Как да се научим на търпение
„ Човек с самообладание е като транспортен съд с котва. Човек без самообладание е като транспортен съд без кормило. “ Петър Дънов
Редили ли сте в миналото сложен пъзел с хиляди дребни елементи? Започвате с интерес и наслаждение, усърдно подреждате парченцата и се радвате, че картината малко по малко стартира да се оформя. Но последните елементи като че ли си играят с вас и все не може да намерите вярното им място. Пробвате едно, след това друго, трето… и стартирате да губите самообладание. Толкова се изнервяте, че разбърквате усърдно подредените елементи и захвърляте пъзела.
Целият ви труд е отишъл по дяволите… Защо? Защото сте нетърпеливи!
По сходен метод постоянно поради неспокойствие унищожаваме или изоставяме постигнатото с доста труд.
Например окуражено се захващаме с нещо ново или си слагаме цел (да създадем някаква смяна, да отслабнем, да вършим утвърждения, да научим език), само че неналичието на бързи забележими резултати ни кара да загубим самообладание и да се откажем.
Най-често страдаме и се отхвърляме поради упованията си за незабавни резултати .
Искаме всичко незабавно.
Искаме да получим всички отговори на момента. Луиз Хей написа:
„ Нетърпението е опозиция да учиш. Ние желаеме да получим отговорите без да сме научили урока или да сме създали нужните стъпки. “
Както писах в публикацията – „ Как да се оправим с раздразнителността? “, с цел да реализираме нещо, не е необходимo да имаме желязна воля и да поставяме безчовечен старания, а – самообладание и неизменност .
Когато сме нетърпеливи, ставаме нервни, раздразнителни, неспокойни и взимаме прибързани решения. Със своето неспокойствие даже можем да превърнем в пъкъл живота и на хората към нас.
Освен това нетърпението работи като спирачен механизъм за реализиране на нашите стремежи.
Колкото по-нетърпеливо се стремим да реализираме нещо и да го имаме незабавно непременно, толкоз повече го отблъскваме.
Нетърпението провокира стрес, незадоволство, боязън, възприятие за неустановеност.
То е симптом на съмнение, на подозрение, че ще реализираме задачата си. Обхваща ни безпокойствие или яд, че нещата не се получват по този начин бързо както ни се желае, изпълва ни възмущение към себе си за „ напразно изгубеното “ време без резултати. Струва ни се, че оцеляването ни зависи от постигането на задачата. Това ни кара да стартираме да насилваме нещата и да реагираме раздразнено и нападателно. Така в последна сметка проваляме всичко, като че ли подсъзнателно се стремим да се накажем, че не сме показали задоволително непримиримост.
Излиза, че с нетърпението сами си вкарваме автогол.
Напълно съм съгласна с това, което написа Сюзън Джефърс:
„ Помнете, че нетърпението е метод за самонаказание. “
Някои създатели преглеждат нетърпението като присъща линия на избран тип характер или като симптом за невротичност.
Несъмнено обаче, с цел да сме в естетика със себе си и света, с цел да се усещаме добре и с цел да реализираме задачите си, е належащо да бъдем търпеливи.
Търпението е богатство – то е схващане за нещата, то е успокоение и мощ.
Търпението е нещо, което може да се придобие.
Kак да се научим да бъдем търпеливи?
- Научете се в точния момент да разпознавате признаците на нетърпението :
– напрежение в мускулите, стягане;
– безпокойство, несдържане на едно място;
– нервност, раздразнителност, гняв;
– безпокойствие, възприятие за неустановеност, чувство, че времето изтича;
– раздразнителност и припряност.
Като цяло нетърпението е напрежение и неспокойствие, по тази причина се пробвайте да успокоите тялото си.
Отпуснете мускулите си, седнете, релаксирайте като постепенно вдишвате и издишвате. Съзнателно намалете темпото – започнете да говорите постепенно, да се движите постепенно, пуснете си успокояваща музика или отклонете вниманието си с нещо.
- Дайте си сметка за същинската причина да сте нетърпеливи.
Наблюдавайте се, когато губите самообладание и си записвайте в какви обстановки се случва. Запитайте се: „ Кое в действителност ме кара да бъда толкоз припрян? “
В някои случаи може да ставате нетърпеливи, когато сте преуморени, гладни или ядосани.
А може би се притеснявате, че времето лети и се ужасявате при мисълта, че няма да съумеете? От какво се страхувате? Нима животът ви зависи от това?
Дали не ви изтезава чувството, че губите скъпо време, а нищо не постигате? Мислите си, че животът е прекомерно къс, а вие го пропилявате?
А може би се пробвате да докажете нещо на някого?
Или ненавиждате сегашната реалност и желаете час по-скоро тя да се промени?
Дали не сте прекомерно подвластни от желанията си?
Помислете си – във всяка обстановка ли реагирате по този начин? Възможно е да реагирате по този начин по табиет или да сте изнервени като цяло.
- Усещането, че „ няма време “ и че животът изтича е просто настройка.
От опита си съм схванала, че в случай че сме с по този начин настройка, колкото и време да имаме, все няма да ни стига. А чувството, че пропущаме нещо, непрекъснато ще ни съпътства. Затова променете настройката си:
Времето е заблуда, вие имате цялото време на света. Това, което желаете, ще се случи тогава, когато сте подготвени.
Не е належащо да пришпорвате нещата, както не е належащо да карате едно дете принудително да пораства.
Отпуснете се, правете това, което е належащо и се доверете на Вселената.
Вие ще постигнете това, което би трябвало и ще получите това, което ви е належащо в точния миг.
Осъзнайте, че задачата, към която нетърпеливо се стремите, не е най-важното, не е Всичко. В множеството случаи е по-важно не постигането на нещо, а уроците, които научавате.
Помнете, че животът е непрестанен развой на образование.
- Съсредоточете се върху самия развой. Освободете се от прочувствената обязаност с резултата.
Действайте и се наслаждайте на всеки стадий. Престанете да мислите за резултата.
Ако посадим семенце, от което чакаме да поникне цвете и стартираме да разравяме пръстта непрекъснато, с цел да забележим дали има резултат, освен че цветето няма да порастне по-бързо, само че въобще няма да порастне.
- Не търсете забележими резултати.
Много постоянно си мислим, че нищо не сме постигнали и че времето, което сме отделили е било напразно. Но в действителност не е по този начин, тъй като в нас се правят промени и разбираме за тях много откакто са почнали. Когато няма забележим резултат, това не значи, че няма резултат. Щом вършиме нещо, вие към този момент сте постигнали триумф.
- Приемете сегашната реалност .
Когато положението на нещата сега не ни удовлетворява и ненавиждаме сегашната действителност, ние се изпълваме с яд и неспокойствие да я променим час по-скоро. Всяко закъснение, всяка спънка провокират у нас възмущение или възприятие за виновност.
Затова е значимо да приемем сегашната реалност и да открием нещата, за които би трябвало да сме признателни. Само по този начин – с обич и благодарност можем да се освободим от това, което не харесваме.
И умерено, с самообладание – малко по малко да променим живота си.
А вие нетърпеливи ли сте? Кога проявявате неспокойствие и по какъв начин го овладявате?
За какво съгласно вас ни е нужно търпението? Какво можем да реализираме с него?
Инфо: http://poznanieto.com/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d1%83%d1%87%d0%b8%d0%bc-%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d1%8a%d1%80%d0%bf%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5/878
