Човек може да бъде герой по всяко едно време и

Човек може да бъде воин по всяко едно време и постоянно да показва своята храброст в някои от най-критичните моменти. Историята на Робърт Макоули Шорт е тъкмо такава. Американецът има сериозна диря в авиацията, само че също така е и един от националните герои на Китай, воин на Шанхай и запомнен и до през днешния ден. Точно това го прави още по-любопитен кадър за историята. Робърт е роден през 1904 година във Вашингтон и незабавно след появяването на първите самолети е решил, че желае да стане водач. Преди това е бил причислен в националната армия, само че напуща незабавно, с цел да заеме мястото си в пилотската кабина.

В началото не е бил военен водач, просто е желал да лети и да разнася пощата. И го прави за много дълго време, до момента в който в един миг не взема решение, че би трябвало да извърши и първата бомбардировка. Историята е занимателна, тъй като Шорт товари няколко дини в самолета и се спуска над камион, който да обстрелва. Историята споделя, че потърпевшият е имал сериозна омраза с куриера, само че откакто претърпял този стрес, побързал да се оплаче и да помогне за уволняването на Робърт. Бомбардировката на американската поща се помни и до през днешния ден, само че това не е най-големият триумф на Шорт.

Тъй като към момента е относително млад, взема решение да замине за Китай, където може да работи като пощальон. Това е специалност, която не се счита за доста рационална, изключително в Китай, само че защото няма друга налична работна позиция, водачът се насочва към Азия.

Пристига през 1931 година и осъзнава, че това ще е самоубийствена задача. Самолетите, с които разполага Китай, са под всякаква рецензия и се считат за рискови, освен това за всеки водач. Осъзнавайки наличните проблеми, Шорт стартира да комуникира с китайските управляващи и им предлага да закупуват самолети от Съединени американски щати.

С помощта на по-добри финанси и време, с цел да образова водачи, американецът съумява да построи една изключителна и добре работеща куриерска система.

С времето съумява да трансформира Шанхай в дом на авиацията, до момента в който през 1932 година не стартират бомбардировките на града. Шорт не подхваща дейности, най-малко до февруари. Втората Сину-Японска война става много свирепа и в този интервал, като американец, Шорт няма право да взе участие.

Поне това е формалното мнение на страната, само че Шорт не може да търпи дълго сходни осъществявания. След като вижда японски изтребители над небето, насочващи се към Нанджинг, американецът бързо схванал, че летището ще пострада. Същото, върху което е работил толкоз доста.

Американецът се качва в своя Боинг 218 и зарежда две картечници, особено приспособени за офанзива. Лети самоуверено към японците и съумява да повреди един от трите самолета, които настига. Повечето китайци следят борбата и чакат своя воин на летище Хонгкайо, където даже е посрещнат от китайски публицисти, заснемащи цялата технология по самолета, както и разглеждащи всички детайли.

На 22 февруари, Шорт отива до близкия град Сужоу, с цел да се запознае с националните китайски сили, които се пробват да смъкват един японски аероплан по същото време. По пътя, американецът вижда тройка японски изтребители, готвещи се за бомбардировка над мирното население. Шорт трансформира маршрута си и се спуска след тях. Успява да смъкна един аероплан и по-късно да се преследва с други японски изтребители, преди да бъде свален.

Разпределението на силите 3:1 е прекалено много даже и за по-опитен авиатор. Самолетът се разрушава в река Вусонг. В историята на Китай, това е първият задграничен водач, който е погубен от японските сили по време на втората Сино-Японска война и първата американска жертва в спора с Япония. Всичко това се случва към 9 години преди офанзивата над Пърл Харбър.

По-късно имперският водач Нокиджи Икута е замаян от куража на американеца, който съумява да оцелее цели три минути в борба срещи готови професионални водачи. Икута се кълне, че ще помни своя конкурент вечно, защото не бил виждал сходни бойни маневри и умения, а да не приказваме за равнището на храброст.

Китайските риболовци вадят тялото на починалия от реката и са извънредно тъжни от обстоятелството, че единственият им покровител във въздуха е умрял. Китайската войска ще увеличи Шорт в чин полковник  посмъртно, до момента в който американецът получава публично почетно заравяне. Китай изпраща публична покана на майката, която може да участва на събитието, до момента в който вестниците описват дългата и красива история на единственият бранител на небето над Китай.

Тялото на Шорт е изпратено от половин милион души до летището в Хангкайо, където е заровен като войник и национално благосъстояние.

Един китайски военачалник изпраща депеша на майката, в която написа следните редове:

„ Казват, че се е борил самичък за Китай и това е особена галантност и героизъм за човечеството и за справедливостта. Името Робърт Шорт ще живее вечно в нашите страници на достойнството и великите мъже, а неговото дело ще бъде вечно образец за всички китайци. “

Времето и обстоятелството, че комунистите завладяват Китай, автоматизирано поставя завършек на оставеното завещание от Шорт.

Изисква се малко време, с цел да може Китай да си спомни, че американец е дал живота си за Китай и се е опитвал да избави жителите, жертвайки себе си и самолета си.

Повечето хора помнят къде тъкмо се е разрушил и къде е почнал да преподава уроци на китайците. Нещо повече, през 2015 година се издига негов монумент, позициониран в парк „ Китайският американски воин “.

Неговото място е в индустриалната зона на Сужоу, а тялото е преместено в китайско-японското гробище на летците. И до през днешния ден има хора, които към момента почитат и помнят делото на американеца, като една от първите жертви, той слага и началото на съществено количество въздушни асове, всички знаят историята на Шорт и го признават за народен воин.