Краката, които стърчат изпод колата... Психология на изобретателното закърпване
Човек каквото и да е учил, където и да е пътувал, каквото и да е видял и претърпял, евентуално е имал комшия, който е прекарал живота си в лежане под кола. Мъж, чието лице мъчно пресъздаваме, само че помним краката, които стърчат отдолу под колата. Бърника си нещо, а ти отиваш на учебно заведение. Ръчка по колата, а ти завършваш учебно заведение. И университета завършваш, само че той си е все по този начин там - цвета на машината поизбледнял, само че мъжът лежи ли, лежи. Когато се замислиш върху това, си даваш сметка, че рядко си виждал тази кола в придвижване, а стърчащите крайници под нея са неизменима част от пейзажа.
Тези два облика - на мъж и автомобил толкоз мощно са се слели в съзнанието ти, че даже и да видиш индивида, мъчно го възприемаш като изправен, а когато видиш колата, имаш възприятието, че тя се движи напред с двата стърчащи крайници. Сигурен съм, че сте го виждали - във вашия град или квартал, улица или село.
Тази картина изплува в съзнанието ми в последно време. Да човъркаш в оцапаната машинария на българското съществуване, измежду тръби, кабели и течове, с мисълта, че за следващ път нещо ще натаманиш, закрепиш, нещо ще затегнеш, е вяра и проклинание. Явно някои елементи са за промяна, очевидно нямаш принадлежности, само че майсторът си е занаятчия. Пак ще възпламени, ще изпуши чернилка, ще тръгне на втора. И отгоре-отгоре България ще продължи да пърпори по пътя на времето.
Човек може да научи доста от водачите. Когато пристигнах да работя в bTV към този момент преди 18 години, един от сътрудниците ми сподели нещо, което е тъкмо в десетката на българската реалност:
" Запомни, Светльо " - стартира чичо Дончо. - " Най-важното е в себе си постоянно да имаш тел. Не тръгвай в никакъв случай на път без тел. Защото това е нещо велико! "
Признавам си, не се бях замислял до този миг за безбройните приложения на телта в живота на индивида.
" Ами, в случай че ти се откачи бронята? - продължи умно опитният водач. - " Ако имаш тел, незабавно ще я закрепиш! Ще я вържеш! Ще можеш да окажеш помощ и на другите, тъй като те не се сещат и не носят тел в себе си. А би трябвало! ".
Запомних го.
И с най-хубави мемоари приветствам чичо Дончо, който от дълго време е пенсионер, в случай че ме гледа сега. Той ми отвори очите за Психологията на изобретателното закърпване, родено от дълги години живот, в който човек е можел да разчита най-вече на себе си или по-точно на своята досетливост. Но не с цел да сътвори нещо ново, а с цел да закърпи нещо развалящо се. А това - съгласете се - ангажира времето, силата и напъните даже и на най-креативните жители.
Да кърпим, а не да сътворяваме. За да пърпорим.
Трудна орис, родена измежду ограничения и мемоари, че млякото коствало 12 стотинки. Малцина си дават сметка, че тъкмо това е повода за икономическия колапс на тоталитарната система. Когато страната контролира цените, тогава премахваш главния пазарен принцип - стремежът към облага. Когато той отсъства, нямаш претекст да произвеждаш по-качествена стока от съперниците си, тъй като нямаш съперници.
Изпълняваш някакви правила и точка - никой не го интересува дали стоката е качествена. Дори и тогава продаваш под себестойност, трупайки големи загуби. Продаваш на консуматори чийто заплати също се контролират. Инициатива всяка тука оставете, както би споделил поетът. Няма нововъведения, просто кърпиш. А безкрайното кърпене е добродетел единствено в описа на Йовков - " Серафим ".
Оттогава изминахме дълъг път. Нека не се самобичуваме, че българското общество няма своите огромни победи. Това значи да отречем очакванията и търпението, с което нашите родители прекараха най-хубавите си години измежду икономическата неустановеност на прехода, само че съумяха да възпитат хора с положително обучение и доста очаквания за бъдещето. Надявам се и ние сега да възпитаваме децата си по този метод. България от дълго време не е онази затворена страна, обществото ни познава света с всичките му полюси, позитивни и негативни страни.
Проблемът е, че сега с нищо не се отличаваме. България няма нито едно ясно дефинирано стратегическо преимущество, което да употребява, с цел да спре да пърпори. България сега е на автопилот.
И още веднъж кърпим - този път парламент, под очевидния отвод на част от политическите " майстори " да признаят, че счупиха колата.
Бронята пада към този момент шест пъти, черен пушек излиза от ауспуха, а оня мъж без лице ляга под колата, връзваме до идната парламентарна дупка. Тя идва през есента.
Чичо Дончо, остана ли ти малко тел?
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Тези два облика - на мъж и автомобил толкоз мощно са се слели в съзнанието ти, че даже и да видиш индивида, мъчно го възприемаш като изправен, а когато видиш колата, имаш възприятието, че тя се движи напред с двата стърчащи крайници. Сигурен съм, че сте го виждали - във вашия град или квартал, улица или село.
Тази картина изплува в съзнанието ми в последно време. Да човъркаш в оцапаната машинария на българското съществуване, измежду тръби, кабели и течове, с мисълта, че за следващ път нещо ще натаманиш, закрепиш, нещо ще затегнеш, е вяра и проклинание. Явно някои елементи са за промяна, очевидно нямаш принадлежности, само че майсторът си е занаятчия. Пак ще възпламени, ще изпуши чернилка, ще тръгне на втора. И отгоре-отгоре България ще продължи да пърпори по пътя на времето.
Човек може да научи доста от водачите. Когато пристигнах да работя в bTV към този момент преди 18 години, един от сътрудниците ми сподели нещо, което е тъкмо в десетката на българската реалност:
" Запомни, Светльо " - стартира чичо Дончо. - " Най-важното е в себе си постоянно да имаш тел. Не тръгвай в никакъв случай на път без тел. Защото това е нещо велико! "
Признавам си, не се бях замислял до този миг за безбройните приложения на телта в живота на индивида.
" Ами, в случай че ти се откачи бронята? - продължи умно опитният водач. - " Ако имаш тел, незабавно ще я закрепиш! Ще я вържеш! Ще можеш да окажеш помощ и на другите, тъй като те не се сещат и не носят тел в себе си. А би трябвало! ".
Запомних го.
И с най-хубави мемоари приветствам чичо Дончо, който от дълго време е пенсионер, в случай че ме гледа сега. Той ми отвори очите за Психологията на изобретателното закърпване, родено от дълги години живот, в който човек е можел да разчита най-вече на себе си или по-точно на своята досетливост. Но не с цел да сътвори нещо ново, а с цел да закърпи нещо развалящо се. А това - съгласете се - ангажира времето, силата и напъните даже и на най-креативните жители.
Да кърпим, а не да сътворяваме. За да пърпорим.
Трудна орис, родена измежду ограничения и мемоари, че млякото коствало 12 стотинки. Малцина си дават сметка, че тъкмо това е повода за икономическия колапс на тоталитарната система. Когато страната контролира цените, тогава премахваш главния пазарен принцип - стремежът към облага. Когато той отсъства, нямаш претекст да произвеждаш по-качествена стока от съперниците си, тъй като нямаш съперници.
Изпълняваш някакви правила и точка - никой не го интересува дали стоката е качествена. Дори и тогава продаваш под себестойност, трупайки големи загуби. Продаваш на консуматори чийто заплати също се контролират. Инициатива всяка тука оставете, както би споделил поетът. Няма нововъведения, просто кърпиш. А безкрайното кърпене е добродетел единствено в описа на Йовков - " Серафим ".
Оттогава изминахме дълъг път. Нека не се самобичуваме, че българското общество няма своите огромни победи. Това значи да отречем очакванията и търпението, с което нашите родители прекараха най-хубавите си години измежду икономическата неустановеност на прехода, само че съумяха да възпитат хора с положително обучение и доста очаквания за бъдещето. Надявам се и ние сега да възпитаваме децата си по този метод. България от дълго време не е онази затворена страна, обществото ни познава света с всичките му полюси, позитивни и негативни страни.
Проблемът е, че сега с нищо не се отличаваме. България няма нито едно ясно дефинирано стратегическо преимущество, което да употребява, с цел да спре да пърпори. България сега е на автопилот.
И още веднъж кърпим - този път парламент, под очевидния отвод на част от политическите " майстори " да признаят, че счупиха колата.
Бронята пада към този момент шест пъти, черен пушек излиза от ауспуха, а оня мъж без лице ляга под колата, връзваме до идната парламентарна дупка. Тя идва през есента.
Чичо Дончо, остана ли ти малко тел?
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ