Активните четящи хора са само 10% от българите
" Читателските практики в България 2006 – 2022 година " е социологическо проучване под научното управление на проф. Александър Кьосев, който го показва в ефир:
" Корабът потъва постепенно " във връзка с четенето на книжен притежател. Но единствено четене ли е общуването с електронните носители? Изследването е за четенето в свободното време, не за професионалното.
Как четат освен най-младите? Хората, които имат доста време, четат малко. Между 18-30 г най-вече се вижда мултиканален метод. В рамките на къси изрезки на време сметят доста канали.
За тях празното време, в което се любуваме на книгата, си е отишло окончателно. Трудно се концентрират. Говори се за нарушена форма на внимание. 10% са дейните читатели в България, еднообразно и на печатен и на електронен притежател. 30% не четат, сред 7 и 13% мислят, че не би трябвало да се губи време с четене. "
" Корабът потъва постепенно " във връзка с четенето на книжен притежател. Но единствено четене ли е общуването с електронните носители? Изследването е за четенето в свободното време, не за професионалното.
Как четат освен най-младите? Хората, които имат доста време, четат малко. Между 18-30 г най-вече се вижда мултиканален метод. В рамките на къси изрезки на време сметят доста канали.
За тях празното време, в което се любуваме на книгата, си е отишло окончателно. Трудно се концентрират. Говори се за нарушена форма на внимание. 10% са дейните читатели в България, еднообразно и на печатен и на електронен притежател. 30% не четат, сред 7 и 13% мислят, че не би трябвало да се губи време с четене. "
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ




