Човек с протеза на крака се качва по стълбите (снимка:

Човек с протеза на крайници се качва по стълбите (снимка: Hugh Herr и Hyungeun Song / MIT)

Комбинация от специфична хирургия и бионичен крак може да усъвършенства скоростта на вървене при някои хора с 40% ампутиран крайник. Разработката е дело на откриватели от Масачузетския софтуерен институт (MIT) и се чака да стане налична за клинични грижи след към 5 години.

Проф. Хю Хер, самият той ампутиран, създава взаимно с сътрудници технология за създаване на невропротетичен интерфейс по време или след ампутация, с цел да управлява протезите на крайниците и да обезпечи противоположна връзка от бионичната протеза към мозъка.

„ Намираме се в миг от историята, в който доближаването на хирургични и регенеративни технологии с нови електромеханични интерфейси ще докара до стъпаловиден прогрес в клиничните грижи за доста пациенти по света ”, сподели Хер пред кореспонденти, преди издание на проучването в сп. Nature Medicine.

Технологията разчита на хирургичен невропротетичен интерфейс, смесен с биомеханичен протезен крак. Първият се основава хирургически посредством свързване на мускулни двойки агонист-антагонист – които дружно движат ставата по един или различен метод – със сензорни електроди. Хирургически построени в мускула и тъканта, останали след ампутация, мускулните двойки управляват протезния крак, само че също по този начин предават противоположна връзка за позицията и придвижването на изкуствения придатък.

[related-posts]

Изследователите споделят, че интервенцията може да се извърши по време или след процедура на ампутация. „ Когато протезата фактически се движи, хората възприемат това придвижване като естествено проприоцептивно чувство ”, споделя Хер. Само към 18 % от мускулната тъкан са нужни за обезпечаване на естествени проприоцептивни чувства, настояват учените.

Изследването включва клинично изпитване на 14 участници с ампутация на единия крайник под коляното. Всички са употребявали бионичен протезен крайник, само че единствено седем са имали и невропротезен интерфейс.

Учените откриват, че скоростта на вървене на участниците с невропротетичен интерфейс е приблизително с 41% по-висока в сравнение с при хората без подобен интерфейс. Ефективността при вървене също се е подобрила в действителни среди, в това число скатове, стълби и пътеки с трудности.

Известна като мионеврален интерфейс агонист-антагонист (AMI), процедурата е осъществена на към 60 пациенти, споделя Хер, и е “добре завършена ”. Според него, комерсиален артикул за интерфейс към бионичната протеза ще бъде разполагаем след пет години. „ Така че няма да мине доста време, до момента в който това стане налично за клинични грижи ”.