Какво гласи правилото 15% и как то увеличава производителността ни
Човек елементарно може да попадне в клопката на работата си, действайки на автопилот, без да се замисляме по какъв начин изразходва времето, вниманието и силата си. Това обаче води до привършване на ресурсите и липса на действителна работливост, предизвестява Fast Company и изрежда пет метода, по които всеки може да поеме контрола и да прави по-съзнателни избори, които доста да покачат продуктивността и благосъстоянието му.
Правилото 15%
Вместо непрекъснато да работите на 100% или повече, би трябвало да се стремите към към 85%, като си оставите 15% буфер.
Олимпиецът Карл Люис, деветкратен притежател на златни медали в спринта, е прочут като " занаятчия на финиша ". Интересното е, че той е бил считан за постепенно започващ. В спринта на 100 метра той постоянно е финален или предпоследен на 40-тия, само че до финала изпреварва другите състезатели.
Противно на здравия разсъдък, той не прави нищо изключително в края. Дишането и формата му остават едни и същи през цялото съревнование. Докато другите бегачи би трябвало да натискат повече в края, Карл Люис наподобява тъкмо по същия метод, както на старта.
Концепцията за 15% буфер може да наподобява странна на пръв взор, само че тя има действителни приложения в разнообразни области. Независимо дали става въпрос за произвеждане, спорт или персонален живот, поддържането на 85% натоварване на потенциала се смята за оптимално. Прилагането на този принцип в всекидневието може да ни помогне да създадем повече пространство за творчество, релаксация и изцяло благоденствие, с цел да бъдем по-адаптивни и продуктивни, показва Fast Company.
Обръщайте внимание на вътрешния си часовник, не на този на стената
Човешките тела имат циркадни ритми, които дефинират нашата оптималната жизненост и когнитивни качества денем. Като разбираме тези ритми, можем да планираме дилемите за оптимално показване на мозъка. Най-продуктивното ни време постоянно е заран, когато най-добре се вземат решение задания, изискващи внимание и концентриране. С настъпването на следобеда телата ни са по-подходящи за рутинни задания, които изискват съгласуваност.
Освобождаване от автопилота
Вместо да разрешаваме на електронната поща да диктува деня ни, би трябвало да отделим особено време за работа с нея, което ще ни разреши да се съсредоточим върху значими задания в най-продуктивните ни часове. Като умишлено планираме деня си, можем да съобразим дилемите с интервалите на оптималната продуктивност, като използваме по най-хубавия метод скъпото си време и сила.
Програмирането на привички, работещи на автопилот, може да попречи на продуктивността ни, което води до загуба на сила и пропуснати благоприятни условия. Подобно на компютърна стратегия, мозъкът ни има вкоренени настройки, които диктуват дейностите ни. За да повишим продуктивността си, би трябвало да се освободим от тези привички и умишлено да избираме по какъв начин да прекарваме времето си.
Подреждане на времето за реализиране на оптимални резултати
Ключът към продуктивността не е единствено броят на часовете, в които работим, а и въздействието и цената, които сътворяваме през това време. Замяната на несъразмерната изразходвана сила с резултати може да докара до по-смислена и удовлетворяваща работа. Преформатирането на разбирането за отмора и въвеждането на сходни практики в работната активност може да увеличи творчеството и общите когнитивни качества.
Освен това построяването на 15% буфер в деня ни може да ни помогне да се оправим по-ефективно с непредвидени провокации. Като избираме стратегически по кое време да изпълняваме дилемите си и използваме естествените ритми на тялото си, можем да усъвършенстваме продуктивността си и вземането на решения.
Управление на умората от взимане на решения
За доста хора работата изисква взимане решения – изключително когато става дума за ръководители. Това води до потребността от положителни знания, опит и дарба за рационални преценки в избрани области на компетентност. Провеждането на значими диалози, значимите срещи и значимата работа би трябвало да се вършат заран, преди да сте изпитали отмалялост от вземането на решения.
Като се съобразяваме с енергийните си равнища, можем да вършим по-добри избори и да заобикаляме реактивното взимане на решения, показва още Fast Company и прибавя:
„ Спрете порочния кръг на претоварване, отмалялост и блокирана работливост и започнете да работите с естествените си ритми и условия. Като възприемем някои елементарни правила, можем да възстановим времето и ресурсите си, с цел да повишим продуктивността, да подобрим благосъстоянието си и да реализираме по-голям триумф във всички аспекти на живота “.
Правилото 15%
Вместо непрекъснато да работите на 100% или повече, би трябвало да се стремите към към 85%, като си оставите 15% буфер.
Олимпиецът Карл Люис, деветкратен притежател на златни медали в спринта, е прочут като " занаятчия на финиша ". Интересното е, че той е бил считан за постепенно започващ. В спринта на 100 метра той постоянно е финален или предпоследен на 40-тия, само че до финала изпреварва другите състезатели.
Противно на здравия разсъдък, той не прави нищо изключително в края. Дишането и формата му остават едни и същи през цялото съревнование. Докато другите бегачи би трябвало да натискат повече в края, Карл Люис наподобява тъкмо по същия метод, както на старта.
Концепцията за 15% буфер може да наподобява странна на пръв взор, само че тя има действителни приложения в разнообразни области. Независимо дали става въпрос за произвеждане, спорт или персонален живот, поддържането на 85% натоварване на потенциала се смята за оптимално. Прилагането на този принцип в всекидневието може да ни помогне да създадем повече пространство за творчество, релаксация и изцяло благоденствие, с цел да бъдем по-адаптивни и продуктивни, показва Fast Company.
Обръщайте внимание на вътрешния си часовник, не на този на стената
Човешките тела имат циркадни ритми, които дефинират нашата оптималната жизненост и когнитивни качества денем. Като разбираме тези ритми, можем да планираме дилемите за оптимално показване на мозъка. Най-продуктивното ни време постоянно е заран, когато най-добре се вземат решение задания, изискващи внимание и концентриране. С настъпването на следобеда телата ни са по-подходящи за рутинни задания, които изискват съгласуваност.
Освобождаване от автопилота
Вместо да разрешаваме на електронната поща да диктува деня ни, би трябвало да отделим особено време за работа с нея, което ще ни разреши да се съсредоточим върху значими задания в най-продуктивните ни часове. Като умишлено планираме деня си, можем да съобразим дилемите с интервалите на оптималната продуктивност, като използваме по най-хубавия метод скъпото си време и сила.
Програмирането на привички, работещи на автопилот, може да попречи на продуктивността ни, което води до загуба на сила и пропуснати благоприятни условия. Подобно на компютърна стратегия, мозъкът ни има вкоренени настройки, които диктуват дейностите ни. За да повишим продуктивността си, би трябвало да се освободим от тези привички и умишлено да избираме по какъв начин да прекарваме времето си.
Подреждане на времето за реализиране на оптимални резултати
Ключът към продуктивността не е единствено броят на часовете, в които работим, а и въздействието и цената, които сътворяваме през това време. Замяната на несъразмерната изразходвана сила с резултати може да докара до по-смислена и удовлетворяваща работа. Преформатирането на разбирането за отмора и въвеждането на сходни практики в работната активност може да увеличи творчеството и общите когнитивни качества.
Освен това построяването на 15% буфер в деня ни може да ни помогне да се оправим по-ефективно с непредвидени провокации. Като избираме стратегически по кое време да изпълняваме дилемите си и използваме естествените ритми на тялото си, можем да усъвършенстваме продуктивността си и вземането на решения.
Управление на умората от взимане на решения
За доста хора работата изисква взимане решения – изключително когато става дума за ръководители. Това води до потребността от положителни знания, опит и дарба за рационални преценки в избрани области на компетентност. Провеждането на значими диалози, значимите срещи и значимата работа би трябвало да се вършат заран, преди да сте изпитали отмалялост от вземането на решения.
Като се съобразяваме с енергийните си равнища, можем да вършим по-добри избори и да заобикаляме реактивното взимане на решения, показва още Fast Company и прибавя:
„ Спрете порочния кръг на претоварване, отмалялост и блокирана работливост и започнете да работите с естествените си ритми и условия. Като възприемем някои елементарни правила, можем да възстановим времето и ресурсите си, с цел да повишим продуктивността, да подобрим благосъстоянието си и да реализираме по-голям триумф във всички аспекти на живота “.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ