Човек се ражда сам, умира сам, но между тези два

Човек се ражда самичък, умира самичък, само че сред тези два момента живее в обществото, живее с другите. Самотата е главната реалност; обществото е нещо инцидентно. И в случай че човек не може да живее самичък, в случай че не познава своята самотност в тоталната е дълбочина, няма да познава себе си. Всичко, което става в обществото, е външно: това не си ти, това са твоите връзки с другите. Ти оставаш чужд. Нищо не може да те открие от външната страна.

Но ние живеем с другите. Поради тази причина самопознанието е изцяло забравено. Знаеш нещо за себе си, само че косвено - то ти е казано от другите. А това е необичайно, неуместно, че другите би трябвало да ти споделят за самия тебе. Идентичността, която имаш, ти е дадена от другите; тя не е същинска, тя е единствено един етикет. Дадено ти е име. Името ти е обещано като етикет, тъй като за обществото ще е мъчно да откри отношение с един анонимен субект. Не самото име ти е обещано, самата визия, която имаш за себе си, ти е дадена от обществото: че си добър, че си неприятен, че си хубав, че си образован, че си духовен, светец или каквото и да е. Представата, формата, също ти е дадена от обществото, само че ти не знаеш кой си в действителност. Нито името ти разкрива нещо, нито формата, която обществото ти е дало. За себе си оставаш чужд.

В това е главният проблем. Ти съществуваш, чужд за себе си. Това неведение във връзка с себе си е незнание и това незнание не може да се преодолее от никакво знание, което другите могат да ти дадат. Могат да ти кажат, че не си това име, че не си тази форма, че си " безконечна душа ", само че и това ти е обещано от другите и то не е директно.

Докато не достигнеш до себе си непосредствено, ще останеш в незнание. А незнанието поражда паника. Страхуваш се освен от другите, страхуваш се и от себе си - тъй като не знаеш кой си ти и какво е прикрито в тебе. Не ти е известно какво е допустимо, какво ще изригне от тебе в идващия миг. Продължаваш да трепериш, животът се трансформира в непрекъсната паника. Съществуват доста проблеми, които провокират безпокойствие, само че те са вторични. Ако проникнеш надълбоко, тогава всеки проблем в последна сметка ще ти покаже, че главната паника, главното безпокойствие е, че си профан във връзка с себе си - за източника, от който произлизаш, за края, към който се движиш, за съществото, което си тъкмо в този миг.

Ошо - Книга на Тайните