Човек попитал мъдрец: – Защо Господ позволява едни хора да страдат,

Човек попитал влъхва: – Защо Господ разрешава едни хора да страдат, а други не? – Господ не е отговорен за човешките неволи – отвърнал мъдрецът. – Всеки самичък е виновен за своето благополучие. Който желае да е благополучен, ще бъде. – Няма логичност в това, което казваш. Едва ли има човек, който не желае да е благополучен. И все пак срещам повече нещастни хора, в сравнение с противоположното. – Погледни тази картина – рекъл мъдрецът. – Какво виждаш на нея? Погледнал индивидът картината и споделил: – Виждам зима, вихрушка и то каква… Всичко е затрупано със сняг, чак тръпки ме побиват. – А аз виждам дребната къщурка, която свети – споделил мъдрецът. – Виждам дима, който излиза от комина. Усещам топлината и уюта, които царят вътре. Дори мога да подуша аромата на прясно изпечения домакински сладкиш. – Но нищо такова не е изобразено на картината – засмял се индивидът, – все едно друга картина описваш. Да, има къща, която свети, само че останалото… – Напротив – споделил мъдрецът, – приказваме за една и съща картина. Тя съставлява живота през моите и твоите очи. Ти видя единствено студа на зимата, а аз топлината на огнището. „ Щастлив е оня, който може да разграничи хубостта в елементарните неща, където другите не виждат нищо. “ Камил Писаро