Колкото по-малка е сигурността в държавата, толкова повече професори по сигурност има
" Човек в действителност може да се отчае за протичащото се в нашата просвета и във висшето ни обучение!
Добре, дано не синтезирам за цялата просвета и всичкото висше обучение, а да спра единствено до националната сигурност и да се спра на нея.
И тези дни научих следващото международно, европейско, районно и най-важното национално незнайно лице, станало професор по сигурност!
Уж съм много четящ и опитващ се да проследявам оптимално оповестеното в науката за сигурността у нас, а ето - още веднъж в никакъв случай и по никакъв метод това лице не се е мярнало на моя информативен радар.
Това не е грях, несъмнено. Затова потърсих нещо от него из нета. Нищо, нищичко!
Но и това не е закононарушение, естествено. Ето за какво се поинтересувах от състезанието му - да видя състава на журито, направило го професор. Да, по този начин и чаках.
От една страна - такива като него, анонимни съгласно моята осведоменост в науката за сигурността. Повтарям - по отношение на моята осведоменост. Един различен се теглят - ти на мене, аз на тебе; ти мене, аз тебе; създават се един различен и един различен се възпроизвеждат.
От друга страна - безконечни участници в журита, сърфират от жури в жури, не на вятъра ми се похвали преди време някакъв, че за една година бил в над 20 журита (да го умножим по 500, хайде по 400 лв. - за рецензии или мнения, които той ги щампова за 2-3 часа).
От трета страна - изгладнели професори или доценти, ощастливени с присъединяване в някое жури и с рецензията или мнението намекващи, че отново могат да ги поканят и те няма да подведат.
И от четвърта страна - дебютанти в жури, полагащи с рецензията или мнението клетва за преданост и честност, че в случай че ги вкарат в схемата с журитата те ще бъдат част от тима - надеждна и дружелюбна част.
Стигнал съм до извода, че най-лесно се пишат дребни и огромни дисертации, най-леко се става доцент или професор в науката за сигурността.
Първо, в другите науки би трябвало да имаш същностни, основни познания (предполагам), до момента в който в сигурността може да се написа каквото и да е, тя е в положение да преглътне всичко, иди го опровергавай!
Второ, няма друга просвета, която да се преподава у нас в толкоз доста университети, полууниверситети, колежи, висши учебни заведения, нови учебни заведения, всеобщи учебни заведения, неразбираеми учебни заведения - а това значи огромна потребност от хабилитирани персони и дава всеобхватни благоприятни условия все някъде да се пробие.
Трето, единствено в сигурността човек може да си мисли, че това, което прави и работи в живота - те тъкмо това е просвета! Тук практиката става просвета, а науката - процедура. Но, както бе споделил май Йоги Бера, на доктрина сред доктрина и процедура разлика няма, само че на процедура - има.
Четвърто, няма българска школа в сигурността, няма единни стандарти и правила, правила и критерии, няма способи и начини за оценка на научността на сътвореното, няма обикновено единодушие по който и да е въпрос, тъй че всеки може да си написа, каквото му се написа, всеки може да си бае, каквото си знае...
Ето за какво мога да дефинирам Закон на Слатински в сигурността:
Колкото по-малко е сигурността в една страна, толкоз повече професори по сигурност има в тази страна.
Проф. Николай Слатински, Фейсбук
Добре, дано не синтезирам за цялата просвета и всичкото висше обучение, а да спра единствено до националната сигурност и да се спра на нея.
И тези дни научих следващото международно, европейско, районно и най-важното национално незнайно лице, станало професор по сигурност!
Уж съм много четящ и опитващ се да проследявам оптимално оповестеното в науката за сигурността у нас, а ето - още веднъж в никакъв случай и по никакъв метод това лице не се е мярнало на моя информативен радар.
Това не е грях, несъмнено. Затова потърсих нещо от него из нета. Нищо, нищичко!
Но и това не е закононарушение, естествено. Ето за какво се поинтересувах от състезанието му - да видя състава на журито, направило го професор. Да, по този начин и чаках.
От една страна - такива като него, анонимни съгласно моята осведоменост в науката за сигурността. Повтарям - по отношение на моята осведоменост. Един различен се теглят - ти на мене, аз на тебе; ти мене, аз тебе; създават се един различен и един различен се възпроизвеждат.
От друга страна - безконечни участници в журита, сърфират от жури в жури, не на вятъра ми се похвали преди време някакъв, че за една година бил в над 20 журита (да го умножим по 500, хайде по 400 лв. - за рецензии или мнения, които той ги щампова за 2-3 часа).
От трета страна - изгладнели професори или доценти, ощастливени с присъединяване в някое жури и с рецензията или мнението намекващи, че отново могат да ги поканят и те няма да подведат.
И от четвърта страна - дебютанти в жури, полагащи с рецензията или мнението клетва за преданост и честност, че в случай че ги вкарат в схемата с журитата те ще бъдат част от тима - надеждна и дружелюбна част.
Стигнал съм до извода, че най-лесно се пишат дребни и огромни дисертации, най-леко се става доцент или професор в науката за сигурността.
Първо, в другите науки би трябвало да имаш същностни, основни познания (предполагам), до момента в който в сигурността може да се написа каквото и да е, тя е в положение да преглътне всичко, иди го опровергавай!
Второ, няма друга просвета, която да се преподава у нас в толкоз доста университети, полууниверситети, колежи, висши учебни заведения, нови учебни заведения, всеобщи учебни заведения, неразбираеми учебни заведения - а това значи огромна потребност от хабилитирани персони и дава всеобхватни благоприятни условия все някъде да се пробие.
Трето, единствено в сигурността човек може да си мисли, че това, което прави и работи в живота - те тъкмо това е просвета! Тук практиката става просвета, а науката - процедура. Но, както бе споделил май Йоги Бера, на доктрина сред доктрина и процедура разлика няма, само че на процедура - има.
Четвърто, няма българска школа в сигурността, няма единни стандарти и правила, правила и критерии, няма способи и начини за оценка на научността на сътвореното, няма обикновено единодушие по който и да е въпрос, тъй че всеки може да си написа, каквото му се написа, всеки може да си бае, каквото си знае...
Ето за какво мога да дефинирам Закон на Слатински в сигурността:
Колкото по-малко е сигурността в една страна, толкоз повече професори по сигурност има в тази страна.
Проф. Николай Слатински, Фейсбук
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ