Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение,

" Човек е дълго изречение, написано с доста обич и ентусиазъм, но цялостно с правописни неточности. " Това е може би най-известния откъс на Йордан Радичков и показва по прелестен метод философията на цялото му творчество - човещина, обич, добрина и нещо сбъркано посред им. Когато става въпрос за Радичков, множеството хора се сещат за " Ние, врабчетата ". И несъмнено, детската брошура с тези надраскани картинки е предходна през ръцете на доста хора и е оставила приятни мемоари. В един малко по-късен миг образованието те среща и с " Нежната серпантина " - един безпределно хубав роман за природата и за дивото в нея, пред което човек отстъпва.

Радичков може да раказва малко, само че толкоз живо и увлекателно, че някак влизаш в неговия свят. Прости истории, само че пресъздадени по подобен метод, че няма по какъв начин да не те запленят.

Той несъмнено не е характерен български публицист. Творящ в една ера, доминирана от обществен натурализъм, правила и постулати, Радичков съумява да основава прозаичност от нов вид. Не инцидентно е номиниран два пъти за Нобелова премия за литература, а извоюваните оценки са задоволително доста, с цел да няма потребност от изброяването им.

А и в творчеството му те не значат толкоз. Далеч по-ключови са страстите, които остават, откакто прочетеш някой от разказите му или гледаш режисура по негова пиеса.

Само отворете " Свирепо въодушевление " или " Верблюд ". Само се докоснете до концепцията зад думите.

Ето някои от най-запомнящите се цитати на Йордан Радичков.

- " За да хвърчиш, на първо време би трябвало да си смениш пуха, да ти поникнат пера и да заякнат крилата ти. Чир се опъваше, само че като го ударих с човката по главата, млъкна и незабавно се съгласи. Оттогава съм забелязал, че когато човек не схваща от дума, би трябвало да го удариш по главата, с цел да разбере. Чир беше тъкмо подобен - в случай че му кажеш с дума, няма да разбере, а в случай че го удариш по главата, схваща незабавно. " - из " Ние, врабчетата "

- " Селянинът лежеше по тил, мигаше и си мислеше, че дамите са колкото гневни, толкоз и милостиви и че таман по тази причина са дами. Да не приказваме пък, че и по тази причина са прелестни. " – из " Гняв божи "

- " Човек какви ли не работи си помисля сред въздишките на виелиците и какво ли не си пожелава! " - из " Париж има почивен ден "

- " - Жената... като сапуна е тя.

- Не знам дали е като сапуна. Пък може и като сапуна да е.

- Същата е – сподели братът, който, въпреки и позастарял, още не бе женен, само че бе имал работа с една жена и таман поради това мислеше, че познава дамите. – Не виждаш ли, че сапунът, когато най-добре го стискаш, най-лесно се изплъзва из ръцете ти. Колкото повече го стискаш, толкоз повече се изплъзва. " - из " Свирепо въодушевление ".

- " Две са началата на нацията, аз ги виждам в тези две деца: едното е лудото препускащо конче за езда, действено и рисковано, другото е кончето-люлка, кончето на удобството и сигурността. " - из " Спомени за коне "

- " Всъщност на нас цялата ни земя по тоя метод се подрежда, усукана, рошава, както е извит и чорлав целият Балкански полуостров. Мисля аз, че таман тази усуканост и рошавост вършат земята ни живописна. У нас ни степи, ни прерии, ни савани, ни пусти, а всичко е в една прелестна неразбория, където природата си е играла като малко дете и е разпиляла край себе си всичките си детски играчки. " - из " Нежната серпантина ".

- " Човек от боязън може да убие страха, така както и от обич може да убие любовта. "

- " А когато вечер чувам изказванията на представителите на другите политически сили, ползващи краткотрайния статут на националната телевизия, пред очите ми застава натрапчиво и някой от упоменатите нагоре шилегарници с вързано отпреде им им куче. Ако минава човек — кучето лае. Ако не минава - отново лае. " - из " Пупаво време ".

- " Оня, който е бил затворен, най-добре схваща жаждата за независимост. " из " Ние, врабчетата "

- " Човек не всеки път е там, където е капата му. А при паниката въобще не може да се разбере под коя капа какво има. " - из " Суматоха "

- " Верблюдът - споделят хрониките - може да трансформира в пясък и най-зелената градина на другарството. Окото да бъде будно, тъй като никой не знае по кое време и от кое място ще се появи той - той живее на всички места! Това ми споделят старите черказки летописи за верблюда и аз не мога да не им имам вяра, тъй като те са записани върху самата му кожа. " - из " Верблюд ".

- " Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за индивида от лесните - това самичък съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него съвсем нищо не научавате. Трудният урок желае доста пот, само че пък като усвоите урока, за цялостен живот ще ви държи влага. "

- " Човек би трябвало да съблюдава хигиена, освен телесна, само че и духовна, преяждането постоянно има неприятни последствия. " - из " Спомени за коне ".

- " За мъжа дамата е като кладенче - от която и страна да се наведе над кладенчето, той може да утоли жаждата си. "

- " Изобщо индивидът обича да си придава значимост, да гледа властнически и завоевателно на света. Но тъй като е мъчно той да направи това със същества равни на него, затуй търси същества слаби и беззащитни. " - из " Нежната серпантина ".

- " Господ също желае да помогне, само че не може. У Господ има правдивост, само че няма човечност. За да се помогне на индивида би трябвало човечност. Господ дал човещината на хората, всеки я тегли към себе си, всеки я ръфа, всеки се бие за нея, както ромът се бие за катуна си. Няма човечност, индивидите са я раздрали, насекли са я, заровили са я в земята, както картоф се заравя. "

Източник: webcafe.bg