Човек не умира, докато е жив в спомените и емоциите

Човек не умира, до момента в който е жив в спомените и страстите на хората. Тази антична максима важи в цялостна степен за един от най-великите пловдивски футболисти за всички времена Аян Садъков. Роденият на днешния ден преди 58 години именит капитан на Локомотив Пловдив си отиде без време преди 27 месеца, само че остави след себе си ярка следа.


Той можеше да даде още доста на обичания си Локомотив, на футбола ни и най-много на прелестното си семейство. Напускайки ни Аян ни накара да се замислим по какъв начин не ценим задоволително богоизбраните, до момента в който са на този свят. И скърбим за тях, само когато си отидат от нас.
Рекордьорът по мачове с всички национални гарнитури не живя дълго. Той обаче остави неизличими мемоари у феновете на футбола и приятелите си със своя неповторим гений, с мъжеството и всеотдайността си.И най-много с това, че и на върха на своята популярност остана земен и хуманен.
На пръсти се броят футболистите, с които божествения Диего Армандо Марадона е поискал да смени фланелката си. И емблематичният за Локомотив, и футбола ни №8 се пази у гениалният №10. Дори единствено този факт приказва за величието на индивидът, който постоянно ще живее в сърцата на почитателите.



Да се поклоним пред паметта на огромния Аян Садъков и да помълчим!
И да се помолим Бог да прати измежду нас скоро различен подобен като него.