Каримански: Няма никаква връзка между свръхдефицита и банковата стабилност
Членът на Управителния съвет на Българска народна банка Любомир Каримански разяснява в ефира на Българска национална телевизия процедурата по свръхдефицит, положението на обществените финанси и дълготрайните провокации пред българската стопанска система.
Според него процедурата по свръхдефицит е сериозен механизъм за всяка страна членка на Европейския съюз, само че не съставлява углавен инструмент.
„ Процедурата по свръхдефицит е съществено нещо за всяка страна. Има разнообразни ограничения и друг метод за тяхното използване. Като начало държавното управление би трябвало да предложи ограничения, които да доведат до понижаване на недостига, и да показа тактика, която да бъде призната от Европейската комисия “, изясни Каримански.
По думите му Европейската комисия има най-вече координираща роля.
„ Комисията до този миг не е налагала санкция на нито една страна. Има разнообразни ограничения, само че няма углавен метод в класическия смисъл “, уточни той.
Каримански открои растежа на обществените разноски като един от главните фактори за сегашните фискални проблеми.
„ Несъразмерното увеличение на разноските в обществения бранш по отношение на растежа на стопанската система и инфлацията докара до структурни проблеми във фискалната политика. Това сътвори лавинообразно повишаване на разноски, които в този момент е мъчно да бъдат овладени “, съобщи членът на УС на Българска народна банка.
Според него е належащо връщане към по-строга финансова дисциплинираност.
„ Трябва да се вземат доста съществени и твърди ограничения, с цел да се върнем към финансова дисциплинираност, каквато имаше преди години “, акцентира Каримански.
Коментирайки разликите в регистрирания недостиг през разнообразни интервали, той уточни, че аргументите не са единствено счетоводни.
„ Това не е въпрос единствено на счетоводно отразяване. Възможно е да се търси операция, в случай че се гледа чисто официално, само че по-скоро става дума за политически решения и метод на ръководство на обществените предприятия “, сподели той.
Като образец Каримански уточни държавните сдружения.
„ Когато се взима 100% от дивидента на държавните предприятия, без да се оставят средства за вложения и реинвестиции, тези компании се декапитализират. После се постанова да теглят заеми, вместо да развиват активност “, разяснява той.
Финансистът обърна внимание и на структурата на обществените разноски, като подчертава върху нуждата от повече вложения в обучение и човешки капитал.
„ Виждаме, че вложенията в страната са дребен дял по отношение на обществените разноски. Това значи, че не влагаме задоволително в бъдещето. Образованието би трябвало да бъде приоритет “, съобщи Каримански.
Той предизвести, че дефицитът на фрагменти към този момент се трансформира в сериозен стопански проблем.
„ Имаме ниска безработица, само че дефицит на фрагменти и липса на задоволителен човешки капитал “, означи той.
По отношение на бюджета и новия държавен дълг Каримански акцентира нуждата от по-ясна политика както във връзка с разноските, по този начин и на приходите.
„ Важно е в бюджета да има ясна посока за понижаване на разноските в обществения бранш. Проблемът е точно там, само че би трябвало да се приказва и за приходната част. Растежът идва главно от потреблението, само че ние би трябвало да увеличим каузи на производството, с цел да имаме резистентен стопански напредък и по-добър търговски баланс “, сподели той.
Коментирайки разногласието към дизайна на българската евромонета, Каримански прикани да не се вършат прибързани изводи.
„ Ние би трябвало да си защитим българската писменост, само че това не е финалът на процедурата. Не е възбрана, има несъгласие от една от страните “, уточни той.
Според него България би трябвало твърдо да пази позицията си по въпроса за кирилицата.
„ Наистина има доста извори, в които се загатва кирилицата като българската писменост. Ние би трябвало да си защитим българската писменост “, съобщи Каримански.
В умозаключение той увери, че процедурата по свръхдефицит не съставлява риск за банковата система.
„ Няма никаква връзка сред свръхдефицита и банковата непоклатимост. Банките са свръхликвидни, добре капитализирани и с висока адекватност на капитала “, увери Каримански.
