ЕЦБ планира да изтегли излишните пари от банките
Членовете на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) желаят скоро да стартират да разискват по какъв начин да се оправят с голямата, непотребна ликвидност в европейските банки, която се прави оценка на няколко трилиона евро. Според няколко източници на Reuters вероятен първи ход за реализиране на тази цел би бил повишението на условията за минималните наложителни запаси.
Въпросът по всяка възможност ще се разисква наесен, на идващото съвещание на ЕЦБ и ще означи нова фаза на централната банка в битката против инфлацията.
ЕЦБ увеличи главния лихвен % 10 пъти за една година до рекорден връх и към този момент алармира, че ще направи пауза. Инфлацията обаче остава още много над задачата си от 2%.
Според източниците на Reuters лихвените проценти ще бъдат арестувани на това равнище най-малко до декември. Така в този момент политиците изместват фокуса си към останалите принадлежности в ръкава на ЕЦБ и по особено – към парите, които инжектира в банковата система през десетилетието на количествени облекчения.
Именно огромната ликвидност в банките притъпява въздействието на повишението на лихвените проценти и понижава конкуренцията за депозити.
Дискусиите за това по какъв начин да се понижи непотребната ликвидност ще се съсредоточат върху три области – размерът на запасите, които банките би трябвало да държат в ЕЦБ, анулация на нейните стратегии за изкупуване на облигации и нова рамка за ръководство на краткосрочните лихвени проценти.
Високата ликвидност в банковата система несъмнено е проблем и за България. Все още рекордно ниските лихвени проценти подтикват кредитирането, а оттова и потреблението и това пречи на преодоляването на инфлацията. Българската национална банка, която има по-ограничени благоприятни условия за битка с инфлацията, към този момент увеличи един път запасите на банките и по този начин се притече на помощ на държавното управление в битката с инфлацията. Предстои към момента да се види дали резултатът на това покачване е задоволителен, като новият остарял гуверньор на Българска народна банка Димитър Радев нееднократно съобщи, че следи обстановката и банката е подготвена да реагира.
Българска народна банка чака лихвите в България да порастват все по-бързо
За разлика от България, където след покачването от лятото запасите доближиха 12%, в еврозоната те са от порядъка на 1%. Това е и един от причините на съперниците на влизането на България в еврозоната, защото отключването на забележителна част от запасите и вкарването им в стопанската система може да увеличи инфлацията в страната.
Според източниците на Reuters е допустимо в този момент ЕЦБ да увеличи запасите до към 3 – 4%. Темата към този момент е била разисквана от централната банка през юли. Според данните им наложителните минимални запаси в еврозоната сега са към 165 милиарда евро. Излишната ликвидност в банковата система пък се прави оценка на към 3.7 трлн. евро.
Въпросът по всяка възможност ще се разисква наесен, на идващото съвещание на ЕЦБ и ще означи нова фаза на централната банка в битката против инфлацията.
ЕЦБ увеличи главния лихвен % 10 пъти за една година до рекорден връх и към този момент алармира, че ще направи пауза. Инфлацията обаче остава още много над задачата си от 2%.
Според източниците на Reuters лихвените проценти ще бъдат арестувани на това равнище най-малко до декември. Така в този момент политиците изместват фокуса си към останалите принадлежности в ръкава на ЕЦБ и по особено – към парите, които инжектира в банковата система през десетилетието на количествени облекчения.
Именно огромната ликвидност в банките притъпява въздействието на повишението на лихвените проценти и понижава конкуренцията за депозити.
Дискусиите за това по какъв начин да се понижи непотребната ликвидност ще се съсредоточат върху три области – размерът на запасите, които банките би трябвало да държат в ЕЦБ, анулация на нейните стратегии за изкупуване на облигации и нова рамка за ръководство на краткосрочните лихвени проценти.
Високата ликвидност в банковата система несъмнено е проблем и за България. Все още рекордно ниските лихвени проценти подтикват кредитирането, а оттова и потреблението и това пречи на преодоляването на инфлацията. Българската национална банка, която има по-ограничени благоприятни условия за битка с инфлацията, към този момент увеличи един път запасите на банките и по този начин се притече на помощ на държавното управление в битката с инфлацията. Предстои към момента да се види дали резултатът на това покачване е задоволителен, като новият остарял гуверньор на Българска народна банка Димитър Радев нееднократно съобщи, че следи обстановката и банката е подготвена да реагира.
За разлика от България, където след покачването от лятото запасите доближиха 12%, в еврозоната те са от порядъка на 1%. Това е и един от причините на съперниците на влизането на България в еврозоната, защото отключването на забележителна част от запасите и вкарването им в стопанската система може да увеличи инфлацията в страната.
Според източниците на Reuters е допустимо в този момент ЕЦБ да увеличи запасите до към 3 – 4%. Темата към този момент е била разисквана от централната банка през юли. Според данните им наложителните минимални запаси в еврозоната сега са към 165 милиарда евро. Излишната ликвидност в банковата система пък се прави оценка на към 3.7 трлн. евро.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ