Човек може да си помисли, че нашата планета ни е

Човек може да си намерения, че нашата планета ни е разкрила множеството от биологичните си секрети, само че това не е по този начин, предава БГНЕС, като цитира обява на „ Вокс “.

„ Реалността е, че за по-голямата част от типовете на Земята не знаем какви са, къде живеят или какво вършат. Те са непознати “, споделя Емили Хартоп, таксономист в Норвежкия университет за просвета и технологии. Тази „ биологична тъмна материя “ има име „ тъмни таксони “ и някои откриватели са се специализирали в разкриването на тези секрети.

„ Тъмните таксони “ в действителност се отнасят до тези групи организми, измежду които по-голямата част от типовете в никакъв случай не са били открити или разказани. За разлика от мечките, слоновете или кокошките, които са относително добре познати на зоолозите, тези незнайни са всъщност дребни инсекти, акари, ракообразни – съществени зъбни колела във действието на екосистемите, виновни за образуването на почвата, опрашването и храненето на цялата фауна.

Мащабът на тази „ сива зона “ е поразителен: посредством проучване на фамилията мушици – дребни мушици – се счита, че биха могли да съществуват 1,8 милиона типа, до момента в който през днешния ден са разказани по-малко от 7000, което е едвам дребна част. „ Повечето хора считат, че животът на Земята е каталогизиран, че разбираме по какъв начин действат екосистемите. Това в действителност не е по този начин “, разяснява Емили Хартоп.

Накъдето и да погледнат, биолозите откриват нови типове. Само за една година ловуване с клопки в Лос Анджелис, Емили Хартоп и нейният екип се натъкват на 99 типа дребни мухи от семейство Phoridae, 43 от които са незнайни. В Сингапур Рудолф Майер и сътрудниците му събират 120 типа мушици: единствено четири или пет към този момент са в аналите на биологията. Същото важи и за паразитните оси в Коста Рика: от 416 събрани типа „ повече от 400 към момента не са разказани “.

Този океан от скрити организми е резултат от голям брой фактори. Размерът им, постоянно по-малък от 5 мм, ги прави „ сложни за забелязване – и, по стандартните стандарти, по-малко вълнуващи “, изяснява Рудолф Майер. Разнообразието също е проблем. Въпреки че има три типа слонски мухи, по целия свят може да има милион типа мухи Phoridae. 

Изправени пред мащаба на предизвикването, идентификацията част по част изглеждаше непреодолима до неотдавна. Появата на ДНК секвенирането промени обстановката. От 2000-те години насам генетичните „ баркодове “ направиха допустимо бързото разграничение на морфологично доста сходни групи. „ Благодарение на ДНК секвенирането, таксономистите към този момент могат да употребяват баркодове за хиляди екземпляри по едно и също време “, разяснява Пол Хебърт и акцентира: Това е златният век на биооткритията.

Международният план „ Баркод на живота “, стартиран от Пол Хебърт през 2005 година, има за цел да събере генетичен код за всяко животно на планетата. „ Искаме баркодове за всеки тип. Ако мога да убедя света да влага към един милиард $, което е оскъдна сума в международен мащаб, бихме могли да приключим инвентаризацията на животинския свят до 2040 година – сигурен съм в това “, споделя откривателят. За първи път вероятността за каталогизиране на цялото биоразнообразие наподобява постижима.

Разработването на този указател съставлява съществени провокации: следене на еволюцията на биоразнообразието, разкриване на появяването на патогени, предугаждане на нарушавания в питателните вериги или ерозия на организмите, които торят почвата. Тази работа има и екзистенциално измерение: „ Това е планетата, на която живеем, в действителност би трябвало да разбираме организмите, с които я споделяме, “ споделя още Пол Хебърт.