Човек може сам да направи първата крачка със стреса в

Човек може самичък да направи първата крачка със напрежението в всекидневието си. Да се огледа с почитание, да бъде откровен за грешките си и… да изхвърли още тази пролет ненужното от себе си, споделя Тя е със особено отношение към стресорите и подреждането им.

В ниска доза стресът е потребен за нашето битие и развиване: желанието ни да учим и работим за рационализиране, реализиране на професионални и персонални триумфи, неболезнена упоритост, конкуренция… Това ни поддържа живи и по този метод подтиква нашия живот. Когато стресът се окаже в по-висока доза обаче, стартира да ни вреди и не можем да се оправим с него, се стига до вредоносен стрес или така наречен дистрес. Стресът поразява както нашата душeвност, по този начин и тялото ни, тъй като душeвност и тяло са едно цяло (психе - душeвност, сома - тяло). Той може да докара до така наречен психосоматични болести. Всеки човек по друг метод приема стресорите - в случай че за едни това е следващото предизвикателство за справяне, за други е следващият сложен миг с отрицателни последици.

Съществуват разнообразни стресори /източници на стрес/ като професионални, обществени, битови, стопански, фамилни, житейски събития. Колкото повече стресори получаваме по едно и също време, толкоз по-трудно можем да се оправяме с тях и провалите върху нашия организъм са по-големи.

Представете си напрежението като киселина , която залива нашия организъм, тече във вените ни и поразява всички органи и системи. За да обезвреждаме това влияние, ние би трябвало да използваме също толкоз мощен антидот.

Запомнете, че в случай че не се преборим със напрежението, той наложително ще повреди психологичното или физическото ни здраве, според от нашите самостоятелни особености - вид нервна система, генетична причинност. Доказани резултати от проучвания демонстрират, че продължителен стрес повече от една година води до съществени болести, включително и онкологични. Не се тормозете да говорите за проблемите си и да потърсите помощ – в случай че би трябвало и от експерт.

Как могат да се разпознаят деянията на стрес в нас и в другите в психологичен и соматичен аспект? При нескончаем стрес човек става обезпокоителен, раздразним, реагира прекомерно прочувствено, става ревлив, приказва доста без да спре /логорея/. Често е превъзбуден, нападателен или демонстрира депресивни признаци и безсилие. Не би трябвало да се позволява да стига до беззащитност, меланхолия, отвращение за живот.

Проявите на стрес в тялото са: повишение равнището на кръвното налягане, сърцетуптене, главоболие, изпотяване, болки в стомаха, разстройство или запек, мускулни болки и отмалялост, нарушаване на съня. При стрес се покачва използването на алкохол, цигари, успокояващи или стимулиращи средства. Приемът на тези субстанции има временен утешителен резултат, само че при продължителна приложимост поразява душeвността и тялото.

Основен фактор в битката против напрежението е самата персона и степента на нейната антистресова устойчивост. Нейното ядро се образува от когнитивните й благоприятни условия да познава себе си и да прави оценка реалистично изискванията и измененията в околната среда -социална и биологична.

Явленията в природата и живота сами по себе си не са едностранно и безусловно положителни или неприятни. Съществен е методът, по който се възприемат. Омагьосаният кръг водещ до дистрес, може да се прекъсне, в случай че личността реалистично приспособява своето държание към нещата и събитията на околната среда и нейната витална активност се освободи от ненужни упоритости и условия към близките.

Разбира се, това не значи примирие, бездейност, а отбягване на всичко, което е мъчително амбициозно, несъответстващо, пресилено и нежизнено належащо. По-принцип справедливата идея, цел и компликации би трябвало действено да се конфронтират, а не да се заобикалят.

Борбата против бариерите, против сложността на явленията води до израстване на личността, до струпване на познания и опит, което при други, нови, незнайни или сериозни обстановки ще разреши по-бързо и по дейно справяне с поставените задания.

За да се предпазите против напрежението би помогнало:

- Да знаете ролята си, личния си принос и по какъв начин той се покрива с това, което се пробвате да постигнете.

- Признайте грешките си.

- Говорете за проблемите си.

- Мислете положително.

- Познайте и уважавайте своите качества.

- Общувайте с положителни и положителни хора.

- Излизайте по-често измежду природата.

- Научете се да балансирате работата с удоволствията.

- Научете се да приемате това, което не можете да измененията.

- Не правете няколко неща по едно и също време.

- Изхвърляйте постоянно всичко излишно от себе си!