Член-кореспондент на Българската академия на науките Аз съм роден през

Член-кореспондент на Българската академия на науките
Аз съм роден през 1934 година През 1942-1945 година в моето родно село в Харманлийска околия имаше единствено един радиоапарат, който се намираше в селската кооперация. Макар че по това време бях 8-10 годишно момче, постоянно посещавах кооперацията с цел да чувам новините по радиото. В паметта ми се е запечатало радиото с огромна лепенка върху бутоните на лицевата част, която позволяваше да се слуша единствено радио София. И нищо друго. В новините най-често съобщаваха за великите победи на могъщата немска войска.

През 1943-45 година след Московската и Сталинградската победа на руската войска започнаха все по-често да оповестяват за нарочните „ тактически отдръпвания “ на немските войски на по-добри позиции на запад, с цел да се приготвят за нови бъдещи победи “. В същина това е било тоталното им оттегляне към Берлин под натиска на алената войска.

По-късно, сред 1945 и 1989 година се появиха нашите заглушавания на западните медии. Особено на „ Гласът на Америка “ и „ Свободна Европа “, тъй като съобщаваха по-различни вести и мнения от нашите. Те също не са казвали истината, само че ние бяхме склонни да им имаме вяра. Защото се различаваха по наличие от нашите и се поднасяха по-интересно. Тогава започнах да разбирам последователно, че и те, дружно с нашите публични медии, не споделяха истината. Вътрешно в себе си бяхме склонни да имаме вяра, че истината е някъде по средата. С времето започнахме да разбираме, че те лъжат доста повече.

Надявахме се, че с реставрацията на капитализма у нас и зародилата конкуренция сред нараствания брой медии, след1990 година ще виждаме и чуваме по-верни и по-интересни вести и мнения. Оказа се, че по този начин наречените „ демократични “ западни медии лъжат още повече. Но го правеха по-майсторски.

След присъединението ни към Европейския съюз в 2007 година се сдобихме с една оригиналност. Медиите продължиха да са лъжовни, като цялостната им медийна политика и процедура се управляваше от притежателите им в чужбина, а в последно време и с присъединяване на висшите служители на Европейския съюз в Брюксел.

След 1990 година нашите медии са устойчиво прозападни и нападателно анти съветски. През последната година антируският им бяс се ускори. Стана рисково да кажеш добра дума за Русия и съветския президент. Медиите станаха проводници на налудничава антируска политика на НАТО за тотално промиване на мозъците. През предходната и началото на тази година ни подредиха от централата на Европейски Съюз в Брюксел кои съветски малките екрани към този момент е неразрешено да гледаме. Закриха достъпа ни до най-интересните съветски медии.

Това вероятно е замислено от държавните управления на Съединени американски щати и Западна Европа и се извършва от тройката шефове на Европейски Съюз в Брюксел: Шарл Мишел, Урсула фон дер Лайен и Жозеп Борел. Урсула е фанатично настроена против Русия. Като че ли желае да отмъсти за разгрома на Хитлеристка Германия от съдружниците, при основния принос на Съветския съюз. Те афишират намерено, че основната им цел е да унищожат Русия, като я раздробят на дузина дребни държавици. Упрекват природата, че е надарила Русия с несметни естествени благосъстояния, че било незаслужено това да принадлжи на една страна.

Яростта на антируската акция е толкоз мощна, че тези хора сякаш съжаляват, че Руската страна ни е освободила от турско иго. Че тогавашните държавни управления на огромните западноевропески страни тогава помагаха на Турция. Че в случай че не беше покровителствената съветска политика по отношение на България през последните 150 години ние нямаше да съществуваме през днешния ден на европейската карта. Достойно за жалост е, че много българи в този момент им имат вяра и сякаш са не запомнили какво е Русия за нас – българите.

Русия е толкоз огромна и могъща, че не предстои на проваляне от външни врагове. Сегашната война в Украйна в действителност е стартирана от НАТО към 1995 година с преместването му на изток до самите съветски граници. Нека обаче помнят, че още от десети век доста европейски държавни величия обявяваха своите упоритости за погром на Русия. За да не изреждам всички, най-известни през последните 200 години са Наполеон през 1812 година и Хитлер през 1941-1945 година Може би актуалните ръководители на НАТО желаят да създадат следващ нов опит за погром на Русия? Но дано знаят, че и ориста им ще бъде сходна.

Съзнателно пропущам президента на Украйна Зеленски, тъй като актуалният спор не е сред Русия и Украйна. Той е сред НАТО и Русия на украинска територия. Украйна е в жалкото състояние на снабдител на пушечно месо.

Тези персони ни споделят, че бъдещият модел за нас европейците е украинската народна власт. Да, „ демокрацията “, която пристигна на власт посредством въоръжения прелом през февруари 2014 година и след което шпиц командите на политическите другари на сегашните управници на Украйна спореха със своите украински политически съперници, като ги натикваха в контейнерите за боклуци по улиците. Аз съм го виждал това преди години с очите си в Украйна. Това е може би украинска оригиналност в актуалната политическа битка.

Освен това, в отчетите на МВФ и на Световната банка, които проследявам от години, Украйна беше обявявана неведнъж за най-корумпираната страна в Европа и прехвърлянията на финансовите й траншове бяха неведнъж отлагани. Може би и заради това до 2020-2021 година Украйна беше последна в Европа по Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, макар удобните условия за икономическо развиване. Сега там е цялостен стопански разпад.

Украйна и в този момент е сред най-корумпираните страни в Европа. Последните чистки по управническите й върхове го потвърждават.

Казват ни, че в този момент живеем в демократично общество. В такова общество жителите би трябвало да вземат решение сами кои медии да слушат и гледат, на кого да имат вяра. Това не се реализира със забрани и принуждение.

Обръщам се към Президента Радев и министър-председателя на България допустимо най-скоро да анулират тази неуместна възбрана на достъпа до съветските малките екрани у нас.