Невероятната история на отбор Хойт
Човек в никакъв случай не може да преживее своите първи страсти. Първият път, в който се влюбваме е вълшебен и става образец за всеки идващ. Първият път, когато пътуваме и изследваме света единствено за нас е тъкмо такова прекарване. Всеки родител знае и каква е страстта и упованието да види детето си за първи път. Казват, че един мъж е приключен, когато стане татко. И най-вероятно тъкмо това възприятие е изпитвал Дик Хойт, до момента в който чакал в родилния дом през 1962-а година.
Коварната диагноза значи, че мозъкът му не може да изпраща верните известия на нервната система и вследствие на това, детето няма да живее пълноценно. Следващите думи били още по-страшни от непознатата болест, лекарят предложил Рик да бъде оставен в дом, където ще може да живее „ естествен “ живот.
Родителите имали доста време да решат дали желаят да поемат по този път, осъзнавайки, че тяхното дете в никакъв случай няма да проходи, няма да комуникира и най-вероятно ще е повече тежък камък, в сравнение с наслада в дома. Нито един родител не би желал да взима този избор, за Дик и Джуди, дребният Рик не бил просто диагноза, а дете, основано и чакано с обич.
И по този начин, семейство Хойт почнало своя нов живот. Синът постоянно следвал с взор родителите си. Джуди забелязала интензивността и почнала да лепи имената на всички уреди в дома. Лека бавно почнали да учат и писмеността, въпреки и действието да отнемало часове, Джуди не се отказвала. Всяка седмица в детската болница в Бостън, лекарят упорствал връзките с детето да не бъдат по-различни. Той трябвало да разбере, че е обикновено и крепко дете.
Семейството не се отказвало и не лишавало сина си от нищо:води ли го на плуване, води ли го и на кънки, колкото и мъчно да е всичко това. Предизвикателство били елементарните градски учебните заведения, които считали, че Рик би трябвало да посещава особено образователно заведение. Срещу 5000 $, фамилията съумява да получи особено създаден компютър, допускащ свободна връзка. Рик можел да сформира фрази, употребявайки курсор за маркиране на всяка нужна писмен знак. На 13-годишна възраст младежът най-сетне е признат в учебно заведение.
През 1993-а година татко му се пенсионира като авиатор на националната армия след 37 години стаж. Пролетта на 1977-а година носи още повече изненади на семейство Хойт. Рик се прибира от учебно заведение с един доста определящ въпрос, дали двамата ще могат да се състезават в благотворителен маратон, с цел да съберат пари на съученик, който се е парализирал.
Дик в никакъв случай не е бил физически деен човек и спортът не е бил чак такава огромна пристрастеност. Има една детайлност, нито един татко не би отказал време със своя наследник, колкото и мъчно да бъде това. На въпросното съревнование, тим Хойт вземат участие, като Дик е моторът и бута сина си цели 8 километра на количката. След надпреварата младежът споделя „ Тате, когато тичаме, аз не се усещам недъгав. “. И това съревнование трансформира напълно пътя и на двамата.
Докато Рик е на учебно заведение, татко му тича всеки ден, поставяйки торба цимент на инвалидния стол. С времето двамата съумяват да завършат 5 километровите надпревари за 17 минути, което си е впечатляващо достижение. През идващите 35 години, те ще вземат участие в редица надпревари, подобрявайки своите лични върхове.
Снимка: By Ericshawwhite – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=32413126
Изпитанието тук не е обвързвано с издръжливост, а с съоръжение. За плуването бащата употребявал специфичен сал, за колелото съумели да прибавят втора седалка, а за финалният сектор Рик получил особено олекотен стол. И всичко почнало с една единствена искра:
„ Сякаш не съм недъгав “.
Дик плащал с сила и сили, с цел да се научи да плува. Въпреки умората, той постоянно признавал следното:
„ Той е този, който ме стимулира. Ако не беше той, аз нямаше да се състезавам. Това, което върша е да давам моите ръце и крайници на сина ми, с цел да може да се състезаваме като всички останали. “
Предизвикателствата за тима идвали едно след друго. И Дик постоянно поглеждал сина си, с цел да разпали онази спортна гняв, която единствено един татко би могъл да изпита. Там предстоят 3,86 километра плуване, 180 километра каране на колело, и 42.2 километра маратон. Отбор Хойт взе участие няколко пъти. Първият път Дик се разболява, през 1989-а година съумяват да финишират, през 2003-а година се чупи колелото им и още веднъж са в болничното заведение. След това тежко тестване, тим Хойт е подготвен за още един героичен маратон през Съединени американски щати. Героите вземат решение да минат 18-те американски щата или 6032 километра. 47 дни са нужни, с цел да може Дик да прекоси Съединени американски щати, бутайки сина си в количка.
Никой не е подозирал какъв брой сериозна е силата на бащата, като че ли всеки мускул се зарежда с безграничната обич към сина му. Умората не коства колкото усмивката на детето, всеки пробяган метър карал Рик да се усеща свободен, препускащ дружно с татко си. Впрочем, мнозина биха завидели тъкмо за тази страст, която двамата изпитват. Усилията не са по никакъв начин дребни, средностатистическият участник тежи към 67 кг, колелото е към 7 кг. Дик тежи 81 кг, колелото им е 30 кг, а самият Рик е спомагателни 45 кг.
Историята на тим Хойт е впечатляваща и не остава незабелязана, двамата основават фондация през 2005-а година. Вдъхновението им кара доста други да се включат. Мотото на организацията им е „ Да, ти можеш “ и да, те желаят да го потвърдят, откакто са прекарали много време в слушане на милиони аргументи за какво не могат да създадат нещо. Избягани са хиляди километри в тяхната спортна кариера и като всяко друго начало, тимът е гледан малко необичайно, само че с времето, напъните им приказват вместо всички останали погледи. През 2014-а година двамата вземат решение да завършат спортната си кариера в Бостън, пресичайки линията, с която са почнали.
Предишната година не съумяват да завършат поради атентата, само че 2014-а година пресичат линията и с това поставят завършек на своята 37-годишна епопея – един цялостен състезателен живот. Или не тъкмо, на идната година фамилен другар взема решение да анулира промяната на Дик, който е на 74-и години. Браян Лаянс се състезава с 57-годишния Рик.
