Човек има нужда от прегръдка
Човек има потребност от прегръдка.
Но те са разнообразни. Има стотици, дори хиляди обятия, само че въпреки всичко те се разделят на два типа. Всичко е доста просто: има откровени и неискрени обятия.
Много е уютно да се намираш в прегръдките на меките другарски ръце, които те обгръщат като бухнал облак, в който се чувстваш като вкъщи, предпазен и необходим. Тези обятия са предопределени за това да усещаш поддръжка, скрита в ръцете на същинския другар, който те държи по-силно, по-здраво и най-важното – по-надеждно от другите.
Такива обятия се отличават доста от тези, когато те прегръща обичаният човек. Ръцете на обичания са нещо напълно друго.
Я мига, когато се заключиш в обятията на обичания човек, идва разбирането, че би дал всичко, с цел да се намираш в тях вечно. Тези ръце като че ли те притискат по-силно от всички ръце на света взети дружно. Тези прегръдки са цялостни с грижи и деликатност, откровеност ти боязън. С всяка сходна прегръдка човек ти дава част от своята душа и целия свят, обвързван с теб.
Най-тъжни са прегръдките на прощаване. Когато някой значим човек, който въобще не искаш да пуснеш и с който не искаш да се сбогуваш дълго, лекичко и някак си отговорно те притисне към своята гръд и ти каже „ До скоро “.
В такива минути сърцето стартира да бие доста по-бързо или пък наподобява като че ли ще изскочи от гърдите след индивида, с който преди малко си се сбогувал, и ще се разбие право пред очите ти. След това остава единствено светлата вяра и упованието за идната приятна среща.
Прегръдките наподобяват на зареждане, което е належащо на всеки с цел да попълни най-недостатъчните му усеща. Те са като лекарство по време на настинка, облекчаващо дишането. Човек просто има потребност от обятия.
Важното е да са откровени.
