Човечеството ще трябва да си намери нова планета след около

Човечеството ще би трябвало да си откри нова планета след към 250 милиона години. Според учените това е доста по-малко време, в сравнение с сме си мислили, че остава, написа Би Би Си, цитирайки създателите на проучването, оповестено в списание Nature Geoscience.

Според изследването континентите на Земята ще се слеят. Това комбиниране с продължаващите климатични промени ще докара до обстоятелството, че 96% от сушата на нашата планета ще стане изцяло непригодна за каквито и да било бозайници.

След като се е формирала преди към 4,5 милиарда години, нашата звезда ще продължи да излъчва светлина и топлота почти толкоз време (дори малко повече), до момента в който не изчерпи термоядреното си гориво.

След това Слънцето ще стартира постепенно да избледнява, като последователно ще усилва размера си, до момента в който не погълне първо Меркурий, по-късно Венера - а доста евентуално и нашата Земя.

Планетата ни обаче ще стане негодно за живот доста по-рано - единствено след „ някакви си “ 250 милиона години, показват учените в проучването си.

Във всеки случай това е заключението, до което е достигнал екип от експерти от Бристолския университет, пресметнал траекторията на придвижване на части от земната кора и континентите, ситуирани на повърхността на нашата планета, както и съпътстващите ги климатични промени.

Според резултатите от проучването (с помощта на комплицирани математически модели) след четвърт милиард години континентите, разпръснати по цялата планета, ще се слеят един с различен и ще образуват един суперконтинент.

Как ще се случи това?

Африка и Евразия ще продължат да се сближават един с различен, като от двете страни ще притиснат Арабския полуостров в пръстен, след което обединеният афро-евразийски континент ще се разбие в Америка.

В резултат на това Атлантическият океан ще се свие до размерите на две вътрешни морета. Едното сред днешна Канада и Габон, а другото - сред днешно Мексико и Южна Африка.

Мадагаскар ще бъде сред Африка и Бразилия, блокирайки достъпа на водите на Индийския океан до Тихия океан (и това, което е останало от Атлантическия океан).

Непоносима горещина, вулкани и пустини – това ли ни чака?

Страничен резултат от това обединение ще бъде внезапното повишение на вулканичната интензивност на планетата и като разследване от това - пагубното увеличение на концентрацията на въглероден диоксид в земната атмосфера.

Това, от своя страна, неизбежно ще ускори парниковия резултат, което ще докара до неплодородност на по-голямата част от сушата (повече от 90 %) и ще трансформира обширни райони в изгорени от слънцето пустини.

За да отговорят допустимо най-точно на въпроса за климатичните условия на новия суперконтинент, създателите на проучването основават комплициран математически модел, като се пробват оптимално да отчетат всички вероятни фактори, известни на науката досега.

Резултатите от изчисленията демонстрират, че през лятото по-голямата част от единния континент ще се затопли до температури над 40°, което ще докара до пресъхване на останалите реки, съобщи bTV.

Според създателите на публикацията, откакто централните региони на суперконтинента дефинитивно се лишат от вода, те ще се трансфорат в пустини, където бозайниците просто няма да оцелеят – „ като се изключи някои доста специфични типове “.

Докато през днешния ден към две трети от повърхността на Земята е подобаваща за човешкия живот, след 250 милиона години единствено крайбрежните и полярните региони на планетата ще могат да поддържат живот, като дружно ще съставляват единствено към 8% от нейната повърхнина.

Според създателите на проучването това неизбежно ще докара до всеобщо измиране - и то освен на бозайниците, а на целия живот като цяло.

Ако приемем, че по това време хората към момента ще живеят на Земята, може би те ще съумеят да намерят някакъв метод да се приспособяват към новите условия.