Щастието се открива случайно. Но случайността се създава от живота.
"Човек би предположил, че хората могат да бъдат на едно мнение за някои неща. Не неща като това, дали сандвичът с мармит е апетитен или непоносим, или дали панталоните чарлстон са гениално фешън скимване или фешън закононарушение, а неща като това, да вземем за пример, какво е да си благополучен.
Разбира се, този въпрос изисква много мислене. Но след 250 000 години опит, 2500 години философия и 25 невиждано богати и революционни години с интернет би било рационално да се надяваме, че е реализиран някакъв консенсус. Все отново усмивката – знакът за благополучие – е универсална. И би следвало да сме на едно мнение за щастието, тъй като то е повода да живеем .
Edna предлага Формулата за здрави зъби, която усмивката обича
Съществува и въпросът тъкмо какво въздействие може да упражнява човек върху своето благополучие. То със 2 сигурност зависи от доста неща, върху които имаме дребен или никакъв надзор – съществуването на храна и вода, любовта на другари и близки или избягването на закононарушения и беди.
Дори и през днешния ден някои от тези неща не са даденост за най-малко две трети от популацията на света. А останалите постоянно са под опасност да им бъдат отнети. Поради тази причина циниците декларират: обърни се във вътрешността и си стани самодостатъчен, въпреки това да отстранява и насладата от общуването с другите.
Или пък се пусни по течението, споделят стоиците – което е добре, до момента в който течението не стартира да припомня градския трафик.
Първо, мисленето за щастието като такова не те прави благополучен. Точно както ученето не те прави наложително умен, проучването на щастието няма автоматизирано да провокира усмивка на лицето ти. Вземете пушач, който желае да спре цигарите. Той взема решение да бъде виновен, да отбягва местата, 3 където нормално си пали, да запълни с друго моментите, когато изпитва повод да пуши и да каже последно довиждане на правилните си, само че разрушителни цилиндрични другари.
Това е волеви акт. „ Просто стопирах “, желае да може да каже след това той. Но тук поражда уловката. В мига, в който се запита по какъв начин ще го направи, вижда решимостта си в вероятност. Колко пъти към този момент се е опитвал? Колко мъчно ще бъде? Колко дълъг наподобява животът без цигари!
Този ход – от решението да спреш до разискването на прекъсването е прекосяване от първо в трето лице. Така индивидът към този момент не живее в сегашния момент, в който прекъсването на цигарите е релативно елементарно, защото би трябвало да се реализира единствено в дадения миг. Той към този момент вижда по-нататъшния си живот и се чуди по какъв начин, за бога, ще се оправи.
Вероятно по тази причина хората споделят, че в никакъв случай няма да бъдат непушачи и постоянно ще си останат пушачи, които се пробват да спрат. Разговорите за щастието имат същото влияние. Усещането за благополучие е положение, неизискващо мислене; насочването на прекалено много внимание към него го прави доста по-трудно постижимо.
Щастието не е прекарване, а дейност; по-скоро като другарството, в сравнение с като удоволствието. Или с други думи, щастието е като любовта: тъкмо както можеш да обичаш колегата си, без непрекъснато да имаш сантиментални усеща, можеш да бъдеш благополучен, без значение по какъв начин се чувстваш във всеки съответен миг.
Ако живеете по избран метод само с цел да бъдете щастливи, няма да намерите благополучие. Помислете за някои от нещата, които книгите за самопомощ предлагат, с цел да бъдете щастливи: намерете си другари, отдайте се на вяра или преследвайте задачите си.
Те предлагат такива неща, тъй като данните демонстрират, че религиозните хора с другари и цели са измежду най-щастливите. Но да превърнеш това наблюдаване в наставление значи да впрегнеш каруцата пред коня. Вярващите са религиозни, не с цел да бъдат щастливи, а тъй като обичат Бога. Приятелите поддържат връзка, не с цел да бъдат щастливи, а тъй като се харесват взаимно.
Хората имат цели, не с цел да бъдат щастливи, а тъй като намират смисъл в живота и по тази причина преследват задачите си. После, косвено, те са щастливи.
И до какво ни води това? Скептикът Секст Емпирик споделя една потребна история за художника Апелес, който рисувал кон. Всичко вървяло добре, до момента в който не трябвало да нарисува потната пяна към устата на коня. Апелес опитал разнообразни техники, само че все оставал неудовлетворен от резултата. Накрая сграбчил обезверено гъбата, в която изтривал четките си, и я метнал към картината. Тя попаднала тъкмо върху муцуната на коня и след нея останал съвършен облик на пяната.
Щастието се открива инцидентно. Но случайността се основава от живота. "
Из "42 дълбоки мисли за живота, вселената и всичко останало " от Марк Върнър
Разбира се, този въпрос изисква много мислене. Но след 250 000 години опит, 2500 години философия и 25 невиждано богати и революционни години с интернет би било рационално да се надяваме, че е реализиран някакъв консенсус. Все отново усмивката – знакът за благополучие – е универсална. И би следвало да сме на едно мнение за щастието, тъй като то е повода да живеем .
Edna предлага Формулата за здрави зъби, която усмивката обича Съществува и въпросът тъкмо какво въздействие може да упражнява човек върху своето благополучие. То със 2 сигурност зависи от доста неща, върху които имаме дребен или никакъв надзор – съществуването на храна и вода, любовта на другари и близки или избягването на закононарушения и беди.
Дори и през днешния ден някои от тези неща не са даденост за най-малко две трети от популацията на света. А останалите постоянно са под опасност да им бъдат отнети. Поради тази причина циниците декларират: обърни се във вътрешността и си стани самодостатъчен, въпреки това да отстранява и насладата от общуването с другите.
Или пък се пусни по течението, споделят стоиците – което е добре, до момента в който течението не стартира да припомня градския трафик.
Първо, мисленето за щастието като такова не те прави благополучен. Точно както ученето не те прави наложително умен, проучването на щастието няма автоматизирано да провокира усмивка на лицето ти. Вземете пушач, който желае да спре цигарите. Той взема решение да бъде виновен, да отбягва местата, 3 където нормално си пали, да запълни с друго моментите, когато изпитва повод да пуши и да каже последно довиждане на правилните си, само че разрушителни цилиндрични другари.
Това е волеви акт. „ Просто стопирах “, желае да може да каже след това той. Но тук поражда уловката. В мига, в който се запита по какъв начин ще го направи, вижда решимостта си в вероятност. Колко пъти към този момент се е опитвал? Колко мъчно ще бъде? Колко дълъг наподобява животът без цигари!
Този ход – от решението да спреш до разискването на прекъсването е прекосяване от първо в трето лице. Така индивидът към този момент не живее в сегашния момент, в който прекъсването на цигарите е релативно елементарно, защото би трябвало да се реализира единствено в дадения миг. Той към този момент вижда по-нататъшния си живот и се чуди по какъв начин, за бога, ще се оправи.
Вероятно по тази причина хората споделят, че в никакъв случай няма да бъдат непушачи и постоянно ще си останат пушачи, които се пробват да спрат. Разговорите за щастието имат същото влияние. Усещането за благополучие е положение, неизискващо мислене; насочването на прекалено много внимание към него го прави доста по-трудно постижимо.
Щастието не е прекарване, а дейност; по-скоро като другарството, в сравнение с като удоволствието. Или с други думи, щастието е като любовта: тъкмо както можеш да обичаш колегата си, без непрекъснато да имаш сантиментални усеща, можеш да бъдеш благополучен, без значение по какъв начин се чувстваш във всеки съответен миг.
Ако живеете по избран метод само с цел да бъдете щастливи, няма да намерите благополучие. Помислете за някои от нещата, които книгите за самопомощ предлагат, с цел да бъдете щастливи: намерете си другари, отдайте се на вяра или преследвайте задачите си.
Те предлагат такива неща, тъй като данните демонстрират, че религиозните хора с другари и цели са измежду най-щастливите. Но да превърнеш това наблюдаване в наставление значи да впрегнеш каруцата пред коня. Вярващите са религиозни, не с цел да бъдат щастливи, а тъй като обичат Бога. Приятелите поддържат връзка, не с цел да бъдат щастливи, а тъй като се харесват взаимно.
Хората имат цели, не с цел да бъдат щастливи, а тъй като намират смисъл в живота и по тази причина преследват задачите си. После, косвено, те са щастливи.
И до какво ни води това? Скептикът Секст Емпирик споделя една потребна история за художника Апелес, който рисувал кон. Всичко вървяло добре, до момента в който не трябвало да нарисува потната пяна към устата на коня. Апелес опитал разнообразни техники, само че все оставал неудовлетворен от резултата. Накрая сграбчил обезверено гъбата, в която изтривал четките си, и я метнал към картината. Тя попаднала тъкмо върху муцуната на коня и след нея останал съвършен облик на пяната.
Щастието се открива инцидентно. Но случайността се основава от живота. "
Из "42 дълбоки мисли за живота, вселената и всичко останало " от Марк Върнър
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ