Балтийските страни и Полша искат пари от ЕС за защитна линия по границите с Русия и Беларус
Членуващите в НАТО Полша, Естония, Латвия и Литва ще желаят финансиране от Европейския съюз за създаване на мрежа от бункери, бариери и военни хранилища по границата си с Русия и Беларус, оповестиха представители на Естония, представени от Асошиейтед прес.
Трите балтийски страни оповестиха проекта за " Балтийска отбранителна линия " през януари, а през май Полша огласи сходен план, наименуван " Източен щит ", целящ подсилване на границите с съветския ексклав Калининград и с Беларус.
" Необходимостта от (балтийска) отбранителна линия произтича от обстановката със сигурността и е в поддръжка на новата идея на НАТО за предна защита ", означи в изказване естонският министър на защитата Хано Певкур, съобщи Българска телеграфна агенция. " Изключително значимо е да съгласуваме дейностите си с Полша ", акцентира той. " В същото време тя укрепва сигурността на Европейски Съюз и военната отбрана на неговите граници, заради което ясно виждаме, че Европейски Съюз също би могъл да поддържа финансово плана ", сподели той.
Министрите на защитата на четирите страни, ситуирани на източния фланг на НАТО, се срещнаха в петък в латвийския град Даугавпилс, с цел да обсъдят финансирането на плана. Те не прецизираха какъв размер на финансовата помощ ще желаят от Брюксел за плана.
" Войната на Русия против Украйна сподели, че основаването на физически трудности на открит терен без естествена отбрана е от първостепенна значимост даже при водене на високотехнологична война ", обявиха те в общо изказване през вчерашния ден.
" Външните закани на балтийско-полската граница от ден на ден нарастват и подсилването на укрепленията по границата с Русия и Беларус " остава приоритет, способствуващ за осъществяването на уговорката ни да пазиме всеки сантиметър от територията на (НАТО) ", показаха министрите.
В Естония, най-малката от четирите страни, с население 1,3 милиона души, построяването на граничната отбранителна линия е планувано на три стадия, като първия се чака да стартира през 2025 година, заяви отбранителното й министерство.
По-рано тази година публични представители в Талин обявиха, че през идващите години Естония ще построи до 600 бункера на обща стойност към 60 милиона евро по 333-километровата си граница с Русия. Проектът обаче евентуално ще се сблъска с компликации и забавяния, защото бункерите ще би трябвало да бъдат построени върху частни земи.
Балтийско-полската отбранителна линия не включва крайбрежните защитни уреди на Балтийско море. Според естонски висши представители от сферата на защитата в спокойно време по граничните укрепления няма да се разполагат мини, бодлива тел, противотанкови оръжия или други сходни уреди.
Трите балтийски страни оповестиха проекта за " Балтийска отбранителна линия " през януари, а през май Полша огласи сходен план, наименуван " Източен щит ", целящ подсилване на границите с съветския ексклав Калининград и с Беларус.
" Необходимостта от (балтийска) отбранителна линия произтича от обстановката със сигурността и е в поддръжка на новата идея на НАТО за предна защита ", означи в изказване естонският министър на защитата Хано Певкур, съобщи Българска телеграфна агенция. " Изключително значимо е да съгласуваме дейностите си с Полша ", акцентира той. " В същото време тя укрепва сигурността на Европейски Съюз и военната отбрана на неговите граници, заради което ясно виждаме, че Европейски Съюз също би могъл да поддържа финансово плана ", сподели той.
Министрите на защитата на четирите страни, ситуирани на източния фланг на НАТО, се срещнаха в петък в латвийския град Даугавпилс, с цел да обсъдят финансирането на плана. Те не прецизираха какъв размер на финансовата помощ ще желаят от Брюксел за плана.
" Войната на Русия против Украйна сподели, че основаването на физически трудности на открит терен без естествена отбрана е от първостепенна значимост даже при водене на високотехнологична война ", обявиха те в общо изказване през вчерашния ден.
" Външните закани на балтийско-полската граница от ден на ден нарастват и подсилването на укрепленията по границата с Русия и Беларус " остава приоритет, способствуващ за осъществяването на уговорката ни да пазиме всеки сантиметър от територията на (НАТО) ", показаха министрите.
В Естония, най-малката от четирите страни, с население 1,3 милиона души, построяването на граничната отбранителна линия е планувано на три стадия, като първия се чака да стартира през 2025 година, заяви отбранителното й министерство.
По-рано тази година публични представители в Талин обявиха, че през идващите години Естония ще построи до 600 бункера на обща стойност към 60 милиона евро по 333-километровата си граница с Русия. Проектът обаче евентуално ще се сблъска с компликации и забавяния, защото бункерите ще би трябвало да бъдат построени върху частни земи.
Балтийско-полската отбранителна линия не включва крайбрежните защитни уреди на Балтийско море. Според естонски висши представители от сферата на защитата в спокойно време по граничните укрепления няма да се разполагат мини, бодлива тел, противотанкови оръжия или други сходни уреди.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ