Проф. Габровски: Наградата „Лекар на годината“ ме кара да се чувствам горд и задължен да отговарям на високия критерий
Чл.-кор. проф. Николай Габровски е носителят на премията „ Лекар на 2025 година “ Наградата Лекар на годината се връчва за 22-ри път в Деня на българския доктор, 19 октомври от БЛС за принос в медицината.
Проф. Габровски приключва медицина в Медицинска Академия - гр. София през 1996 година. Първоначално работи като доктор в Неврореанимацията на УМБАЛ " Царица Йоанна ". В Клиниката по неврохирургия на болница " Пирогов " е от 1997 година. През 2005 година доктор Габровски пази дисертация на тематика " Значение на задна съединителна артерия за неврохирургичната процедура ". От 2006 година е завеждащ на отделението по невроонкология. От 2008 година е " Доцент " по неврохирургия.
През 2010 година е определен за Заместник ръководител на Българско сдружение по неврохирургия. През 2011 година е определен за Началник на Клиниката по неврохирургия на Университетска болница " Пирогов ". От началото на 2011 година е определен за Национален съветник по неврохирургия към Министерство на здравеопазването- През 2014 година е определен за " Професор " по неврохирургия към Клиниката по неврохирургия на Университетска болница " Пирогов ".
Чл.-кор. проф. Н. Габровски е специализирал неведнъж във Франция, Белгия, Германия.
Пред Zdrave.net той описа по какъв начин се усеща като притежател на този приз и какви са провокациите пред него в бъдеще.
Проф. Габровски, каква е разликата сред премията „ Лекар на годината “ и останалите награди, които сте получавали?
За мен е доста вълнуващо да получа признанието на нашата здравна общественост, признанието на колегията. Това е една доста висока оценка, която ме кара да се усещам горделив и в някаква степен длъжен, в бъдеще да давам отговор на високия аршин, който е заложен с тази премия.
От позиция на постигнатото до момента какъв брой висок е критерият, към който се стремите?
В нашата работа е ясно какъв е критерият и това е да бъдем потребни за пациентите си. Мисля, че през годините е било очевидно, че постоянно се старая да дам максимума от себе си и евентуално, това е една от аргументите да получа тази премия. За благополучие успяхме да хванем една вълна на възобновяване на българската медицина – и софтуерно, и като контакти със международната и европейска общественост. Именно тези промени ни разрешиха безусловно да създадем скок за последните 15 години.
Така че аз по-скоро виждам бъдещето като поддържане на това положително и съществено движение. Моето мнение постоянно е било, че медицината в България е на едно много положително равнище. Имахме известно софтуерно закъснение, което считам изрично, че към този момент е обезщетено. На процедура нямаме опция да вършим други огромни стъпки напред, по-скоро би трябвало да поддържаме темпото, да следим това, което се случва по света и когато можем да способстваме с нещо за него. И, несъмнено, да оставаме правилни на специалността си.
Преди дни направихте кръгла маса с Вашата фондация „ Съвет за мозъчно здраве “, на която беше показан и разискван планът на Национален проект за мозъчните болести в Република България (2026–2030). Тогава обаче излязоха и много шокиращите данни, че единствено за година са регистрирани 1,2 милиона случаи на мозъчни болести у нас. Каква е повода за тази толкоз огромна заболеваемост и допустима ли е предварителната защита им?
Фондацията е основана като клон на Европейския съвет за мозъчно здраве, неправителствена организация, основана в Брюксел, която се занимава с мозъчните болести в тяхното огромно многообразие и разновидности. На процедура главните медицински специалности, които се занимава с лекуването на мозъчни болести са неврология, психиатрията и неврохирургията. Ние към този момент работим повече от година, а преди този момент съм имал опция да бъда в борда на Европейския мозъчен съвет в десетина години, тъй че имаме доста насъбрана информация. Ще си разреша да Ви поправям, тъй като тези данни не са изненадващи.
Резултатите от друг вид изследвания в разнообразни страни демонстрират, че мозъчните болести са извънредно публикувани. Вниманието, което им се обръща, както от страна на обществото, по този начин и от страна на финансиращите институции и здравната система, обаче не дава отговор на това необятно разпространяване. Една от аргументите, която може да изясни това, е сложността на тематиката.
Тези три специалности - неврология, психиатрия и неврохирургия работят с огромно многообразие от диагнози, някои от които се срещат рядко и като цяло тематиката е доста комплицирана, в огромна степен непозната на обществото, даже, за жалост може да се каже, че за някои от болесттите съществува и стигма. Т.е. освен, че няма схващане, а противоположното - има боязън, има едно отрицателно отношение в обществото. Това е главната причина за съществуването както на Европейския мозъчен съвет, по този начин и на Фондация „ Съвет за мозъчно здраве “ - опит този дисбаланс да бъде поправен, а мозъчните болести да влязат във фокуса както на обществото, по този начин и на институциите. Целта е създадем по този начин, че след няколко години лекуването и диагностиката на тези болести да са по-добре финансирани, да имаме повече благоприятни условия да се грижим за тези пациенти, обществото да е по-съпричастно и за случаите, при които уврежданията са трайни, да се обезпечат благоприятни условия дълготрайна грижа.
Тези числа не са учудващи, почти в цяла Европа са сходни. България не прави изключение, само че защото тематиката не е позната, звучат малко стресиращо.
От трите специалности, които се занимават с диагностиката и лекуването на мозъка, наподобява като че ли най-вече проблеми има в психиатрията. Вярно ли е това чувство?
Аз не бих отделил никоя от специалностите. Разбира се, всяка от тях има своята специфичност, само че за мен беше извънредно значимо, че и трите научни сдружения - на невролозите, на психиатрите и на неврохирурзите седнаха на една маса, тъй като ние имаме много допирни точки и много сходни проблеми.
Във всяка от специалностите има проблеми, които не са решени. Не знам дали мога да отделя психиатрията с някаква нейна специфичност, само че знаете, че по принцип психиатричната помощ е прерогатив на страната. Докато в неврология и неврохирургия имаме и частна самодейност, която може да подкрепя развиването и да дърпа нещата напред, то при психиатрията, това несъмнено е усложнение.
Иначе, както в неврология, по този начин и в психиатрията, непрекъснато се откриват нови фактори, способи за диагностика, молекули, които могат да оказват помощ и да бъдат от изгода, тъй че не е задънена улицата в нито една посока. Мисля, че има доста какво да се прави. В света мозъкът, мозъчното здраве и болесттите, свързани с мозъка, са една от най-важните тематики, тъй като с увеличението на продължителността на живота, започваме да виждаме доста съществени проблеми, които са били непознати до неотдавна. Начинът на живот въздейства също върху мозъчната функционалност, а в същото време съумяваме да научаваме все нови и нови неща за мозъка като орган и за метода, по който той работи. Напредваме, нещата в действителност не са в задънена улица. Мисля, че доста може да се прави.
Проф. Габровски приключва медицина в Медицинска Академия - гр. София през 1996 година. Първоначално работи като доктор в Неврореанимацията на УМБАЛ " Царица Йоанна ". В Клиниката по неврохирургия на болница " Пирогов " е от 1997 година. През 2005 година доктор Габровски пази дисертация на тематика " Значение на задна съединителна артерия за неврохирургичната процедура ". От 2006 година е завеждащ на отделението по невроонкология. От 2008 година е " Доцент " по неврохирургия.
През 2010 година е определен за Заместник ръководител на Българско сдружение по неврохирургия. През 2011 година е определен за Началник на Клиниката по неврохирургия на Университетска болница " Пирогов ". От началото на 2011 година е определен за Национален съветник по неврохирургия към Министерство на здравеопазването- През 2014 година е определен за " Професор " по неврохирургия към Клиниката по неврохирургия на Университетска болница " Пирогов ".
Чл.-кор. проф. Н. Габровски е специализирал неведнъж във Франция, Белгия, Германия.
Пред Zdrave.net той описа по какъв начин се усеща като притежател на този приз и какви са провокациите пред него в бъдеще.
Проф. Габровски, каква е разликата сред премията „ Лекар на годината “ и останалите награди, които сте получавали?
За мен е доста вълнуващо да получа признанието на нашата здравна общественост, признанието на колегията. Това е една доста висока оценка, която ме кара да се усещам горделив и в някаква степен длъжен, в бъдеще да давам отговор на високия аршин, който е заложен с тази премия.
От позиция на постигнатото до момента какъв брой висок е критерият, към който се стремите?
В нашата работа е ясно какъв е критерият и това е да бъдем потребни за пациентите си. Мисля, че през годините е било очевидно, че постоянно се старая да дам максимума от себе си и евентуално, това е една от аргументите да получа тази премия. За благополучие успяхме да хванем една вълна на възобновяване на българската медицина – и софтуерно, и като контакти със международната и европейска общественост. Именно тези промени ни разрешиха безусловно да създадем скок за последните 15 години.
Така че аз по-скоро виждам бъдещето като поддържане на това положително и съществено движение. Моето мнение постоянно е било, че медицината в България е на едно много положително равнище. Имахме известно софтуерно закъснение, което считам изрично, че към този момент е обезщетено. На процедура нямаме опция да вършим други огромни стъпки напред, по-скоро би трябвало да поддържаме темпото, да следим това, което се случва по света и когато можем да способстваме с нещо за него. И, несъмнено, да оставаме правилни на специалността си.
Преди дни направихте кръгла маса с Вашата фондация „ Съвет за мозъчно здраве “, на която беше показан и разискван планът на Национален проект за мозъчните болести в Република България (2026–2030). Тогава обаче излязоха и много шокиращите данни, че единствено за година са регистрирани 1,2 милиона случаи на мозъчни болести у нас. Каква е повода за тази толкоз огромна заболеваемост и допустима ли е предварителната защита им?
Фондацията е основана като клон на Европейския съвет за мозъчно здраве, неправителствена организация, основана в Брюксел, която се занимава с мозъчните болести в тяхното огромно многообразие и разновидности. На процедура главните медицински специалности, които се занимава с лекуването на мозъчни болести са неврология, психиатрията и неврохирургията. Ние към този момент работим повече от година, а преди този момент съм имал опция да бъда в борда на Европейския мозъчен съвет в десетина години, тъй че имаме доста насъбрана информация. Ще си разреша да Ви поправям, тъй като тези данни не са изненадващи.
Резултатите от друг вид изследвания в разнообразни страни демонстрират, че мозъчните болести са извънредно публикувани. Вниманието, което им се обръща, както от страна на обществото, по този начин и от страна на финансиращите институции и здравната система, обаче не дава отговор на това необятно разпространяване. Една от аргументите, която може да изясни това, е сложността на тематиката.
Тези три специалности - неврология, психиатрия и неврохирургия работят с огромно многообразие от диагнози, някои от които се срещат рядко и като цяло тематиката е доста комплицирана, в огромна степен непозната на обществото, даже, за жалост може да се каже, че за някои от болесттите съществува и стигма. Т.е. освен, че няма схващане, а противоположното - има боязън, има едно отрицателно отношение в обществото. Това е главната причина за съществуването както на Европейския мозъчен съвет, по този начин и на Фондация „ Съвет за мозъчно здраве “ - опит този дисбаланс да бъде поправен, а мозъчните болести да влязат във фокуса както на обществото, по този начин и на институциите. Целта е създадем по този начин, че след няколко години лекуването и диагностиката на тези болести да са по-добре финансирани, да имаме повече благоприятни условия да се грижим за тези пациенти, обществото да е по-съпричастно и за случаите, при които уврежданията са трайни, да се обезпечат благоприятни условия дълготрайна грижа.
Тези числа не са учудващи, почти в цяла Европа са сходни. България не прави изключение, само че защото тематиката не е позната, звучат малко стресиращо.
От трите специалности, които се занимават с диагностиката и лекуването на мозъка, наподобява като че ли най-вече проблеми има в психиатрията. Вярно ли е това чувство?
Аз не бих отделил никоя от специалностите. Разбира се, всяка от тях има своята специфичност, само че за мен беше извънредно значимо, че и трите научни сдружения - на невролозите, на психиатрите и на неврохирурзите седнаха на една маса, тъй като ние имаме много допирни точки и много сходни проблеми.
Във всяка от специалностите има проблеми, които не са решени. Не знам дали мога да отделя психиатрията с някаква нейна специфичност, само че знаете, че по принцип психиатричната помощ е прерогатив на страната. Докато в неврология и неврохирургия имаме и частна самодейност, която може да подкрепя развиването и да дърпа нещата напред, то при психиатрията, това несъмнено е усложнение.
Иначе, както в неврология, по този начин и в психиатрията, непрекъснато се откриват нови фактори, способи за диагностика, молекули, които могат да оказват помощ и да бъдат от изгода, тъй че не е задънена улицата в нито една посока. Мисля, че има доста какво да се прави. В света мозъкът, мозъчното здраве и болесттите, свързани с мозъка, са една от най-важните тематики, тъй като с увеличението на продължителността на живота, започваме да виждаме доста съществени проблеми, които са били непознати до неотдавна. Начинът на живот въздейства също върху мозъчната функционалност, а в същото време съумяваме да научаваме все нови и нови неща за мозъка като орган и за метода, по който той работи. Напредваме, нещата в действителност не са в задънена улица. Мисля, че доста може да се прави.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ