае каква поразяваща мощност може да има алкохолът. Той постоянно върви ръка за ръка с експанзията. Алкохолът е неприятен - наскърбява, удря. От алкохола в никакъв случай не боледува единствено болният, а всички към него, Това е болест, която разболява цялото семейство. Баща ми имаше проблеми с алкохола. Алкохолиците са доста интелигентни и чувствени хора. Баща ми беше добър човек и аз го обичах, все пак. Те не могат да понесат света, който е на открито. 90-те години бяха доста сложни и доста хора се обърнаха към чашката. Не знаеха по какъв начин да се оправят с новия свят.

Имам диагноза, която е стряскаща - прогресиращо септично положение и остра дихателна непълнота. Перитонитът не е това, което ме докара до комата преди година. Аз нямам отговорите, лекарите също. На моменти към момента имам дефицит на въздух, не съм възобновена. До две години е възобновяване след подобен развой. Не се отдадох на отчаянието поради това, което ми се е случило, не станах жертва и с това най-вече се гордея. Прекъснах болничния си и се върнах на работа, тъй като имам вяра, че тя е част от лекуването.

Имам огромен прорез на корема и още ми е мъчно да привикна с белега. На море заедно съм с цялостен бански и не поради естетиката, а тъй като ми припомня за случилото се. Той ще остане най-тъжното бижу. Тази болест ме отхвърли от егото, което идваше от работата ми. Окончателно завърших с работата си като ефирен водещ. Това ми е нужно, с цел да знам какво още мога да извадя от себе си. Обожавам телевизионното студио и все пак то не ми липсва. Това е като да се разделиш с ухажор, който знаеш, че те тормози, само че доста обичаш.

Мъжете са най-големият преподавател за жена като мен. Възхищавам се на мъжката фигура в едно семейство. Възхищавам се на Жоро Торнев, макар че сега връзките ни не са типично фамилни, прекомерно комплицирани. Винаги ще го почитам като мъж и ще му вардя достолепието. Между нас имаше огромна обич, поисквам я на всеки. Няма лесна огромна обич.

Най-страшното е, когато схванеш, че няма да може да имаш фамилията, каквото си представяш. Исках да имам обикновено семейство, което е невероятно за такива ненормални хора като нас с Жоро. Не можеш да затвориш един човек в границите на едно семейство. Болеше ме, когато разбирах, че не съм единствена и специфична. Това може да не е било по този начин, само че моето чувство е било такова. Големият грях на мъжете е, че те не умеят да показват възприятията си. Не умеят да приказват.

Болката и гневът ги има, само че човек не можем да й се оставим. Оставя ли се на болката ще умра. А желая да пребивавам. Вървя по пътя на прошката. Ние нямаме формален бракоразвод, само че не живеем дружно. Нова обич - не! Спряла съм да мисля за това. На тези години не е допустимо да изпитам такова нещо. А аз към момента съм омъжена жена. Навярно би трябвало да се откри някакво позволение на тази обстановка, усещам се като тресавище и стартира да мирише. Твърде дълго продължава този интервал и евентуално ще се вземе някакво решение ", разкрива тя пред Мон Дьо.