Цветелина Пенкова: „България в еврозоната – следващата логична стъпка към по-силна интеграция в европейските процеси“
„ Членството ни в еврозоната е идната разумна стъпка към по-силна интеграция в европейските процеси и към опцията да участваме във вземането на общи решения. Важното е да бъдем готови и да се фокусираме върху множеството благоприятни условия, които ще се открият пред нашето общество и стопанска система, а освен върху рисковете и провокациите, с които ще се сблъскаме “.
Това обръщение насочи евродепутатът Цветелина Пенкова, при откриването на интернационална конференция „ България в еврозоната – благоприятни условия и провокации “.
Като специалист по финансови въпроси евродепутатът Пенкова подчертава върху съществуването, както на преимущества, по този начин и на страхове от приемане на еврото, като национална разплащателна единица. Предизвикателствата като повишение на цени на потребителски артикули, инфлация и асиметрични шокове са мощно пресилени и в Европа има практики и открити механизми за тяхното превъзмогване.
Ползите от въвеждането на еврото - понижаване на разноски от продан на валута и банкови транзакции, ограничение на благоприятни условия за далавера с цените, привличане на повече задгранични вложения и повишение на интеграцията на стопанската система на България с тези на останалите страни-членки в еврозоната са основни за бъдещето на стопанската система и бъдещето на жителите, а стоят надалеч от обществен спор и не участват задоволително интензивно в медийното пространство.
Като политик тя открои главния публичен проблем по отношение на приемането на еврото. А точно незадоволителната информация, която да доближава по наличен метод до жителите и неналичието на публичен спор. За задачите на разбора, Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент инициира национално представително социологическо изследване, което демонстрира по какъв начин българските жители правят оценка рисковете и преимуществата от приемането на еврото. Проучването беше осъществено от социологическа организация „ Тренд “ при започване на септември и обгръща над 1000 пълнолетни жители.
Социологическите данни също обрисуват ясна картина на липса на осведоменост и съмнение по отношение на еврото в обществото. 67% от интервюираните смятат, че цените в България ще се покачат след приемането на еврото, а 59% от хората мислят, че техните приходи ще намалеят.
Положителните страни на този преход се радват на доста по-малка известност. Само 35% от интервюираните са на мнение, че приемът на България в еврозоната ще се отрази добре на българската стопанска система, а 42% от хората считат, че приемането на еврото ще увеличи доверието на задграничните вложители в страната ни. Едва 19% от интервюираните имат вяра, че България ще се промени към положително.
Тези резултати демонстрират, че страховете от приема на еврото преобладават в медийното пространство и в тезите на българските икономисти доста повече, в сравнение с експертният разбор на позитивните страни на идния преход.
Данните обрисуваха главния проблем, пред който се изправя страната по пътя към приемане на еврото. Това е високата степен на неинформираност на жителите по отношение на плюсовете и минусите на тази смяна, както и неналичието на публичен спор по отношение на идния преход. 65% от хората считат, че държавните институции не дават задоволителна информация за последствията от приемането на еврото.
Въпреки всички страхове, 26% от интервюираните имат вяра, че еврото е най-стабилната валута, при съпоставяне с българския лев, швейцарския франк и щатския $. Това демонстрира сериозен капацитет за смяна на публичното мнение посредством изложение на преимуществата, които това ще донесе за България.
„ Имаме ясна диагноза – липса на задоволително информация в публичното пространство и предлагаме ясно лекуване – дейни дейности от страна на институциите и ясна икономическа тактика за развиване на страната ни “ – сподели Пенкова.
Именно тази липса на осведоменост води до описаните нагоре резултати от изследването. Според нея, в случай че страната увеличи степента на осведоменост и е отворена за публичен спор на понятен и наличен за жителите език, то след няколко месеца, в случай че социологическото изследване се повтори, резултатите ще бъдат разнообразни.
Освен Пенкова своите тези и възгледи във връзка с присъединението на България към фамилията на страните-членки на евро зоната показаха и водещите специалисти – представители на конференцията. Тя дефинира събитието като част от началото на процесите по информиране на българското общество по отношение на участието на България в еврозоната.
Ето и съществени акценти от техните изявления:
„ Въвеждането на еврото не е единствено стопанска система и финанси, това е политика, това е бъдещето на Европейски Съюз. Ако желаеме солидна и постоянна Европа, би трябвало да работим за нея. България избра верния път, в този момент би трябвало извърши критериите и ще получи поддръжката на останалите страни-членки.
В Словения бяхме доста открити по време на целия развой по приемането на единната европейка валута. Привлякохме всички заинтригувани страни като неправителствения бранш, специалисти, експерти и така нататък като по този метод стимулирахме обща воля за приемането на еврото “, сподели проф. доктор Мирослав Церар, министър-председател на Словения в интервала 2014 година – 2018 година
Според доктор Пол Танг, член на Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент: „ Еврото има въздействие непосредствено върху стопанската система. Ръстът на търговията на страните членки на еврозоната пораства непрестанно и една от аргументите е единната валута. Когато се употребява единна валута, тогава страните са по-силни при посрещането на финансови и стопански рецесии. “
проф. доктор Даниела Бобева , член на Института за стопански проучвания към Българска академия на науките и зам. министър-председател на Република България (2013 година – 2014 г.) очерта главните опасности от приемането на единната европейска валута – повишение на инфлацията, прекалено задлъжняване, понижаване на заплатите и увеличение на налозите. На България й е нужна не фискална, а структурна политика, заключи изявлението си проф. доктор Бобева.
„ Адекватни ограничения в две структурни политики – обучение и опазване на здравето ще ни доведат до новаторска стопанска система “ беше тезата на Ивайло Калфин , заместител министър-председател и министър на труда и обществената политика (2014 година - 2017 г.)
Участие в конференцията взеха също Ведрана Йелушич Кашич, сътрудник за финансовите консултантски услуги в Deloitte Touche Tohmatsu Limited и Атанас Пеканов , член на Института за стопански проучвания на Австрия и член на Стратегически съвет към президента.
Това обръщение насочи евродепутатът Цветелина Пенкова, при откриването на интернационална конференция „ България в еврозоната – благоприятни условия и провокации “.
Като специалист по финансови въпроси евродепутатът Пенкова подчертава върху съществуването, както на преимущества, по този начин и на страхове от приемане на еврото, като национална разплащателна единица. Предизвикателствата като повишение на цени на потребителски артикули, инфлация и асиметрични шокове са мощно пресилени и в Европа има практики и открити механизми за тяхното превъзмогване.
Ползите от въвеждането на еврото - понижаване на разноски от продан на валута и банкови транзакции, ограничение на благоприятни условия за далавера с цените, привличане на повече задгранични вложения и повишение на интеграцията на стопанската система на България с тези на останалите страни-членки в еврозоната са основни за бъдещето на стопанската система и бъдещето на жителите, а стоят надалеч от обществен спор и не участват задоволително интензивно в медийното пространство.
Като политик тя открои главния публичен проблем по отношение на приемането на еврото. А точно незадоволителната информация, която да доближава по наличен метод до жителите и неналичието на публичен спор. За задачите на разбора, Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент инициира национално представително социологическо изследване, което демонстрира по какъв начин българските жители правят оценка рисковете и преимуществата от приемането на еврото. Проучването беше осъществено от социологическа организация „ Тренд “ при започване на септември и обгръща над 1000 пълнолетни жители.
Социологическите данни също обрисуват ясна картина на липса на осведоменост и съмнение по отношение на еврото в обществото. 67% от интервюираните смятат, че цените в България ще се покачат след приемането на еврото, а 59% от хората мислят, че техните приходи ще намалеят.
Положителните страни на този преход се радват на доста по-малка известност. Само 35% от интервюираните са на мнение, че приемът на България в еврозоната ще се отрази добре на българската стопанска система, а 42% от хората считат, че приемането на еврото ще увеличи доверието на задграничните вложители в страната ни. Едва 19% от интервюираните имат вяра, че България ще се промени към положително.
Тези резултати демонстрират, че страховете от приема на еврото преобладават в медийното пространство и в тезите на българските икономисти доста повече, в сравнение с експертният разбор на позитивните страни на идния преход.
Данните обрисуваха главния проблем, пред който се изправя страната по пътя към приемане на еврото. Това е високата степен на неинформираност на жителите по отношение на плюсовете и минусите на тази смяна, както и неналичието на публичен спор по отношение на идния преход. 65% от хората считат, че държавните институции не дават задоволителна информация за последствията от приемането на еврото.
Въпреки всички страхове, 26% от интервюираните имат вяра, че еврото е най-стабилната валута, при съпоставяне с българския лев, швейцарския франк и щатския $. Това демонстрира сериозен капацитет за смяна на публичното мнение посредством изложение на преимуществата, които това ще донесе за България.
„ Имаме ясна диагноза – липса на задоволително информация в публичното пространство и предлагаме ясно лекуване – дейни дейности от страна на институциите и ясна икономическа тактика за развиване на страната ни “ – сподели Пенкова.
Именно тази липса на осведоменост води до описаните нагоре резултати от изследването. Според нея, в случай че страната увеличи степента на осведоменост и е отворена за публичен спор на понятен и наличен за жителите език, то след няколко месеца, в случай че социологическото изследване се повтори, резултатите ще бъдат разнообразни.
Освен Пенкова своите тези и възгледи във връзка с присъединението на България към фамилията на страните-членки на евро зоната показаха и водещите специалисти – представители на конференцията. Тя дефинира събитието като част от началото на процесите по информиране на българското общество по отношение на участието на България в еврозоната.
Ето и съществени акценти от техните изявления:
„ Въвеждането на еврото не е единствено стопанска система и финанси, това е политика, това е бъдещето на Европейски Съюз. Ако желаеме солидна и постоянна Европа, би трябвало да работим за нея. България избра верния път, в този момент би трябвало извърши критериите и ще получи поддръжката на останалите страни-членки.
В Словения бяхме доста открити по време на целия развой по приемането на единната европейка валута. Привлякохме всички заинтригувани страни като неправителствения бранш, специалисти, експерти и така нататък като по този метод стимулирахме обща воля за приемането на еврото “, сподели проф. доктор Мирослав Церар, министър-председател на Словения в интервала 2014 година – 2018 година
Според доктор Пол Танг, член на Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент: „ Еврото има въздействие непосредствено върху стопанската система. Ръстът на търговията на страните членки на еврозоната пораства непрестанно и една от аргументите е единната валута. Когато се употребява единна валута, тогава страните са по-силни при посрещането на финансови и стопански рецесии. “
проф. доктор Даниела Бобева , член на Института за стопански проучвания към Българска академия на науките и зам. министър-председател на Република България (2013 година – 2014 г.) очерта главните опасности от приемането на единната европейска валута – повишение на инфлацията, прекалено задлъжняване, понижаване на заплатите и увеличение на налозите. На България й е нужна не фискална, а структурна политика, заключи изявлението си проф. доктор Бобева.
„ Адекватни ограничения в две структурни политики – обучение и опазване на здравето ще ни доведат до новаторска стопанска система “ беше тезата на Ивайло Калфин , заместител министър-председател и министър на труда и обществената политика (2014 година - 2017 г.)
Участие в конференцията взеха също Ведрана Йелушич Кашич, сътрудник за финансовите консултантски услуги в Deloitte Touche Tohmatsu Limited и Атанас Пеканов , член на Института за стопански проучвания на Австрия и член на Стратегически съвет към президента.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ