Не бъдете равнодушни към проблемите на децата си
„ Човек има способността да обича и в случай че не може да откри приложение на тази дарба, той стартира да ненавижда, да демонстрира експанзия и свирепост. По този метод той се води от личните си душевни премеждия. “ ~ Ерих Фром
Темата за детската експанзия е задоволително сериозна и настояща. За страдание тя живее сред нас, възрастните и нашите деца. Агресията допълнително или по-малко развитите общества постоянно е под надзор, само че контролът е ефикасен до толкоз, доколкото в съответното общество са развити съпротиви към нея.
Какво е експанзия? Това е държание, което предизвиква щета на предмет или предмети, на човек или на група хора. Агресията може да се демонстрира физически или вербално. В логиката на психиката има два типа експанзия: инструментална или враждебна. Инструменталната експанзия се употребява за реализиране на избрана цел. Много постоянно се демонстрация при дребните деца, да вземем за пример в желанието да вземат играчката на друго дете. Враждебната експанзия се среща по-често при огромните деца и е ориентирана към причиняване на отегчение и болежка на различен човек. Степента на експанзия при децата се трансформира според от съответната обстановка, само че от време на време агресивността стои на едно стабилно равнище. Причините за това са няколко: мястото на детето в средата и обществото, отношението на връстниците към него, взаимоотношенията с преподавателите и така нататък Устойчивата настъпателност при някои деца се изяснява с това, че те, за разлика от останалите, схващат по друг метод държанието на близките – интерпретират го като враждебно.
Към експанзия са по-склонни момчетата
Все още не са изяснени дефинитивни аргументи, поради които тинейджърите демонстрират нападателно държание. Но, все пак, по-голям % от психолозите дефинират категории, по които характеризират агресивното държание:
• вродени подтици или заложби
• потребности, задействани от външни тласъци
• познавателни и прочувствени процеси
• актуални обществени условия, в комбиниране с предходно учене.
Много постоянно причина за детската настъпателност са обстановки в фамилията:
• агресивно държание на членове с фамилията в всекидневието: рецензии, обиди, оскърбление един по отношение на различен, упреци. Психолозите са склонни да считат, че детето ще демонстрира неведнъж експанзия тогава, когато всекидневно е следило експанзията на възрастните; когато тя е станала част от метода му на живот, стандарт на живот.
• непоследователността на родителите във възпитанието на родителите във връзка с правила и правила на държание. В днешно време на родителите им е комфортно да приказват едно, на другия ден друго, което обърква децата, озлобява ги и поражда експанзия към тях.
Основните фактори, които са определящи за оформянето на детската експанзия, са: фамилията и връстниците, средата и така нататък Децата се учат на нападателно държание, наблюдавайки заобикалящия ги свят. Болното от настъпателност и непоносимост общество заразява своето потомство. Опасността се състои по-скоро в това, че заболяването в новото потомство може да се трансформира във вродена и всеобща, от обществена патология в обществена норма. Във възпитанието на децата може да се обособят два значими фактора, които въздействат, положително или отрицателно, на образуването на детската настъпателност. Това са приетост и неприетост. Дали е признато детето – това е от огромно значение за превъзмогване на агресивността. Изгражда се на база уменията да го изслушват, топлината в общуването, нежните думи, гушкането, откритостта към него. Да бъде неприето, противоположното – подтиква детската експанзия. Получава се в резултат на равнодушие, уединяване от общуването, непоносимост и властно отношение. Неприемането на детето води до патология – усамотение, неявяване на предпочитание за другарство с околните, липса на обичаи и традиции в фамилията.
Огромно значение за възпитанието на детето са поощрителните думи, жестове, дейности. Ето какво ми се желае да кажа за наказванията. Естествено, тук не става става дума за физическите санкции. Те могат да бъдат доста значими за индивида, НО:
• когато следват незабавно след действието му
• когато е обяснено „ за какво “ на детето
• когато родителското държание е строго, само че не извънредно и жестоко
• когато наказването е за действието на детето, а не за човешките му качества.
По време на спор с детето проявявайте самообладание, успокоение и въздържаност. Препоръчително е в тинейджърите да се изградят привички за намерено другарство, взаимоотношение с останалите членове на средата, в социума, умения да се намират различни и мирни разновидности за решение на споровете. В държанието на „ тинейджърите-жертви “ и „ тинейджърите-агресори “, по предписание, се следят типични отклонения от нормите: „ Жертвите “ са тинейджъри, които единствено по себе си са „ обществени новобранци “, защото най-често са подложени на нападки и унижения от страна на връстниците. Типично пасивните жертви са спокойни, сдържани и плахи деца. Те са с ниска самокритика, одобряват се за по-непривлекателни, физически по-слаби и в моменти на нападки отстъпват, реагират с рев, или просто се дистанцират и бягат. В учебно заведение или на улицата са изолирани от социума и затворени в себе си, тъй като имат малко другари заради обстоятелството, че ги назовават индивидуалисти, новобранци, чудаци. „ Агресорите “ най-често са от мъжки пол. Типично държание на агресорите е провокативно освен във връзка с връстниците, само че и по отношение на възрастните. Те са импулсивни, преобладаващи, докачливи и избират насилието, като най-удобен метод за разрешаване на спор. Другото, което ги отличава в конфликтни обстановки, е неналичието на надзор. Те са физически по-силни от връстниците или съучениците си.
Какво можем да препоръчаме на родителите?
Първо, опитвайте се да избягвате кавги и обществени кавги в наличието на детето, защото това може да докара до съставяне на модел за конфликтна персона в обществото. Второ, за предпочитане е да се правят оценка опциите на детето-тинейджър и да не му се слагат нереални задания, тъй като невъзможността за осъществяването им неизбежно ускорява ниската му самокритика. Не бъдете равнодушни към проблемите на децата си. Старайте се да посещавате постоянно родителските срещи и съвещания в учебно заведение, а не понякога. Това се отнася изключително за родителите на деца, които са нестабилни в образователния развой, имат проблеми с дисциплината и триумфа. Избягвайте да практикувате физически санкции над децата си. Някои родители се връщат от родителска среща с една единствена цел – колкото се може по-строго да санкционират детето си и с това да му отмъстят за претърпяния позор. След сходна тактичност на образование споровете сред родители и деца става нормална форма на другарство. Децата стопират да се доверяват на родителите си, а и на възрастните като цяло. Страхуват се да описват за проблемите и компликациите си, стартират да търсят по какъв начин да завоюват на своя страна някого от родителите си.
Когато поддържате връзка с тинейджър, използвайте „ Аз-послания “. Те работят по-незастрашително за детето, не го притискат в ъгъла, не предизвикат нужда да се отбранява от вас. Родителите, които чуват децата си виждат, че дейното слушане оказва помощ да се оправят с отрицателните усеща и прекарвания. Активното слушане усъвършенства връзките сред децата и родителите, защото оказва помощ да влезнеш в ситуацията на другия, да видиш света под различен ъгъл.
Златни правила за образование:
• опитайте се да запазите във вашето семейство атмосфера на неприкритост и доверие
• не давайте на детето си нереални обещания и празни очаквания
• не му поставяйте „ някакви си “ условия
• бъдете тактични и поредни във въздействието си по отношение на него
• не го наказвайте за това, което си позволявате към вас самите
• не се отмятайте от разпоредбите или думите си във връзка с неговите отговорности, с цел да се харесате на различен човек
• не манипулирайте детето в отношението ви един към различен
• не се опасявайте да споделите с него своите усеща и недостатъци
• не поставяйте връзките сред вас според от това, дали то има триумфи в учебно заведение или не.
Запомнете, че детето е олицетворение на опция! Възползвайте се от нея, с цел да бъде изцяло осъществена. Успех!
Превод: Антоанета Сарафова
Инфо: www.webstage.bg
