Негативните мисли или как да не мислим за бели мечки
Човек не всеки път е в положение да управлява мислите си…
В „ Мемоарите “ си Лев Толстой написа за игра, която измислил неговият брат Николенко. Идеята била в това, че трбява „ да стоиш в ъгъла и да не мислиш за бялата мечка “.
Тази задача, съгласно признанието на писателя, се оказала за него необикновено комплицирана: „ Спомням си по какъв начин стоях в ъгъла и се стараех, само че не можех да не мисля за бялата мечка “.
Повече от век по-късно общественият психолог Даниел Уейнер удостоверил съществуването на този феномен по пробен път. Доброволци се пробвали да не мислят за бялата мечка и никой не могъл да се оправи със задачата.
Във втората част от опита Уейнер, в противен случай, предиздвикал участниците в опита да мислят за бялата мечка, колкото се може по-активно.
Оказало се, че групата, опитваща се първоначално да потисне мислите си за бялата мечка, в този момент била способна доста по-дълго да задържи вниманието си, представяйки си животното в огромни елементи – спрямо контролната група, която пропуснала стадия в потискането на мислите за нея.
Уейнер стигнал до извода, че потискането на избрани мисли води до противоположния резултат – образуват се обсебваши хрумвания и водят до заплеснатост.
Мислите за белите мечки, даже завладяващите, наподобяват почтени. Но пък, отбелязва Уейнер, противоположният резултат може да бъде доста рисков за индивида, който дълго време не може да се избави от мислите на мъчителна или тъжна за него тематика.
Психологът счита, че по подигравка нашият мозък, пробвайки се да потиска всяка мисъл, непрестанно се връща към нея, с цел да препровери и да се убеди, че ние в действителност не желаеме да мислим за това. В резултат се замисляме по тематиката още повече.
Освен това, опитите да направляваме със мощ мислите си изискват избрани вътрешни запаси, които у не са доста.
„ Когато прилагате сили за това да контролирате своите мисли, задействате душевен запаси, които бързо се изтощават и вие неизбежно губите контрола над мисловния развой “ – счита психологът от Националния университет на Тайван Юн-Вен Лиен.
Лиен сравнил два методаза отърваване от нежелани мисли – превключване на вниманието върху ритъма на дишане и върху различен образен облик. Тези два метода били предложение от уайнр през 2011 година, само че тяхната успеваемост към момента не била сравнявана.
В хода на своя опит Лиен и сътрудниците му разделили 82 доброволци-студенти на две групи. В едната група се съсредоточили върху дишането, а в другата отправили вниманието си към въображаем облик на наследник състезателен автомобил.
След това откривателите помолили студентите или да мислят единствено за автомобила, или да наблюдават за дишането си в продължение на 3 минути. При всеки опит на съзнанието да се разсее с нещо друго, студентите трябвало да натискат несъмнено копче.
Във втората задача доброволците гледали малко видео с бели мечки, след което за пет минути не трябвало да мислят за тези животни, съсредоточавайки се върху дишането си или синия автомобил. И тук студентите трябвало да натискат бутон всякога, когато мислите им се прибирали към бялата мечка.
В края откривателите също по този начин оценили работната памет на всеки от участниците в опита, карайки ги да запомнят поредност от букви или да решат просто математическо уравнение.
Резултатите посочили, че и двете тактики работят, единствено че фокусирането на вниманието върху дишането се оказало по-ефективно – може би тъй като изисква по-малко старания, в сравнение с основаването на различен образен облик.
